Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси като болници, легла, финансиране, но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики. Финансирането на системата не създава достатъчно добри стимули за повишаване на ефективността, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга изцяло липсва. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация.

В анализа се отбелязва, че България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ – и съответно легла за болнично лечение в Европа. Част от тях са наследство от миналото, а част – новооткрити болници и частни лечебни заведения. През 2020 г. в страната функционират 342 болници (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 легла. Всяка област разполага с поне 2 болници, като 66 от тях болници са концентрирани в столицата

„Гъстата мрежа от ЛЗБП обаче не води непременно до по-добро и качествено здравеопазване“, твърдят авторите на доклада и посочват – част от причините са липсата на концентрация на медицински случаи в отделни болници, невъзможността да се концентрира ресурс и разпиляването му между множество лечебни заведения, както и невъзможността на всички болници да осигурят адекватни кадри.

В регионален аспект се наблюдава концентрация на болници в големите области – София-град, Пловдив, Бургас и Варна. Само в столицата са разположени около една пета от всички лечебни заведения за болнична помощ. Повече от половината области разполагат с по-малко от 10 болници, а най-малко на брой са във Видин (2), Разград и Силистра (по 3), които са силно обезлюдени области със застаряващо население, сочат още данните от доклада.

Според данните от него преминалите болни през многопрофилните болници през 2020 г. средно за страната са 138 на 1000 души от населението, а ако се добавят и приходящите пациенти (пациентите от други области) хоспитализациите се увеличават близо двойно. Това означава, че на всеки десет души поне двама души средно са лежали в лечебно заведение за болнична помощ през годината, поясняват авторите на анализа. Въз основа на тях те излизат с извода, че нивата на хоспитализация в България остават много високи в сравнение с другите страни. Честият избор на престой в болница се налага по ред причини – ниско качество и слабо обслужване в доболничната помощ, липса на ефективност в изпълнение на роля на ограничител за достъпа до болнично лечение от страна на първичната помощ, структурата на клиничните пътеки, слабата превенция и ниво на профилактика, както и COVID пандемията, която също е увеличила нивото на хоспитализациите през годината.

Според данните, най-често прилаганата пътека, е „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат“, като тя е на първо място в 6 области. Пътеките, свързани с лечение на инсулти, на COVID и други пневмонии, както и на онкологични заболявания, също силно доминират през 2021 г.

От него се затвърждава и извода, че се наблюдават големи различия между областите по отношение на достъпа до здравеопазване и здравните резултати.

Изследването показва още, че България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи, болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Ниският брой на здравните специалисти спрямо лекарите влошава качеството на медицинската грижа и обслужването, посочват авторите на доклада. Общият брой на лекарите през последните 10 години в страната отбелязва слаб, но стабилен ръст и през 2020 г. те наброяват малко под 30 хиляди. От друга страна, специалистите по здравни грижи – това са най-вече медицинските сестри и акушерките – намаляват, като той е особено видим след 2013 гoдина. През 2020 г. също се наблюдава рязък спад в броя на медицинските специалисти по здравни грижи с 1850 души, като причината е пандемията от COVID-19, застаряването на специалистите и тежките условия на работа при ниски съотношения лекари спрямо сестри, гласи анализът.

Данните за общопрактикуващите лекари показват, че в страната на един общопрактикуващ лекар (ОПЛ) се падат средно 1727 души от населението. Във всички области се забелязва увеличение на съотношението между население и ОПЛ между 2019 и 2020 г., като то е най-малко за област Велико Търново и София-град – във всички области на България ОПЛ намаляват и се налага да обслужват все повече пациенти. На областно ниво най-добре осигурена с общопрактикуващи лекари е област Плевен, а най-слабо осигурена е област Кърджали, като разликата между двете области е близо 2,5 пъти. Забелязва се относително слабо осигуряване с ОПЛ в областите със значителен брой турско население. От друга страна, доброто осигуряване с ОПЛ в отделни области е привидно, тъй като е обусловено от ниския и намаляващ брой на населението в тях – например Видин и Монтана, гласи още анализът.

Следва да се има предвид и, че областите с малко население много често се характеризират и със застаряващо население, което се нуждае от повече здравни грижи, отбелязват авторите на анализа.

В България за здравеопазване се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за 2019 г., които са и последните окончателни. По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС, като най-много за здраве разпределят Германия (11.7)%) и Франция (11.1%), а най-малко – Люксембург (5.4%) и Румъния (5.7%). В същото време България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства, а за здраве общо частните плащания са 38% при среден показател за общността от 15.6% от общите разходи, което отново е най-висок показател, гласи още докладът.

Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0.01% от брутния вътрешен продукт (при 2.85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи.

Според данни, предоставени за проучването от Националната здравноосигурителна каса за периода 2019 г. – 2021 г. средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от около 2.07 млрд. лв. до 2.65 млрд. лв. и са над 50% от общите разходи. В същото време общо за първична и специализирана извънболнична помощ средствата са едва 476.6 млн. лв. през 2019 г. и нарастват до 590 млн. лв. Тези средства при извънболничната помощ се разпределят сравнително равномерно по области на глава от населението, но има сериозни различия при разпределението за болнична помощ, като разликата достига до 5 – 6 пъти. Обяснението може да се търси във факта, че големите болници са съсредоточени в по-големите областни центрове и особено в тези с медицински университети и съответно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а най-малко в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 г. хоспитализациите постоянно нарастват, като достигат до 2.2 млн. „Т.е. всеки трети българин е бил хоспитализиран поне веднъж през годината. В годините на COVID броят им рязко спада, тъй като тогава много от здравните услуги бяха затворени, спря плановият прием“, отчитат анализаторите.

Въпреки недобрите резултати по отношение цялостната ефективност на системата, анализът на данните от европейското здравно интервю за 2019 г., чрез което Евростат и НСИ изследват мнението на пациентите, показва сравнително висока удовлетвореност на българите от задоволяването на потребностите им от здравни грижи. Като проблем за достъпа им до здравеопазване българите определят най-вече финансовите ограничения, докато по отношение на разстояние и транспорт, списъци с изчакване, удовлетвореността им е много по-висока от средната за ЕС. Обяснение за това мнение може да се търси в липсата на сериозни ограничения в достъпа до здравеопазване у нас, тъй като страната разполага с много широката мрежа от лечебни заведения. Това осигурява физическо наличие на болница или лекар в близост до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга, се казва още в анализа.

Резултатите от работата на системата, обаче, са слаби – смъртността, включително детската
смъртност, е на високо ниво, а продължителността на живота – най-ниската в ЕС – българинът
живее със средно 6 години по-малко от средното за ЕС.

Ефективната работа на здравната система може да се оцени и чрез показателите за смъртност,
предотвратима чрез добра профилактика и добро лечение. По тези показатели България е на едно от последните места в ЕС, изпреварвана от Литва, Латвия, Румъния и Унгария, става още ясно от доклада. Общата стойност на коефициента за предотвратима смъртност в България е три
пъти по-висок от показателите на Испания и Италия.
Причините за по-високата предотвратима смъртност са както във функционирането на здравната
система, така и във високата заболеваемост и смъртност от социално значими болести (например
инсулт, рак и др.), но можем да направим извод, че високата стойност на предотвратимата смъртност показва, че програмите за профилактика не са ефикасни, а лечението на определени
заболявания не показва достатъчно добър резултат, поне в сравнителен план с останалите страни
от ЕС. Това води след себе си и по-висока обща смъртност, както и намаляване на продължителността на живота, споделят авторите на изследването.