Приоритетите и основните стъпки пред въвеждането на Националния противораков план в страната бяха във фокуса на дискусия, проведена в рамките на Националната конференция по онкология: “Карцином на простата, уротела, бъбрека и женската полова система”. Организатор на форума е Българското онкологично научно дружество (БОНД). Конференцията е първото събитие от годишната научна програма на БОНД, чиято цел освен да запознае българските медицински специалисти с последните достижения в областта на научната и клинична онкология, е и да развие и подпомогне разработването на Националния противораков план.
„Поставили сме изграждането и въвеждането на Национален противораков план сред водещите инициативи на Министерство на здравеопазването. Считаме, че онкоболните в България трябва да бъдат приоритет на Министерството“, посочи д-р Петър Грибнев, зам.-министър на здравеопазването.
Форумът бе открит от проф. д-р Асен Дудов, председател на БОНД, който представи основните насоки на Европейския противораков план и политиката на ЕС в областта на раковите заболявания.
Живеещите в Европа са една десета от световното население, но една четвърт от случаите на ракови заболявания в световен мащаб са установени сред жителите на Стария континент. През 2020 г. 2,7 млн. души в Европейския съюз са диагностицирани с рак, а други 1,3 млн. души са загубили живота си вследствие на заболяването. Според Международната агенция за изследване на рака, ако не се предприемат решителни действия, се очаква до 2035 г. смъртните случаи да нараснат с 24%, което ще превърне рака в основната причина за смъртност в ЕС. Очаква се общото икономическо въздействие на раковите заболявания в Европа да надхвърли 100 млрд. евро годишно.
Европейският план за борба с рака е отговорът на ЕС на нарастващите предизвикателства и промени по отношение на контрола на раковите заболявания и представлява политически ангажимент да се използват всички налични възможности за борба с рака. Той съдържа десет водещи инициативи и няколко действия за подкрепа и е част от предложенията на Комисията за изграждане на силен Европейски здравен съюз с цел подобряване на сигурността, готовността и устойчивостта на ЕС. Целта на Плана е да се подходи към целия цикъл на заболяването, като той е структуриран около четири основните области на действие, в които ЕС може да добави най-голяма стойност. Toва са профилактика, ранно откриване, диагностициране и лечение, както и качество на живот на пациентите с онкологични заболявания и преживелите ракови заболявания лица.
Планът за борба с рака ще помогне на държавите членки да обърнат тенденцията по отношение на рака. Ще предостави възможност и за споделяне на експертен опит и ресурси в целия ЕС, което ще бъде в подкрепа на държавите, регионите и градовете с по-малко знания и капацитет.
Европейският план за борба с рака ще бъде изпълнен, ще стане възможен и ще се подпомага с помощта на целия набор от инструменти за финансиране на Европейската комисия.
Проф. Дудов представи и основополагащите стъпки за въвеждането на Европейския план за борба с рака в България. Те са свързани с идентифициране на необходимостта от създаването на Национален план за борба с рака, определяне на заинтересованите страни, иницииране на първоначални дискусии.
По тези стъпки вече активно се работи, като по инициатива на БОНД бе създаден Национален онкологичен алианс. Той е политически и икономически неутрален субект, включващ 26 научни, съсловни, пациентски и други неправителствени организации. Неговата цел е въвеждането на Европейския план за борба с рака и текущата работа по неговото адаптиране за страната ни, обобщена под името Национален противораков план.
Проф. Дудов обобщи, че е необходим интегриран подход, обхващащ всички политики и участието на множество заинтересовани страни – институциите, онкологичната научна общност, съсловните и пациентски организации. Нужен е и силен ангажимент и пълно сътрудничество от страна на всички за ефективното изпълнение на Европейския план за борба с рака и неговите действия.
Д-р Светослав Ценов, национален координатор на БОНД, представи как ще бъде организирана работата по изготвянето на Националния противораков план. Всяка от съсловните, неправителствени и пациентски организации в Алианса ще излъчи по един представител, който ще вземе участие в проекта. Те ще работят по възможностите за въвеждането на Плана и комуникирането му във вътрешните структури на всяка от организациите.
Обсъдиха се и моделите на достъп до съвременно лекарствено лечение и спецификата в реимбурсните механизми. По време на двудневната конференция бяха обсъдени и биологичните терапии и диагностика в онкологията, както и преодоляването на нежеланите реакции при лечение с тях. Водещи специалисти от страната споделиха не само най-новите факти от световния опит, но и задълбочено представиха данни от собствения клиничен опит в страната. Това даде възможност да се уеднаквят позициите и да се търсят начини за преодоляване на тези нежелани реакции в екип така, както в екип се назначава и лечението, отбелязват организаторите.
По време на събитието бяха разгледани и конкретни случаи на роботизирана хирургия и представени записи от операции на болни с рак на простатата и бъбрека, които демонстрираха огромните предимства на метода, позволяващи болният да бъде минимално травматично лекуван с максимална прецизност, бързо възстановяване и връщане към обичайния начин на живот.
Освен основните приоритети на Националния противораков план, свързани с неговите стълбове, като допълнителни необходими промени се очертаха преструктурирането на онкологичното здравеопазване, апаратурното и квалификационно обезпечаване на онкологичните лечебни заведения – бившите диспансери, които сега са пререгистрирани като комплексни онкологични центрове или специализирани болници за онкологични заболявания.
Уточнена бе ролята на БОНД като бъдещ генератор на тези промени в структурата, обезпечаването и важни инициативи, свързани с обучението по онкология и възвръщането на екипния подход, тъй като към момента науката е разкъсана и той често е само формален, отбелязват организаторите.
Особено внимание бе обърнато на иновативната диагностика и необходимостта от специалисти по патология, нуклеарна медицина и някои други базови специалности, тъй като без иновативна диагностика не би могло да се провежда адекватна иновативна терапия. Голямо внимание се отдели на необходимостта от съвременни методи на хирургично лечение и провеждането му по световните правила в рамките на мултидисциплинарен екип.
Очаква се от БОНД и създаване на унифицирана учебна програма по медицинска онкология, която да се прилага във всички висши медицински училища на ниво, което да отговаря на европейските изисквания.
