Страната ни има шанса да изгради първия на Балканите Протонен център за лечение на онкологични заболявания. Създаването на Национален център за лъчелечение с протонна терапия с акцент върху лечение на деца и модернизация на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната е заложено и в Плана за устойчивост и развитие. Самата идея за изграждането на подобна структура у нас е от години, а сега отново ангажира вниманието на специалисти и управници и бе фокус на среща с медиите.
Протонната терапия е усъвършенствана форма на лъчева терапия с външен лъч, която използва протони, а не рентгенови лъчи за лечението на пациенти с онкологични заболявания. Основното й предимство е точността, с която протонният лъч достига до туморната тъкан, така че да съответства на формата и дълбочината на тумора. Лекарите могат да контролират къде протонът освобождава своята енергия, причинявайки най-голямо увреждане на целевите туморни клетки, като същевременно щади здравите тъкани и органи и елиминира изходната радиация.
Протонната терапия е най-подходяща за солидни тумори, които са локализирани, разположени в близост до чувствителна здрава тъкан и изискват високи дози радиация, както и за лечение на пациенти с неоперабилни тумори. Важно предимство на протонната терапия е приложимостта ѝ за лечението на деца с онкологични заболявания, като по-високата степен на точност на облъчването позволява използването на по-ниски дози радиация, което от своя страна носи огромни ползи за педиатричните пациенти с онкологични заболявания
Хронология на развитието на идеята за създаването на протонния център представи проф. Иглика Михайлова, началник отделение по перкутанно лъчелечение в УСБАЛО. Тя припомни, че проектът за изграждане на центъра в болницата е бил предоставен на вниманието на властите още през 2019 година.
Участие в срещата взе и доц. Антон Тонев, който е председател на работната група, ангажирана с проекта за изграждане на протонния център. Той изтъкна, че този проект ще бъде приоритетен за настоящия ръководен екип на МЗ.
„На Балканския полуостров няма изградена такава структура. За да имаме възможност да изградим такъв център, през 2019 г. нормативно през възможностите на ПВУ България е защитила проекта“, обясни той. Осигурените средства по плана са 157 млн. лв. без ДДС и 31 млн. лв. национално съфинансиране. Той потвърди, че работата по проекта е започнала през 2019 година, но посочи, че заради смяната на редовна със служебна власт, той ще бъде рестартиран. Тонев подчерта, че целта на това е да се спази срокът за проекта, който по план трябва да бъде реализиран до 2026 година, както и да има прозрачност в осъществяването му.
„Протонната терапия дава 20% по-малко лъчеви усложнения“, заяви проф. Веселина Първанова, началник на Клиниката по лъчелечение към СБАЛО. Тя също посочи, че фокусът на протонната терапия са деца, но терапията не е показна при всички деца с онкологични заболявания. Специалистът допълни, че показаните за протонно лечение деца от България се насочват към центрове в чужбина, като основно се касае за случаи на пациенти с мозъчни тумори. НЗОК поема лечението им извън България, но близките заплащат сами разноските около пътуването и престоя.
„Считам, че смяната на правителства и нездрави интереси за българския пациент се намесват, за да не бъде направен този център“, допълни проф. Първанова. Тя изтъкна големия опит на УСБАЛО в сферата на лъчелечението и посочи, че протонният център трябва да работи там, където има медицински физици с опит, които работят в екип на лекарите и липсва текучество на кадри.
Специалистите подчертаха и че протонната терапия не е приложима при всички видове онкологични заболявания и не замества традиционната лъчетерапия.
„Не всеки пациент нужда от протонна терапия“, отбеляза проф. Елица Енчева, ръководител клиника по „Лъчелечение“ при УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, посочвайки, че това е радикално лечение, което се прилага при липса на метастази и при други строги правила. В тази връзка доц. Тонев посочи, че стремежът към осигуряване на протонно лечение в България в никакъв случай не трябва да измества смисъла и ползите от прилаганата терапия у нас, която следва европейските и световни препоръки.
Очакванията на специалистите след заработването на центъра в първата година с него да се помогне на около 150 пациенти, през втората на 250, а през третата – на около 300. Той би могъл да привлича и пациенти от чужбина. В Европа функционират над 30 центъра за протонна терапия в 14 държави (Франция, Испания, Италия, Германия, Белгия, Великобритания, Русия, Швеция, Полша, Чехия, Австрия, Холандия, Дания, Швейцария). Подобни структури липсват както у нас, така и в съседните ни балкански страни.
Полина Тодорова
