При хората с HBcrAg (коров антиген за хепатит В) в кръвта има почти три пъти по-голяма вероятност да се появи рецидив на вируса на хепатит B, когато преминават имуносупресивна терапия, отколкото при тези, които нямат този антиген, се установява в изследване, публикувано в Американския журнал по гастроентерология.
Това откритие предполага, че HBcrAg може да се използва като нов биомаркер за идентифициране на пациенти с висок риск, които могат да имат полза от антивирусна терапия. Изследването е озаглавено „Връзка на коровия антиген на хепатит В с рецидив на вируса на хепатит В при скрити вирусоносители, подложени на високо-рискова имуносупресивна терапия.”
Екип от изследователи от Медицинския отдел при болница „Кралица Мери” в Университета на Хонг Конг са наблюдавали нивото на HBcrAg в кръвта на 124 азиатски пациенти на всеки 4 седмици в продължение на до 2 години.
Половината пациенти са били подложени на химиотерапия с имуносупресивното лекарство Rituxan (ритуксимаб), а другата половина на алогенна хемопоетична трансплантация на стволови клетки (HSCT).
Пациентите са нямали HbsAg (повърхностен антиген на HBV), но са били положителни за антитела за HBcrAg в кръвта си, което означава, че в миналото са имали контакт с вируса.
Изследователите установяват, че HBV се е появил отново у 31 пациента. Коефициентът на реактивация на вируса е над 40% за 2 години в двете групи. Серумен HBcrAg е открит у 43 пациенти в групите. Тези, които са били позитивни на HBcrAg преди началото на лечението, са показали почти три пъти по-голяма вероятност да имат рецидив на HBV, отколкото тези, които са били HBcrAg-отрицателни.
В някои райони на Източна Азия до 68% от хората са били изложени на HBV през живота си, което ги поставя във висока степен на риск от рецидив на HBV по време на имуносупресивна терапия. Възможността да разпознават пациентите, които са в най-голям риск от HBV, може да помогне на лекарите по-добре да определят терапевтичния подход при всеки от случаите.
„Пациентите, които са HBcrAg-позитивни, поради по-високия си риск от реактивация на HBV, може да са подходящи кандидати за профилактична антивирусна терапия, докато HBcrAg-негативните пациенти, поради относително по-ниския си риск, може да са по-подходящи за рутинно наблюдение,” казва Уей-Кей Сето, първият от авторите на изследването в съобщение до пресата.
„Това ще оптимизира управлението и наблюдението на пациентите, които преминават високо-рискова имуносупресивна терапия в региони с ендемия от HBV.”
Източник: ХепАктив
