Обръщение от Никола Дончев-студент пети курс в МУ-София и председател на АСМБ-София към всички първокурсници.

Трябва да Ви призная, че влизам в тази зала за първи път от 5 години насам. Тук бяха моите кандидат-студентски изпити, беше и моето откриване. Спомням си как на изпита по биология стисках палци, за да се падне темата за сърце.

Намирах го за някак по- достъпно от всички останали органи – понякога можех да го чуя в собствените си уши, можех и да го усетя на места далеч от него – в шията и в ръката си. Тогава обаче тези усещания не значеха много и исках да им придам смисъл.

Първо научих за неговите клетки, след това как се възбужда. Не след дълго всяка негова кухина стана малко по-сложна. Спомям си как асистентът ми по анатомия извади сърцето от трупа, подаде ми го и каза да го отмия от съсиреци. Бях първият човек, който надникна в това сърце.

На следващата година най-накрая го чух и усетих у пациент. Но вече чувах не тупкане, а шумове. Пулсът поставих в определени граници. Виждах симптоми, знаци и електрокардиорами. Сега всичко има смисъл и иронията е в това, че вече стискам палци да не се падне на изпита.

Преди седмица се срещнах с колега, вече доктор, който ми сподели, че сърцето му се къса. Разкъсва се между дългите часове, ниската заплата, лошите условия и това, че по-добра работа на този свят няма.

В хода на тези шест години ще научите много за сърцето. Но трабвя да научите и нещо, което не може да бъде запомнено или оценено. Един лекар трябва да има огромно сърце и разширена аорта, през които да пулсира море от състрадание и човешка доброта.

Само така хем ще се къса, хем ще стои цяло. Защото по-ДОБРА работа на този свят няма. Бъдете здрави и дерзайте.