След облъчването с фотони – бъдещето на лъчелечението е за протоните, казва радиационният онколог от УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив
На 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака. Темата на световната кампания на Международния съюз за контрол на рака е “Уникални и единни”/“United By Unique”. След като миналата година имаше редица инициативи за повишаване на осведомеността за значението на здравеопазването, ориентирано към хората, тази акцентът е към реалните преживявания. Целта е повече засегнати – болни, техните близки, лекари, да разкажат от първо лице историите си. И така да очертаят какво точно липсва в системите на здравеопазване по света, какво работи или може да се подобри.
„Историите на нашите пациенти са компасът в ежедневната ни работа. Всеки жест на доверие ни мотивира да сме още по-добри, човечни, отговорни и внимателни“. Това споделя доц. Веселин Попов, с който ви срещаме днес, за да разберем какво се случва с националния антираков план, изостава ли страната ни отношение на превенцията и скрининговите програми, както и какви са иновациите в лъчелечението, които могат да променят хиляди човешки съдби.
Доц. д-р Веселин Попов завършва Медицински университет – Пловдив с отличен успех, през 2016 г. Има придобита специалност „Лъчелечение“ (2020 г.), както и магистърска степен по специалност „Здравен мениджмънт“ (2022 г.) Той придобива образователна и научна степен “доктор” след защита на дисертационен труд на тема „Проучване на маркери за туморна активност при пациенти с мозъчни метастази, провеждащи роботизирана стереотактична радиохирургия“. През 2022 г. се хабилитира като „доцент“.
Доц. Попов работи в Клиниката по лъчелечение към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, която оглавява. От 2023 г. е ръководител и на Катедра по клинична онкология на Медицински университет Пловдив. Преподава на български и англоезични студенти – по медицина и дентална медицина. Член е на Експертния съвет по медицинска специалност „Лъчелечение“ към Министерство на здравеопазването (от 2023 г.), както и на Академичния съвет на Медицински университет – Пловдив (от 2023 г.).
Има публикации и резюмета в международни и български форуми и списания, както и участия в няколко учебници, учебни помагала и вътреуниверситетски проекти. На няколко пъти е номиниран в класация „Лекарите, на които вярваме“. През 2023 г. печели наградата на Дарзалас за принос в развитието на българската клинична онкология.
Носител е на наградата на БЛС за „Лекар на годината“, категория: Ти си нашето бъдеще (2018). Сред другите му отличия са сертификат и включване в алманаха „Лекарите, на които вярваме“ 2018/2019 г.
Член е на European Society for Radiation Oncology (ESTRO); European Society for Medical Oncology (ESMO); European Society of Radiology (ESR); Гилдия на лъчетерапевтите и др.
Доц. Попов има проведени международни обучения и стажове в Германия, Турция, Италия, Полша и Словакия.
Доц. Попов, Националният антираков план действа у нас от 2023 г. Какво се случва с него?
Националният план за борба с рака е концептуално правилна и навременна инициатива, напълно синхронизирана с Европейския план за борба с рака. На този етап неговото прилагане е в процес на развитие, като отделни елементи се реализират в различна степен. Планът съществува като стратегически документ, но ефектът му върху ежедневната онкологична дейност все още не е достатъчно изразен. На практика се наблюдава известно разминаване между стратегическите цели и оперативната реалност – особено по отношение на организирания скрининг, раковия регистър и равния достъп до съвременно лечение. За постигане на зададените цели е необходимо активно участие на всички – пациенти, лекари и здравни власти.
Изостава ли страната ни по отношение на превенцията и скрининговите програми?
По данни на European Cancer Screening Policy Index от ноември 2024, България се нарежда сред страните с най-ниска ефективност за раков скрининг в Европа. В анализа са включени програми за едни от най-честите онкологични заболявания, при които доказано скрининговите програми имат ефект – карцином на млечна жлеза, колоректален и на шийката на матката. Съответно обхвата на скрининг в страната ни е 21%, 4% и 57% , а общият ни резултат е едва 26.1%. Въпреки това смятам, че постепенно се покачва процента на хората, които имат желание и участват в текущите скринингови програми. Важно е да насочим усилията си в тази насока, защото скринингът спасява животи. Благодарение на него можем да диагностицираме заболяването в ранен стадий и съответно да излекуваме пациентите.
Мит ли е, че у нас все още липсва мултидисциплинарен подход в лечението на рака?
В големите многопрофилни лечебни заведения и онкологични центрове мултидисциплинарният подход съществува като утвърдена и работеща практика и това води до по-добри резултати. Всеки пациент се обсъжда индивидуално на онкологична комисия, при участие на хирурзи, медицински онколози, лъчетерапевти, патолози, образни специалисти и др. Проучвания доказват, че общата преживяемост на пациентите, дискутирани на туморен борд и провели предписаното от него лечение е по-висока, сравнена с тази при терапевтично поведение без експертно решение. Това е и причината със сдружение Онкологичен Компас втора поредна година да организираме Национална конференция с международно участие „Интердицисциплинарни перспективи при малигнени заболявания“. Събитието е подкрепено от МУ – Пловдив и от 4 други сдружения, като в първото издание участваха над 150 участници от 7 държави. По този начин се обсъжда диагностиката и лечението не само от перспективата на различните специалности, но и от различните здравни системи.
Миналата година много лекари алармираха, че новият раков регистър към НЦОЗА не е ефективен. Към момента осъществява ли се качествено проследяване на онкоболните у нас?
Националният раков регистър е създаден още през 1952 г., като в продължения на десетилетия е добре функциониращ и събира изключително голяма и ценна база данни. В последните над 10 години обаче се отчитат известни затруднения при подаването на информация, както и в нейната пълнота, поради което България отпада или участва ограничено в част от международните анализи.
В момента липсва автоматизирана връзка между лечебните заведения и регистъра, което не позволява пълна интеграция с електронното здравно досие. Това затруднява възможностите за детайлно проследяване на пациентите, анализът на терапевтичните резултати, както и планирането на здравната политика.
Имате ли лесен достъп до цялото медицинско досие на конкретни пациенти, за да осъществите персонален подход към тяхното лечение?
Понастоящем всяка болница използва собствена информационна система. Това ограничава видимостта на новия лекуващ екип да се запознае с проведените изследвания, терапевтичен обем и получените резултати – необходимо е самия пациент да предостави медицинската информация.
Какъв е делът на персонализираната медицина в медицинската онкология днес?
Персонализираната медицина се явява гръбнак на съвременната онкология. Молекулярната диагностика, генетичните профили и биомаркери определят кой пациент, от каква терапия ще има реална полза. Това води до по-висока ефективност, по-малка токсичност и по-добра преживяемост. В следващите години все повече ще се говори за индивидуализиран подход.
Кои са иновациите в лъчелечението, които навлизат в работата ви?
Лъчелечението е една от най-високотехнологичните специалности и в последните години се развива с изключително бързи темпове. Това, което беше стандартен метод за лечение преди 10-15 г., вече почти не се използва. Преминахме от 2D планиране, през 3D-CRT, модулирано по интензитет лъчелечение (IMRT), обемно модулирано лъчелечение (VMAT), повърхностно насочено лъчелечение (SGRT), адаптивно лъчелечение и радиохирургия (SRT, SRS, SBRT). Всеки апарат и техника на лечение имат своите предимства и недостатъци – ето защо е важно пациентите да се доверят на лекуващия лъчетерапевт при избора им.
С оглед продължаващото въвеждане на иновации в Клиниката по лъчелечение към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив предстои инсталиране на нов линеен ускорител – първи от тази генерация не само в България, но и на Балканите. С новата апаратура се разширяват терапевтични възможности на пациентите в страната, а клиниката затвърждава позицията си като водещ иновативен лъчетерапевтичен център.
Как новостите влияят на преживяемостта на пациентите?
Около 60% от всички онкологично болни се нуждаят лъчелечение – предоперативно, дефинитивно, постоперативно или палиативно. Голяма част от тези пациенти ще проведат в различна последователност и други видове терапия – оперативна или лекарствена.
Моят дисертационен труд е свързан с проучване на маркери за туморна активност при пациенти с мозъчни метастази, провеждащи роботизирана стереотактична радиохирургия. Може би знаете, че единственият в страната КиберНож се намира в Клиниката по лъчелечение към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Апаратът е на американската компания Accuray и е създаден за провеждане единствено на радиохирургия. Пациентите с мозъчни метастази са в последен стадий на заболяването и се асоциират с ниска преживяемост. Въпреки това средният локален контрол, които постигаме при тях е 95%, което доказва колко е важно да се използва съвременна и прецизна апаратура. Новият апарат, който очакваме, е на същата компания, като с него се надявам да надградим отличните терапевтични резултати.
Какво е бъдещето на лъчелечението след 10-20 години?
До сега говорихме за облъчване с фотони – бъдещето ще бъде за протоните. При тях има т.нар. Bragg peak, при който се отдава почти цялата енергия в тумора, след което дозата рязко спада. Това позволява при необходимост да се облъчи с по-висока доза формацията, при предпазване на околната здрава тъкан. Към момента протонната терапия се използва основно за лечение на деца, тъй като има твърде малко центрове по света.
Аз имам интерес и високи очаквания от FLASH терапията, при която се облъчва с много висока дневна доза протони, но тя все още е в експериментален етап.
На вашата страница във Фейсбук споделихте изследване, което доказва, че онколозите са на второ място сред медицинските специалисти, които страдат от „burn out”. Какво може да се направи, за да не се стига до емоционално „прегаряне“?
Да, след спешните медици, медицинските и радиационните онколози са с най-висок процент на Burn out. Това не е индивидуален проблем, а системен феномен, добре документиран в международната литература. Проучвания показват, че между 40 и 60% от онколозите проявяват симптоми на емоционално изчерпване, деперсонализация или намалено усещане за професионална ефективност. Това състояние може да влияе върху качеството и безопасността на лечението, да повиши риска от грешки и да допринесе за професионално изчерпване, включително напускане на системата или емиграция на специалисти. За да се намали риска трябва да има добре структуриран работен процес, нормативно съобразен график, необходимата кадрова обезпеченост, поддържане на позитивна среда. Изключително важно за професионалната удовлетвореност е да се търси качество, а не количество в лечението, от където идват и добрите резултати. В работата ни ние се стараем да спазваме именно тези принципи.
Medical News
