Новият министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова официално встъпи в длъжност и пое сектора, който вече предшественикът й начело му – д-р Стойчо Кацаров неколкократно определи за най-трудния. Около тази неговата констатация безспорно се обединяват и най-явните противници на идеи за развитието на системата, а доказателството са плеадата ръководни кадри, които видяхме начело на здравеопазването у нас в последните години. Нито един от тях обаче не успя да реши изцяло същностите за сферата проблеми, а наместо това с поста се предаваше и вече повече от клишираната фаза за нуждата от реформи, които да удовлетворят и работещите в нея, и пациентите.
Несъмнено проф. Сербезова ще поеме Министерството на здравеопазване в труден момент, на фона на неяснота за хода на поредното развитие на епидемията от COVID, която въпреки натрупания вече сериозен опит в битката с нея, не спира да показва „язвите“ на системата. Буквално часове след като пое поста, тя обяви и че ще анализира резултатите от въвеждането на зеления сертификат. Решенията по тази тема, независимо какви ще са, със сигурност ще се приемат с разнополюсни реакции. Доказателство за това е, че още в първите дни на работа на новия парламент въпросът със зеления сертификат ангажира вниманието на депутатите, които отделиха часове наред в спорове къде и за кого е нужно да се изисква подобен документ, наместо да излязат с единна позиция и послание към обществото. Тя ще трябва и да тласне процеса на имунизация у нас на фона на все още огромното недоверие към ваксините сред обществото.
Не по-малко лека задача обаче пред доскорошния председател на Българския фармацевтичен съюз ще е да успее да спечели доверието на всички медици, които отдавна свикнаха да се разочароват от управниците в здравния сектор. Тази цел няма да е никак лесна, защото проф. Сербезова трябва да убеди лекарите, сестрите и всички останали кадри, заети в здравеопазването, че разбира проблемите им и има желание да ги разреши. Професионалният й път в лекарствения сектор до момента може известно време да се окаже и предизвикателство в тази посока предвид общото мнение, че лекарствената сфера у нас е по-добре регулирана и с далеч по-малко проблеми от тази на извънболничната и болничната помощ. В този смисъл проф. Сербезова ще трябва да докаже, че трудностите, които срещат в ежедневието си лекарите и сестрите, не са й чужди и ще работи за тяхното разрешаване чрез балансирани мерки.
Именно балансът обаче може да се оформи „ябълката“ на раздора, пред която ще се изправи новият здравен министър. Тя поема поста в коалиционно правителство, което разписа в предварителното си споразумение ангажимент за подготовка за промяна на търговския статут на държавните и общински лечебни заведения след анализ. Подобна стъпка бе точката, от която партньорът на „Продължаваме промяната“ в лицето на БПС бяха повече от категорични, че няма да отстъпят. „Има такъв народ“, подобно на левицата, също залага на извеждането на лечебните заведения от обхвата на търговския закон. Това обаче би означавало тотална промяна на сектора и пренаписване на основните закони в него, а то от своя страна би създало своеобразно „минно поле“ в здравеопазването от мнения и реакции. В случай че се постави основата за такива промени проф. Сербезова със сигурност ще се изправи пред огромна вълна от недоволство, най-вече от частния сектор, който няма да бъде въодушевен от подобни стъпки, особено ако бъде лишен от възможността да има право да работи с обществен ресурс по линия на НЗОК.
Огромно предизвикателство пред проф. Сербезова, която тя самата определи за свой приоритет в първите си думи след поемането на поста начело на МЗ, ще е подобряване на достъпа до медицинските грижи в отдалечените региони. Дисбалансът в осигуряването на здравни грижи у нас и свръхконцентрацията на болнична помощ на фона на неоптимизирана извънболнична помощ е негативна тенденция, която в последните години се задълбочи и чието разрешаване ще изисква сериозен подход. Любопитно ще е да видим какви ще са решенията на проф. Сербезова по този проблем и дали тя ще одобри тезата на настоящото ръководство на БЛС, че малките болници в отдалечените райони трябва да се преструктурират, а болнична помощ да се оказва във висохотехнологични структури със съвременна апаратура. Пътят към този подход е „обръщането на пирамидата“ в сферата на здравеопазването с превес към извънболничната помощ и е амбиция, която на практика фигурираше в почти всички предизборни програми в последните години, но която в действителност все още е разписана само като добро пожелание.
Проблемите на спешната помощ, които се видяха с особена сила в най-тежките месеци на епидемията у нас, са друг доста тежък и наслояван с дългогодишни проблеми елемент на сектора. Той също бе набелязан като приоритетен от проф. Сербезова. Реформирането на спешната помощ, която основателно бе определена за буфера в здравната система в последния доклад за здравето на нацията, несъмнено ще е един от най-трудните „изпити“ за новия здравен министър.
Сред спешните за разрешаване казуси пред нея несъмнено се нарежда и превърналата се в своебразна сага инициативта за изграждането на Национална детска болница. И ако за нуждата от изграждане на Национална детска болница, която да осигури комплексна грижа за децата, мнението е почти единодушно, то решението на д-р Кацаров да прехвърли настоящата специализирана детска болница в сградата на „Лозенец“ без изготвен анализ преди това, провокира противоречиви реакции. В досегашните си медийни изяви проф. Сербезова обясни, че преди да предприеме нещо по въпроса, ще изслуша всички засегнати страни и ще се запознае с всички документи. Действията й по казуса определено ще са от изключителна важност за „първото впечатление“ от нея като министър предвид обществената ангажираност по темата. Встрани от този нюанс обаче въпросът с детската болница все още очаква своето решение, но по начин, който ще обедини мнението водещите специалисти по детско здравеопазване, а не защитници на нечии, било лични, или академични интереси.
Разбира се, най-трудният за ръководене сектор е изпълнен с още редица проблеми и предизвикателства, част от които трупани с години, а други, свързани с нови цели и приоритети, които като че ли в последните години на фона на епидемията и политическата нестабилност бяха позабравени. Сред тях са кадровата криза, липсата на реално действащи програми за скрининг и профилактика, доплащането за здравни услуги от пациентите, увеличаването на броя извършвани трансплантации у нас, създаване на национален раков план, осигуряване на палиативни грижи и още много други.
Колко от тях ще успее, ако не да реши изцяло, то поне да постави основата за това, ще стане ясно от действията на проф. Сербезова и екипа й.
Полина Тодорова
