Д-р Димитър Тасков е специализант и докторант в Клиниката за интензивно лечение на нервни болести към МБАЛНП „Св. Наум“. Специално за Medical News д-р Тасков разказа за своите впечатления от специалността, възможностите за кариерно развитие и амбициите на младите медици.
Как решихте да специализирате неврология? И защо решихте да продължите кариерата си в България?
Много колеги споделят как са кандидатствали медицина с идеята да започнат конкретна специализация. В хода на обучението си по-голямата част от студентите, включително и аз, сме променяли не един път първоначалните си желания, сблъсквайки се с различни предмети, предизвикващи нови интереси в нас. Така и аз започнах да уча медицина с идеята да стана ортопед, която на ранен етап от следването ми се промени.
В неврологичната клиника попаднах още в началото на втори курс, като започнах работа като санитар там. От тогава интересът ми към неврологията и към реанимацията се увеличаваше постоянно. Едновременно с това бях включен и в екипа на отделението, който се занимава със сънни нарушения и извършва полисомнографии, което на този ранен етап от обучението си беше голямо предизвикателство. Въпреки че работих в последствие и в други реанимации избрах да се върна в клиниката. Постепенно свикнах с екипа, с който се разбираме перфектно. Рядко се случва и съм щастлив, че точно аз съм в това отделение където има невероятни специалисти, които имат желание да дадат повече от себе си, да ни обучат , не се уморяват да предадат знанията и опита си, за което е малко да се каже , че съм благодарен. Получи се така, че както аз избрах специалността си така и тя ме избра.
Винаги съм искал да продължа развитието си в България. Тук има специалисти на световно ниво, хора от които можеш да научиш много и въпреки трудностите, които не са само в медицинската сфера в страната ни, при достатъчно упоритост, търпение и отдаденост вярвам, че можеш да се развиеш на много високо ниво.
Бихте ли ни разказали за докторантурата си?
Темата на докторантурата ми е свързана с една все по-актуална и подценявана до известна степен патология, а именно нарушенията на съня и бодърстването и по-специално дихателните нарушения по време на сън. Все повече се диагностицира най-разпространеното дихателно нарушение по време на сън – обструктивната сънна апнея. При някои състояния напр. сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, метаболитен синдром коморбидността със сънна апнея може да достигне до 70-80%. Доказана е връзката между сънната апнея и различни сърдечносъдови болести. Безспорна е и връзката на голяма част от неврологичните болести с нарушения на дишането по време на сън.
Моята задача е да изследвам пациенти с разнообразни неврологични заболявания и да се търсят такива нарушения, за да се установи при кои от тях е уместно провеждането на скрининг за този тип патология. Болните, диагностицирани със сънна апнея, следва да провеждат специфично лечение за това състояние едновременно с лечението на дадената болест. По този начин се намалява както тежестта на заболяването, така и рискът от сериозните последствията за болните със сънна апнея.
Какви са ежедневните дейности и задължения на един млад лекар в Клиника по нервни болести?
Клиниката за интензивно лечение на нервни болести е една от малкото специализирани такива в София, а и в страната, в която практически се хоспитализират болни с цялата неврологична патология. Това я прави и по-различна от другите неврологични клиники. В нея работим основно със спешни пациенти, докарани от екипи на ЦСМП или насочени от други колеги, а и не в малък процент от случаите пациенти, самооценили са се като спешни. Работата на младия лекар в клиниката много малко се различава от тази на по-опитните колеги. Участваме в целия диагностично-терапевтичен алгоритъм на всеки пациент, разбира се под ръководството на специалистите. При пациентите в съдовото отделение, в което се хоспитализират и болни с други неврологични заболявания, дейностите и задълженията не се различават от едно стандартно такова – приемаме, преглеждаме, обсъждаме със специалистите, с тяхна помощ се назначават определени изследвания и се започва специфична терапия като всекидневно следим състоянието на болния включително неврологичния статус.
Пациентите в интензивното отделение се диагностицират и лекуват според алгоритмите на заболяванията. Болните с тежки неврологични болести често са с нарушено съзнание, с дихателна недостатъчност или заплашваща дихателна недостатъчност, налагаща неинвазивна или инвазивна белодробна вентилация, повечето имат автономна дисрегулация, която налага знания и справяне с белодробни, сърдечни, гастроинтестинални и други проблеми като при необходимост се включва терапия – профилактична или не, независимо от кой орган или система се установи дадено нарушение.
Повечето от тях са в тежко общо състояние, с множество придружаващи заболявания, мониторирани, някои от тях интубирани или трахеостомирани, катетаризирани, на парентерално и/или ентерално хранене. Работата в това отделение изисква владеенето на реанимационни техники и извършването на мероприятия като в общите ОАИЛ. В почти всички дейности участват младите лекари и при необходимост докладват на специалистите. Поради спешната структура на отделението често пациент в тежко състояние постъпва на дежурство при млад лекар, който извършва реанимационните дейности, като винаги при необходимост има консултант на разположение.
Ако имахте възможността, какво бихте подобрили в програмата си за специализация?
Програмата за специализацията мисля, че е направена добре по отношение на запознаването и наблюдението на различни нервни болести, обучение за високоспециализираните неврологични изследвания. При достатъчно мотивираност от страна на специализанта може да се види цялата неврологична патология в годините на специализацията и да се допиташ до водещите специалисти в специфичните неврологични субспециалности. По отношение на работата в интензивно отделение мисля, че са необходими допълнителни курсове и обучения, за да могат младите лекари работещи в такива специализирани звена да се справят по-самостоятелно и уверено в условията на спешност и реанимация.
Какво смятате за електронното и дистанционно продължаващо медицинско обучение?
От скоро съществува такъв портал, за което всички лекари, включително и аз, трябва да сме благодарни на екипа на Medical News. За съжаление електронното и дистанционно медицинско обучение изостава в България и оценяването му като добро средство за допълнителна квалификация ще даде и реални резултати и ползи за колегите. То има своята голяма роля преди всичко като спестява време и улеснява достъпа до специализирани конкретни области в медицината, за което е необходим само компютър или мобилно устройство. Чрез него може да се постигне значим напредък в допълнителното обучение на лекарите.