Всички лечебни заведения ще работят с ръст на клиничните пътеки от 25%, независимо дали са постигнали условието за увеличение на заплатите на работещия в тях персонал спрямо нивата, заложени в Колективния трудов договор. Това стана ясно на среща между управителя на НЗОК проф. Петко Салчев и председателя на Надзорния съвет на фонда д-р Александър Златанов и журналисти, на която бе коментирано скорошното решение на петчленен състав на ВАС, с което отпада изискването за увеличение на заплатите на медиците като условие болниците да работят при по-висок ръст на пътеките.
Припомняме, в анекса към Националния рамков договор се предвиждаше не по-малка заплата от 2000 лева за лекар, 1500 лв. за старша медицинска сестра и 910 лв. за санитар. Според разписаното в него до август месец болниците можеха да работят безусловно при ръст на клиничните пътеки от 25%. Ако искаха да запазят това увеличение обаче и след август, болничните мениджъри трябваше да осигурят основни заплати на персонала си в параметрите, разписани в Колективния трудов договор. В случай че не го направят, ръстът на пътеките за тях щеше да е 15%. Частни и общински лечебни заведения обаче атакуваха текстове от Националния рамковор договор в съда и на този етап магистратите спряха изпълнението на това условие. Окончателно становище на ВАС все още се очаква.
По данни на НЗОК, към края на септември нивата, разписани в КТД за заплати, са постигнати в 154 болници, като по думите на управителя на фонда това са предимно големите лечебни заведения. Болиците, които все още не успяват да предложат възнагражденията на медиците спрямо заложените в Колективния трудов договор, са повече – 222, но те са предимно ДКЦ и медицински центрове, като обикновено разликата с разписаните основни заплати по КТД е между 50-100 лв, разясни проф. Салчев. Сред тях има и една голяма университетска болница, но от Касата се въздържаха да уточнят коя е тя.
На този етап клиничните пътеки няма да се увеличават допълнително, както и няма да се отваря резервът на НЗОК, обясни още управителят на Касата в отговор на скорошно общо писмо от Асоциацията на университетските болници, Национално сдружение на частните болници в България, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българска болнична асоциация и Сдружението на общинските болници в България, с което те настояваха за допълнителен ръст на КП заради ръста на инфлацията, както и да се използва „излишъка и съответната необходима част от резерва на Националната осигурителна каса за посрещане на непредвидено по-големите разходи на лечебните заведения“.
„Клиничните пътеки са увеличени с 25%. Годишната инфлация е 17%. С коя инфлация да ги увеличим, след като те са увеличени с повече от нея?“, попита проф. Салчев.
Бюджети и лимити
На срещата стана още ясно, че в последните три месеца на годината болниците ще получат по 258 милиона лева месечно или общо 774 милиона лева, което е с 39% повечe. Също така ще бъде разплатена и надлимитната дейност на болниците от началото на годината, възлизаща на 43 милиона лева. В отговор на въпрос защо се е стигнало до формирането й д-р Златанов разясни, че причините са комплексни. Една част от болниците, поясни той, са разкрили нови дейности, други не са прекъсвали основната си дейност и по време на пандемията, а трети са обусловени от конкуренцията между лечебните заведения.
„Към този момент няма лечебно заведение, което да е извършило дейност и тя да не се плати. Бюджетите на всички са завишени, за да могат те да извършват дейността си спокойно“, заяви председателят на Надзорния съвет на НЗОК д-р Златанов.
На този етап е взето категорично решение резервът на Касата да не разблокира, а основната причина е рискът дали ще има бюджет на Касата за догодина предвид политическата обстановка у нас. „Не се налага към този момент да се предприемат стъпки в тази посока. Средствата, които са налични, са напълно достатъчни. Ситуацията в парламента е сложна, не сме сигурни дали ще има бюджет и дали няма да има нужда тези средства няма да се разблокират“, коментира той.Председателят на Надзорния съвет подчерта, че това са пари на здравноосигурените лица и решенията за тях трябва да съответстват на нуждите им.
Стана ясно и че касата работи по три сценария, ако управниците не успеят навреме да гласуват държавния бюджет за 2023.
От касата отчитат преразход по три пера – СИМП, дентална помощ, здравноосигурителните плащания за медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение и лекарства. Общата прогнозна стойност на очаквана необходимост от допълнителни средства е в размер на около 31,6 млн. лв. По думите на управителя на фонда обаче те ще могат да бъдат покрити с вътрешно-компенсаторни механизми.
Полина Тодорова
