Парламентът прие бюджета на НЗОК за 2025 година след часове наред дебати и размяна на остри реплики, като “ябълката на раздора“ бе поредният опит частните болници, ползващи над 50% обществен ресурс чрез финансиране от НЗОК, да провеждат обществени поръчки.
Бюджетната рамка на Касата за тази година възлиза на почти 9,5 милиарда лева, като почти половината от тях ще бъдат изразходвани за болничната помощ. На този фон отпадна възможността за овладяване на евентуален преразход от страна на лечебните заведения, които вече работят без лимити, чрез намаляване на цените на клиничните пътеки – механизъм, предложен от Касата. Наместо това, контролни механзми ще се договорят между НЗОК и БЛС.
С новите текстове от 1-ви юли Здравната каса ще заплаща лекарствата за домашно лечение на инфекциозни заболявания и антибиотици на деца до 7-годишна възраст. Здравната вноска се запазва на осем процента. С приетите промени се залагат и 5 млн. за биомаркерна диагностика, като те ще бъдат заложени в перото за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ.
Бурни спорове предизвика поредният законодателен опит и частните лечебни заведедения, получаващи над 50% от средствата си от обществен ресурс от Касата, да провеждат обществени поръчки. Промяната бе предложена от група депутати от ПП-ДБ, но срещна отпор от управляващото мнозинство. Не бе прието и предложението пациентите да верифицират извършените медицински дейности чрез известия на телефоните си. Това предизвика и критиките на опозицията, че приетият бюджет не предлага никакви реформи и обслужва определени интереси.
Поправки, които да задължат и частните лечебни заведения, ползващи обществен ресурс от НЗОК, да осъществяват обществени поръчки, се предлагат вече няколко години, включително от Министерския съвет, но не биват приемани. Това води до откровено пилеене на обществен ресурс, защото така се позволява Касата да заплаща един и същи медикамент на различни цени, като в някои случаи разликата може да е фрапантна. Порочната практика се признава и в становище на Министерството на финансите през 2023 г., в което се изчислява, че 750 млн. от средствата на данъкоплатците ще се изразходват от частните болници непрозрачно, след като парламентът и тогава отхвърли европейските изисквания частните лечебни заведения да провеждат открити търгове за финансираните от Здравната каса лекарства, консумативи, медицински изделия др. Миналата година Европейската комисия предупреди, че България може да бъде предадена на Съда на ЕС по няколко наказателни процедури заради това, че частните болници у нас са изключени от изискването да провеждат обществени поръчки, въпреки че ползват обществен ресурс от Касата. С цел спиране на порочния механизъм, бяха приети законодателни промени, с които да се овладеят средствата за онколекарства, заплащани на болниците. Те доведоха до спестяване на средства, но не и в размер, който се очаква при провеждането на обществени поръчки от всички болници.
Темата противопостави категорично опозиция и управляващо мнозинство в пленарната зала.
“Първото предложение частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства, когато ползват обществен ресурс, е от 2020-та година от Кирил Ананиев, депутат от ГЕРБ, но то бе спряно вътре в правителството”, припомни Мартин Димитров от ДБ, набелязвайки цялата хронология на законодателните опити в тази насока, които стигат до провал при крайното им гласуване. “Винаги обаче се появява един огромен интерес с огромно влияние, който проваля тези гласувания”, каза той. “Сега правим поредния опит, а ресурсът на НЗОК трябва да бъде пазен”, заяви той, подчертавайки, че цените на лекарствата, купувани от частните болници се заплащат на 7-8 пъти по-висока цена от фонда в сравнение с държавните, които ги осигуряват чрез търгове.
Юристът доц. Васил Пандов от ПП беше категоричен, че с отхвърлянето на изискването частните болници да провеждат обществени поръчки, бюджетът на НЗОК не е за хората, а за определени хора, които имат корпоративни интереси в здравеопазването. Той изтъкна, че редица европейски държави като Германия, Полша, Дания, Белгия, Румъния и други провеждат търгове в сферата на здравеопазването. Пандов подробно коментира определението на Съда на Европейския съюз, касаещо провеждането на обществени поръчки от публично-оправни организации, което често се използва като аргумент за това, че частните болници не следва да правят търгове. По думите му то се отнася за доставка на чакъл и инертни материали и няма нищо общо с частните болници. Пандов цитира редица други решения на Съда на ЕС, според които строителството на болници и оказването на спешна помощ трябва да е чрез процедури по ОП, а изключението за провеждането им са изрично регламентирани.
Лъчезар Иванов от ПГ ГЕРБ-СДС определи тези аргументи за спекулации. Той също се позова на европейското законодателство от януари тази година, което по думите му потвърждава дефиницията за публично-правна организация в българското законодателство и изключва частните болници от обхвата на режима за търговете. В това решение, заяви той, се подчертава правото на България да адаптира своето законодателство е от компетенциите на Народното събрание. По думите му по Конституция частните и обществените болници са равнопоставени. Когато един гражданин плаща вноските си, има право когато се разболее, да избере къде да се лекува – в частно или държавно лечебно заведение, подчерта Иванов.
Категорично несъгласие с тази тези изрази бившият правосъден министър и депутат от ПП-ДБ Надежда Йорданова, заявявайки, че всяко изразходване на публични средства трябва да бъде предшествано от честна и ясна състезателна процедура, която да пречи на корупционни практики и която да възпрепятства необоснованото използване на обществен ресурс. В спора се намери и Кирил Петков от ПП, който заяви, че в парламента има скрито лоби на частните болници.
Председателят на здравната комисия и депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов, заяви, че е лъжа, че Европейската комисия е стартирала процедура срещу България заради липсата на обществени поръчки от частните болници. Той припомни, че през миналата година бе приет механизъм за контрол на цените на онколекарства, по които НЗОК плаща, като това решение е подкрепено и от ПП-ДБ. По думите му има и примери за много по-високи стойности на лекарства, постигнати от държавни болници, които провеждат обществени поръчки. “Това, което искате да предложите, не дава резултати. Това е вашата политическа дъвка”, обърна се той към колегите си от опозицията.
Йордан Цонев от ДПС-НН заяви, че цялата система на здравеопазване е дефектна и повдигна темата за демонополизиране на НЗОК. Дефектите, за които говорите, са дефекти на монополното положение на Касата, на нейното управление и нерационалното управление на огромния ресурс за здравеопазването, с който малка България разполага”, коментира той. Ако имаше частни дружества, които да управляват парите на пациентите, които да следят, дали щяха да разрешат да се случва това, срещу което се борите сега – да се надписват пътеки, да се стига фо всички дефекти, които дава тази система години наред и срещу които цялото лекарско съсловие се бори“, отбеляза Цонев.
Според „Възраждане“ темата не трябва да е дали частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, а дали те изобщо трябва да се финансират от Касата.
В крайна сметка предложението не бе прието от мнозинството. Отношение след гласуването взе и здравният министър доц. Силви Кирилов, който заяви, че текстовете за обществените поръчки не трябва да са през преходни и заключителни текстове в Закона за бюджета на НЗОК, както бе предложено, а намират мяато в Закона за обществените поръчки. Той припомни, че е бил ръководител на две частни болници, като е провеждал търгове и в двете.
Полина Тодорова
