Българският лекарския съюз излезе със становище във връзка с обявеното начало на изпълнението на проектите за изграждане на 100 амбулатории в 37 общини, като посочи, че принципно подкрепя усилията за подобряване на достъпа до медицинска помощ в малките населени места и отдалечените райони на страната. „В същото време обаче не може да не се отбележи, че подобен тип инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително развитието на телемедицината, следва да бъдат реализирани при ясно разписани правила, съобразени с реалните възможности на системата и гарантиращи сигурността на пациентските данни и проследимостта на медицинската дейност. Нещо повече – те трябва да отразяват в достатъчна степен един от най-съществените дефицити в българското здравеопазване, а именно липсата на медицински кадри“, коментират от съюза.
Последните данни от проучване на агенция „Тренд“, изготвено за БЛС, ясно показват, че най-сериозното изпитание пред родното здравеопазване не е липсата на техника или сгради, а критичният недостиг на медицински специалисти. Проблемът се задълбочава от неравномерното разпределение на здравните услуги в страната, което оставя цели региони без адекватно покритие. На този фон инвестициите в нова инфраструктура изглеждат спорни, тъй като практиката доказва, че дори осигуряването на жилища и финансови бонуси от страна на общините не е достатъчно, за да привлече лекари там, където те липсват.
Коренът на кризата според съюза се крие в дълбоки структурни дефицити, сред които са застаряването на кадрите и липсата на дългосрочна държавна стратегия за тяхното задържане. Вместо да се инвестира единствено в бетон и апаратура, Българският лекарски съюз предлага ресурсът да бъде насочен приоритетно към стимулиране на образованието и специализацията на младите лекари. Целта е създаването на предвидима и мотивираща професионална среда, която да насърчи специалистите да се реализират в България, включително и в по-слабо населените места.
Организацията обръща внимание и на „притеснителните управленски практики“, при които ключови договори се подписват в последните дни от мандата на текущото ръководство на Министерството на здравеопазването, докато други важни програми се рестартират без ясна логика. От там настояват за балансиран подход и широк обществен консенсус при вземането на решения, които засягат бъдещето на системата. „Само чрез последователна и дългосрочна политика може да се гарантира реално подобрение в достъпа и качеството на медицинската помощ за българските граждани“, допълват те.