Д-р Тотко Найденов; гл. редактор на в. “Български лекар”, специалист по социална медицина; откъсът е от книгата му “Болестите и сексът на държавниците”

След като в първата част от поредицата „Световните войни се водят от тежко болни хора“ ви представихме здравословното състояние на Ленин, Сталин и Берия, а във втората – това на Чърчил, сега продължаваме нашата рубрика с Франклин Рузвелт.

Голям участник и победител във Втората световна война е американският президент Франклин Рузвелт (1882 – 1945). Макар на 39-годишна възраст да е преживял полиомиелит  и оттогава е неподвижен от кръста надолу, той вече има 5 деца от брака си с Елинор Рузвелт. Въпреки тежките изпитания Рузвелт проявява невероятно силен дух и печели последователно цели 4 президентски мандата (1933 – 1945), благодарение на изключителната си воля, целеустременост и свежи печеливши икономически идеи.

Постепенно обаче развива генерализирана атеросклероза и постоянна тежка хипертония (стигаща стойности 260/150 мм живачен стълб) с неизбежната задължителна хипертрофия на лявата камера и сърдечна недостатъчност.

Може би енергичността му се дължи и на… хроничния синузит, който го измъчва от дълги години. Болките от него биват притъпявани от личния му лекар д-р Рос Макинтайр, специалист по УНГ чрез… директно въвеждане на кокаин в носната лигавица. Така, наблъскан с този наркотик, към който вече е пристрастен и Хитлер, тонизираният американски президент бодро обявява война на Япония и въвежда САЩ във Втората световна война.

По време на воденето й злокачественият хипертоник Рузвелт преживява инфаркт (август 1944), получава и чести холелитиазни кризи (от камъни в жлъчния мехур и възпалението му), а те неминуемо водят до лошо настроение и влошаване на работоспособността.

Страда и от бронхит (почти непрекъснато пуши) и колит. Силно се влошава и почеркът на президента – явен признак на засилваща се мозъчна склероза и появил се Паркинсон. Развива и болестта на Алварес (честа рязка промяна на настроението, сънливост, лесна уморяемост, разконцентрираност и губене на мисълта, грешна самооценка). Ото-рино-ларингологът не е достатъчно компетентен по въпросните болести и трудно овладява хода и обострянето им.

И този толкова болен човек е главнокомандващ на американска армия, води световна война!?

В това състояние обмисля хвърляне на вече почти готовата атомна бомба над… Берлин.

На фаталната за Източна Европа 8-дневна среща в Ялта на тримата големи, носят президента на най-могъщата страна в света на ръце. Рузвелт отдавна не може да мисли разумно и да се съсредоточава. И за немедик не е трудно да забележи страдалческия му вид (на 63 е, а изглежда поне на 70), излъчването на бъдещ скорошен труп.

Въпреки това не спира да пуши цигара след цигара. Няма сили да държи десницата си, когато се здрависва със съюзниците, та трябва да я подпира с лявата ръка. Често задрямва, не следи разговорите. Не чете документите, подавани му от Чърчил, който все повече беснее от пораженческото, глупаво и лековерно поведение на американския президент пред лукавия измамник-сатрап Чичо Джо (Сталин). На третата вечер Рузвелт развива хипертонична криза, вдига кръвното си до изумителните, едва ли не рекордни 300/170!!.

Само напълно неадекватен склеротик ще изговори такива нелепости по отношение на потъналия в кръв болшевишки тиранин: “Подялбата на света ще бъде безпроблемна. На Съветския съюз ще дадем Европа. Няма съмнение, че Сталин няма да се държи сурово, когато влезе там… С него бих се разбрал по-добре, отколкото с Чърчил, който е идеалист. Докато Сталин е реалист като мене. Убеден съм, че ако му предложа всичко, което е по възможностите ми, без нищо да му искам в замяна, той – благородството задължава! – ще приеме да работим заедно за един свят на демокрацията и мира.”

Сталин – и благородник?! Сталин – и отсъствие на суровост?! Сталин – и демокрация?! И кой е дал право на задокеанския мистър президент да разпределя Стария Свят и да се разполага със съдбите на чуждите народи; той Бог ли е?!

Нещо повече – на предишната среща в Техеран, без да съобщава на Чърчил, Рузвелт скришом посещава Вожда-сатрап в резиденцията му. Що за наивитет, толкова странен за един сериозен държавник?

Ето, такъв деградирал тежко болен политик пред смъртно легло доброволно бута цяла Източна Европа в ръцете на сатрапа-ленинец, когото с умиление нарича “добрият Чичо Джо”, сякаш тя му е бащиния или един от САЩ!!

Месец и половина след историческата Ялтенска среща, на 12 април 1945 г, този един от “тримата големи”, развива остра хипертонична криза, причинила му неизбежния фатален мозъчен хеморагичен инсулт, придружен вероятно и от масивен инфаркт.

Но Европа вече е безмилостно разделена и цялата й източна част – подарена на грузинския “демократ” и “благородник”.

Какво ли не правят с интелекта атеросклерозата и продължителната тежка хипертонична болест. Съчетани, те неизбежно причиняват десетки клинично незабележими инсулти. Особено когато са съчетани и с Паркинсон, безмилостните последици са разстройване на интелектуалната и мисловна дейност, плюс разрушаване на мозъка и съдовете (постоянното тютюнопушене ги свива още повече и затруднява логичното мислене). Пази, Боже, ако този мозък е на държавен лидер. Още по-страшно става, ако той е и световен…

Следва продължение…