От дълги години бялата престилка е традиционен символ на медицинската професия. Въпреки това необходимостта от това традиционно за здравната сфера облекло в наши дни е под въпрос.

В наскоро публикувана статия на д-р Едмънд Фернандес в BMJ се предлага индийските лекари да сменят белите престилки с екипи, тъй като последните с дългите си ръкави са причина за разпространението на инфекциозни причинители.

По дебата за рисковете, които крият белите престилки, д-р Фернандес споделя пред Times of India (TOI) Health:

„Най-големият проблем с медицинското облекло е разпространението на вътреболнични инфекции, което впоследствие води  до лекарствена резистентност. Болничните администратори, без да проведат необходимите проучвания и без да си дават сметка за тази опасност, изискват от студентите по медицина бели престилки. Това е практика, която е неправилна и е резултат по-скоро на традиционните схващания. Ето защо смятам, че тези, които не желаят да носят бели престилки, не трябва да са задължени да го правят единствено заради чуждото его и спазването на традицията.“

Д-р Фернандес пише в доклада си, че съблекалните в индийските болници са рядкост поради ограничения в пространството, затова белите престилки често са носени от студенти, които идват с тях от лабораториите в университета и не ги събличат, когато излизат навън. В много градове в Индия някои по-млади лекари носят белите си престилки в киното или в мола, докато пазаруват, след което влизат в стерилните части на болницата със същото облекло.

Д-р Бишну Паригнахи, лидер на хирургичния екип във Fortis Healthcare, сподели:

„Съгласен съм, че белите престилки често са оставяни по масите, столовете, дори понякога на закачалки в коридорите. Медиците слагат своите ръце в джобовете без да се измият след като са прегледали пациента. Да, съществуват рискове по отношение на облеклата за медици с дълги ръкави. По тази причина сме въвели употребата на престилки, чиито ръкави са с дължина ¾ и съответно ¼ в поликлиниките.”

„Дори личните лекари и болногледачите поддържат стриктна хигиена на ръцете. Преди и след прегледа на пациента всички те използват антисептичен гел или скръб. А що се отнася до по-деликатните манипулации в операционната и отделението за реанимация и интензивно лечение, лекарите не могат да пристъпят без щателна дезинфекция, дори и да става въпрос само за визитация.“

Въпреки че някои лекари твърдят, че престилките с дълги ръкави не представляват заплаха, стига да се спазват добра хигиена, д-р Фернандес е непреклонен.

„Проучванията доказват, че ръкавите на белите престилки са замърсени с инфекциозни причинители, въз основа на което във Великобритания се взе решението те да бъдат забранени още през 2007 г. В Индия трябва да представим въпроса пред  здравните власти, за да можем да се преборим с този проблем. Темата за вътреболничните инфекции е като тиктакаща бомба, чакаща да избухне.“

Д-р Фернандес предлага някои методи, с които да се ограничи разпространението на зарази, и споделя, че независимо от добрата хигиена и скъсените ръкави, единственото решение е премахването на белите престилки и замяната им с по-приемливите екипи.