Промяната на търговския статут на лечебните заведения е едната от точките, за които евентуалните коалиционни партньори в бъдещия кабинет постигнаха почти изцяло съгласие в предварителните си разговори, посветени на сектор „Здравеопазване“. Предложението за подобна радикална за здравния сектор крачка дойде от левицата, която от години защитава тезата, че болниците трябва да бъдат изведени от обхвата на Търговския закон, и бе ключова тема в продължилите над пет часа дискусии между бъдещите управници. То бе подкрепено и от представителите на „Има такъв народ“, които също участваха в дискусиите и в крайна сметка залегна в списъка с целите на „Продължаваме промяната“ и останалите политически сили с първоначален вариант на текста, гласящ „Подготовка за промяна на статута на държавните и общински лечебни заведения от търговски дружества след анализ“.

Medical News представя мненията на защитниците на двете тези, защото смятаме, че гледните точки за реализирането на такава същностна промяна в здравния сектор заслужават внимание.

Проф. Георги Михайлов, дългогодишен депутат от „БСП за България“:

Подготовка за приемане на необходимите нормативни промени за премахване на търговския статут на държавните, университетските и общинските лечебни заведения е първата точка от програмата на БСП, които участват в преговорите за евентуален кабинет. Подобна промяна бе яростно защитена по време дискусиите за сектора от проф. Георги Михайлов, който отново влиза в парламента от листите на левицата и чието име за момента е най-спрягано за евентуален здравен министър. „Това, от което ние няма да отстъпим като политическа сила е мнението на  БСП, че болниците повече не могат да бъдат търговски дружества. Достатъчно много се нагледахме на тези ротативки, на изтласкването на пациента в периферията„, заяви по време на дискусиите проф. Михайлов.

„Докато продължават тези въртележки на пътеки, които вкарват един пациент в лечебното заведение – той дори не лежи там, а минава през всички отделения и получава по една пътека отвсякъде, а лечебните заведения влагат впоследствие своите средства в други направления на бизнеса, няма да има ефективна здравна система.Тази мантри, че здравеопазването е бизнес, от който печели държавата, са разговори, които не могат да се водят на национално ниво. Лекарите са убедени в това, освен тези, които имат личен интерес, че болниците не трябва да функционират като търговски дружества“, категоричен бе той.

Д-р Мими Виткова – бивш министър на здравеопазването:

„Според мен всички лечебни заведения, които ползват обществен ресурс, трябва да бъдат извадени от търговския закон и структурирани в специалния закон за лечебните заведения като такива, които работят без печалба, които реинвестират средства в квалификация на медицинските специалисти, технологично обурудване и възнаграждения, с което да задържим лекарите и сестрите в България. Разбира се ще има и лечебни заведения, които ще запазят своя търговски статут, но те няма да ползват обществен ресурс“, коментира за Medical News д-р Мими Виткова.

Тя подчерта, че все още липсва яснота на кои лечебни заведения ще бъде променян статутът и едва когато когато това се изясни, би могло да се изрази мнение каква би била обществената полза от тези промени. Във всеки случай обаче д-р Виткова е на мнение, че очакваният резултат от подобна промяна ще е „замяна на търговията в здравната система с медицина, с грижа за болния човек и за общественото здраве“. Според нея в закона трябва да бъдат разписани ясни правила и гаранции, че лечебните заведения ще запазят собствеността си. „Разбира се, за да се извърши такава промяна, трябва да се изясни нормативно и процедурата за покриване на натрупаните от тях задължения, които никак не са малко“, отбеляза още тя.

 „Повече от двадесет години здравната система се развива в конкурентна среда. Защо и граждани и работещи в здравната система са недоволни и искат промени? Гражданите заплащат почти 50% от разходите за здравеопазване от джоба си и виждат себе си точно като „подвижна касичка“, когато боледуват, а лекарите са тежко разделени в доходите си между 1200лв. и 50 000лв. месечно възнаграждение. Немалко сестри получават около минималната работна заплата. Безконтролното вземане на пари от пациента стимулира частния интерес да инвестира в разкриването на излишни болници само в голямите градове. Това създаде миграция на медицински специалисти към тях и лишаване на цели региони в страната от необходимата медицинска помощ. До това ни доведе конкуренцията“, коментира още д-р Виткова,

Според нея е нужно да се постигне широко обществено и политическо разбиране, че здравеопазването не е пазар, а една от най-важните социални системи, която се нуждае от радикални промени в структурата, управлението, финансирането и професионалното развитие на кадрите. Сред стъпките за това освен премахване на търговския статут на лечебните заведения, д-р Виткова набеляза подобряване на организационното състояние на здравната система с повишени изисквания към ЛЗ за извънболнична помощ, стимулиране на местните власти към развитие на общински лечебни заведения за извънболнична помощ, ограничаване на строителството на нови болници, които ще ползват обществен ресурс и привеждане структурата на болничната помощ към реалните потребности на населението за всеки регион и за страната като цяло.

По думите й е нужно и увеличаване на публичните разходи за здравеопазване и намаляване дела на личното участие на пациента, освобождаване на държавата от задължението да заплаща здравните вноски на категории граждани с доходи и ангажирането й със здравното осигуряване на лицата без доходи, ясно формулиране на основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК с включване в него и на медицинските изделия на база актюерски разчети относно необходимите средства и размер на здравната вноска за неговото обезпечаване, обективизиране на разходите по съответните клинични пътеки. Друга необходима крачка според нея е нормативно регламентиране на услугите, за които лечебните заведения финансирани с публични средства могат да получават доплащане от пациента или други източници, засилване на контрола върху разходите на ЛЗ и възлагането на контрола и върху качеството на медицинската дейност на НЗОК, мерки за кадровото обезпечаване на системата и кариерно развитие на кадрите и други.

Д-р Цветан Диманов – член на Управителния съвет НСЧБ:

„Смяната на търговския статут на лечебните заведения няма да реши проблемите в здравеопазването. Не са ясни и последствията от подобна стъпка“, коментира пред Medical News д-р Цветан Диманов, член на Управителния съвет на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ). По думите му това са екзотични идеи, които ще нанесат огромна вреда върху българското здравеопазване.

Той отбеляза, че и в момента има болници, които не са търговски дружества като ВМА, Транспортна болница и до 2018 година болница „Лозенец“, по-позната като Правителствена болница.

Д-р Диманов посочи, че от сдружението са изготвили анализ за 2014 години между „Пирогов“, която е държавна болница, но е търговско дружество и ВМА, която не е търговско дружество. „За 2014 година задълженията на ВМА са над 10 пъти по-големи от тези на „Пирогов“, в които влизат и просрочените дългове“. Друг анализ, изготвен през 2018 година между „Пирогов“ и болница „Лозенец“ показва, че бюджетната структура е с пъти повече задължения отколкото спешния институт, допълни той. „Това показва, че бюджетна, икономическата и счетоводната дисцплина при бюджените болници не съществува“, заяви д-р Диманов.

„От друга страна как точно ще стане трансформацията на търговски дружества в нетърговско дружество също не е много ясно. Специалистите казват, че пътят е един – през ликвидация“, допълни д-р Диманов и зададе въпроса какво ще се случи с техните задължения към кредиторите. В тази връзка той припомни, че според изнесените от служебния здравен министър д-р Кацаров дълговете на болниците за първото тримесечие на годината възлизат на близо 0,5 милиард лева. „Кой ще плати тези дългове, никой не задава тези въпроси“, изтъкна той.

Д-р Диманов критикува остро и евентуалната идея за невъзможност частните болници да сключват договори с НЗОК. Той даде и конкретен пример в тази насока.

В момента в цялата страна има около 45 ангиографски кабинета, като държавните от тях са около 15, заяви той и прогнозира, че ако частните структури бъдат лишени от възможност да работят с ресурс от НЗОК, това ще доведе до скок на коронарните инциденти. Преди 15 години бяхме последни в Европа по успеваемост при остър инфаркт. Благодарение на изграждането на толкова много ангиографски кабинети успяхме да обърнем тенденцията и сега да има много повече спасени животи след коронарен инцидент. „Който предлага и реализира подобна идея, трябва да носи ясната отговорност за загубени човешки животи“, изтъкна д-р Диманов.

Той коментира и цените на услугите в сектора и изтъкна, че основният проблем е, че здравеопазването е ниско платено. „Ние сме с най-ниската здравна вноска в ЕС и с най-малко средства, заделяни за здравеопазване на глава от населението“, заяви д-р Диманов.

„Ако нещо струва 100 лв., а здравната каса заплаща 50 лв, ясно е, че отнякъде разликата трябва да се компенсира. Независимо от собствеността на болницата, никой не иска да работи на загуба и механизмът това да не се случи, често е през заплатите на персонала. Цените на лекарствата и консумативите в България са същите като в Европа, а в същото време апаратурата тук е като тази в Англия, Франция, Германия. Единственият начин това да се компенсира е чрез ниски заплати на персонала, който от 15 години и повече бяга в Европа. И това се видя много добре при епидемията от COVID – имахме легла и апаратура, но не и достъчно персонал“, каза той.

Аркади Шарков, здравен икономист:

„Промяната на търговския статут на болниците ще доведе до административен блокаж на лечебните заведения в момент на здравна и инфлационна криза, както и до влошаване качеството на здравеопазване“, заяви за Medical News Аркади Шарков, здравен икономист и експерт в Експертния клуб за икономика и политика.

„Това ще доведе до субсидирано съществуване на неефективни лечебни заведения и до укриване на злоупотреби под шапката на „устойчивост“ на лечебни заведения, които съществуват под формата на социални, но не и здравни структури, допълни той. По думите му и сега много държавни и общински болници са скрито субсидирани и „оздравявани“ през увеличаването на уставния им капитал.

На въпрос дали смяната на търговския статут на болниците ще доведе до подлагането им на ликвидационна процедура и съответно риск за евентуална тяхна приватизация, Шарков посочи, че подобна стъпка крие много рискове. Сама по себе си приватизацията не е лош вариант, тъй като може да оздрави съществуващата структура, но също немалка част от лечебните заведения са в забранителен списък за приватизация. По-скоро се създава риск от стагнация и „циментиране“ на моментното лошо състояние и задълбочаване на проблемите с реформата, коментира той.

По думите му тази промяна ще превърне лечебните заведения в абсолютно зависими от властта структури. Това е лошо, както по отношение на политическия монопол, така и по отношение на конкуренцията, тъй като всички ще зависят от една монополна структура, наречена държава, включвайки и общините в това число, поясни икономистът.

На въпрос какво трябва да се промени в системата, за да доволни и пациентите, и работещите в нея, той изтъкна, че на първо място пациентите трябва да са наясно колко ще им коства една процедура и отбеляза, че липсва симетрия на ценовата информация. „При ясно видими цени всеки може да прецени къде да се лекува, все пак пациентът избира“, каза Шарков.

Що се касае до заплащането на медицинските кадри – то е силно подценено за някои специалности за сметка на други. Актуализацията на цените на клиничните пътеки може да повиши както търсенето на специалности, така и да подобри заплащането на лекарите, допълни здравният икономист.

По думите му преди всичко както медиците, така и пациентите трябва да са наясно каква е реалната цена на дейностите в системата.Ето защо според него официализациятя на доплащанията през допълнителен фонд би била добра идея. „Всички трябва да са наясно, че доброто здравеопазване струва пари. Смяната на статута не поправя нито един от тези проблеми“, категоричен бе Аркади Шарков.

Дали предложенията за промяната на търговския статут на лечебните заведения ще се реализират и какви ще са последствията от това ще решат бъдещите управници начело на здравния сектор.

Полина Тодорова