Научни журита, които нямат необходимата компетентност, напоследък присъждат академичните длъжности „главен асистент“, „доцент и „професор“. Това води до слаби докторски дисертации, защитени понякога изключително лесно. За това алармираха университетски преподаватели пред в. „Сега“.

Не малка причина за това те виждат в приетите през 2018 г. помени в закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), въвеждащи национални минимални изисквания, на които вече трябва да отговарят както кандидатите за тези длъжности, така и журитата, които ги оценяват.

Идеята на новите критерии (за брой публикации, монографии, заявки за патентни, участия в конференции и др.) бе с тях да се сложи край на ударното хабилитиране на професори и доценти, развило се през последните години след закриването на Висшата атестационна комисия. Оказва се обаче, че ефектът е противоречив. Открай време минималните критерии са критикувани заради това, че са еднотипни за различните науки, но в редица от тях, като например инженерните, основният резултат не е публикация, а например изделие.

Така много учени не могат, незаслужено, да отговорят на тези критерии – в резултат на това съставянето на научни журита се затруднява допълнително, като в тях понастоящем се включват хора, които нямат нищо общо със специалността, в която защитава даденият кандидат.

За хаоса при даването на академичните длъжности алармира от парламентарната трибуна и депутатът от опозицията Светла Бъчварова. През ноемрви м.г. тя сезира просветния министър, че в много научни журита участват нейни колеги, които нямат нищо общо с научната специалност, по която се обявява конкурсът, както и „абсолютно никаква представа от това, което трябва да рецензират или това, което трябва да напишат в становищата“.

„Най-много един човек да бъде по научната специалност, по която е обявен конкурсът, което означава, че водещото е да намерим човека, който ни е удобен“, казва тя, споделяйки, че е притеснена от качеството на рецензиите, които чете, особено в нейното научно направление – животновъдството – в него има 20 специалности, които са коренно различни.

Според нея водещо за избора на жури следва да е професионалното направление, в което той работи, докато законът допуска, по нейно мнение неправилно, той да е просто в научната област, която оценява. Затова и проф. Бъчварова апелира когато се формират журитата, да се избират тези кандидати, които имат допир до научната област, в която се защитава.

Отговорът на министър Вълчев е, че принципно е съгласен, подчертавайки обаче, че „нивото на специализация на знания постоянно нараства и невинаги са налични достатъчно на брой учени, които да участват по конкретната специалност в съответното научно жури“.

СИГНАЛ

За проблема с липсата на журита загатва и Валентин Николов. Той пита министъра възможно ли е в научното жури да има само външни членове, ако в университета няма нито едно хабилитирано лице, което отговаря на минималните критерии.

Отговорът на министър Вълчев е положителен – журито е в състав от 7 души, от които поне 3-ма следва да са външни за университета, като няма законово ограничение при недостатъчен брой хабилитрани преподаватели, нужният брой членове на журито да бъдат избирани от регистъра на Националния център за информация и документация.

ДАННИ

Министър Вълчев дава и справка за броя на успешно приключилите процедури, която съдържа информация за придобитите научни звания и заетите академични длъжности след 1 ноември 2018 г. В университетите придобитите научни степени са общо 917, от които 886 – „доктор“ и 31 – „доктор на науките“.

Заетите академични длъжности са общо 672 –  „асистент“ – 170, „главен асистент“ – 241, „доцент“ – 168, „професор“ – 93. В научните организации придобитите научни степени са 117, от които 110 са „доктор“ и 7 – „доктор на науките“. Новите асистенти там са 34, главни асистенти – 56, доцентите – 34, а професорите – 35.

Източник: в. „Сега“