Според метаанализ, определянето на серумната трансглутаминаза (tTG) и на ендомизиалните антитела (EMA) не е достатъчно за идентифицирането на вилозна атрофия при голяма част от пациентите с целиакия, въпреки че се включват в набора от изследвания в много гастроентерологични клиники.
Д-р Доналд Р. Дюксен и колектив от Университета на Манитоба в Уинипег, Канада оценяват дали серумните тестове за tTG и EMA IgA са полезни биомаркери, индикиращи вилозна атрофия при болни от целиакия на безглутенова диета. Метаанализът е изготвен на базата на 26 клинични изследвания и резултатите са публикувани в списание Gastroenterology на 22 май.
В 11 от проучванията, включващи 1088 участници изчислената сензитивност на tTG IgA е 50%, а специфичността е 83%. По отношение на EMA IgA установената сензитивност е 45%, а специфичността е 91% на базата на данни от 20 проучвания.
Цялостната точност е 78.1% за tTG IgA (87.9% при деца) и 87.1% за EMA IgA (80.6% за деца).
Сензитивността и специфичността на tTG и EMA IgA антителата са сходни при откриване на Марш тип 2 и тип 3 лезии*.
„Тези резултати са в контраст с високата сензитивност (tTG IgA, 85-95%; EMA IgA, 80-90%) и специфичност (tTG IgA, 95-99%; EMA IgA, 95-100%) на теста в случай на нелекувана целиакия”, отбелязват авторите.
„Въпреки широкото им приложение и сравнителната неинфазивност, серумните tTG IgA и EMA IgA антитела не дават достатъчно добра представа за състоянието на лигавицата. Повечето от засегнатите от болестта пациенти са серонегативни при спазване на безглуптенова диета, дори и тези със сериозни лезии”, допълват те.
„Положителният резултат от изследването е полезен заради сравнително добрата си специфичност по отношение на персистиращата вилозна атрофия и е сигнал за настоящ прием на глутен. Такава находка трябва да доведе до оценка на хранителния режим. Негативният серилогичен резултат е по-малко информативен и не бива да бъде интерпретиран като знак за възстановяване на мукозата.”
„Най-голямото заключение от метаанализа, е че показава нуждата от мултидистиплинарен подход при диагнозата на глутеновата ентеропатия или целиакията, особено във времена, когато безглутеновата диета е един вид модно явление. Както редовното проследяване на тези пациенти, така и колегиалността и искането на второ мнение трябва да бъдат редовно практикувани от клиницистите”, заявяват д-р Консолато Серги от университета в Албърта, Канада и д-р Лоренцо Жияначи от университета в Бресция, Италия.
*В клиничната практика за оценка на глутеновата ентеропатия се използва модифицираната класификация на M. N. Marsh (1992). При Marsh 1 тип има хистологични данни за повишена интраепителна лимфоцитоза в йеюнума. При Marsh 2 тип са налице повишен брой интраепителни лимфоцити и в дуоденума. Типовете 3а, 3b и 3с съответстват на частична, субтотална и тотална вилозна атрофия.
Използван източник:
Silvester JA,Kurada S,SzwajcerA,Tests for Serum Transglutaminase and Endomysial Antibodies Do Not Detect Most Patients With Celiac Disease and Persistent Villous Atrophy on Gluten-free Diets: a Meta-analysis 22 май 2017 Gastroenterology DOI: http://dx.doi.org/10.1053/j.gastro.2017.05.015
