Подготвени са единните протоколи за триаж в спешните отделения към лечебните заведения.
Това стана ясно от интервю на д-р Десислава Кателиева, която заема поста главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването, пред БНР. Тя е и председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.
„Изготвихме протоколите, те са изцяло базирани на приетия вече стандарт по Спешна медицина – няма импровизации, базирано е на един добър опит. Целият екип работихме заедно седмици наред и 159 протокола са вече факт“, посочи тя.
Д-р Кателиева разясни, че протоколите са в работен вариант и предстои да бъдат обсъдени с представителите на Министерството на здравеопазването и Комисията по здравеопазване в Народното събрание. „Идеята е да се промени медицинската документация в спешните отделения. Тя да бъде съгласувана с това, което е залегнало в стандарта“, отбеляза тя.
„Постъпвайки в спешното отделение, пациентът трябва да бъде посрещнат от лекар, сестра, парамедик, който е в триажната зона. Първият въпрос към него е: „От какво се оплаквате?“. В рамките на една до две минути един добре обучен медик или парамедик може да се ориентира дали се касае за животозастрашаващо състояние. Достатъчно е да му се направи сатурация, да му се измери кръвното налягане, да види нивото на съзнание на пациента“, обясни тя.
Така, по думите й, до една минута ще се прецени дали пациентът влиза в триажната зона или веднага се насочва в шокова зала. Триажният лист ще бъде включен в официалната медицинската документация, която сега се попълва при прием в спешно отделение.
„Триажният лист показва, че ние се грижим за този човек от преминаването на прага на спешното отделение, а не когато някой от нас се е освободил. Ще направим така, че да се грижим за тях от самото начало, за да няма конфликти, да няма агресия„, коментира тя.
Припомняме, редът на работа в спешните приемни отделения влезе отново в публичното пространство след смъртта на жена в МБАЛ „Христо Ботев“ във Враца в края на миналата година. Случаят стана обществено достояние след твърдения на очевидци, че има забавяне в оказването на медицинска помощ и бе обект на проверка от няколко институции, които излязоха с констации за допуснати нарушения.
Едно от тях бе, че дежурният регистратор в отделението по спешна медицина, вероятно поради професионална неопитност, не е оценил критичното състояние на пациентката и не е изпълнено изискването за времева рамка, съгласно медицинския стандарт „Спешна медицина“ – триажна категория код Червено А1 – началото на дейностите по обслужване на критичен спешен пациент – до 1 минута.
