Водещи специалисти от Българското дружество по инсулт се обединиха в критики към новия Национален рамков договор (НРД) за медицинските дейности, обнародван в Държавен вестник в края на септември 2026 г. По време на пресконференция те предупредиха, че заложените административни и диагностични изисквания могат да затруднят работата на неврологичните отделения и да забавят критично важния процес по лечение на пациентите.
В дискусията участваха доц. Росен Калпачки, основател на Българското дружество по инсулт, д-р Филип Алексиев, председател на дружеството, д-р Емилиян Гулев, невролог в Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Анна“, доц. Велина Гергелчева, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Софиямед“, д-р Юлиян Цветанов, невролог в УМБАЛ „Софиямед“, и д-р Георги Георгиев, зам.-председател на пациентската организация за борба с инсулта и афазията.
Според д-р Филип Алексиев, промените в клиничните пътеки за исхемичен мозъчен инсулт и нововъведената пътека за транзиторна исхемична атака (ТИА) съдържат редица противоречия. Налице са сериозни разминавания по отношение на изискванията за образна диагностика и терапевтичните прозорци, което ограничава възможностите за съвременно лечение на селектирани пациенти извън стандартните граници. Изключително спорно е и новото изискване за задължително измерване на кръвната захар на всеки шест часа в рамките на 48 часа при всички пациенти, независимо от техния диабетен статус. Лекарите посочват, че при клиничен проблем гликемичният профил и без това се проследява, но повсеместното му прилагане създава ненужна свръхдиагностика и излишно натоварва медицинските екипи.
Остра реакция предизвиква и новата пътека за ТИА. В нея е заложено изчакване от един час, за да се види дали неврологичната симптоматика ще отзвучи. Доц. Калпачки и д-р Алексиев категорично заявиха, че подобно поведение е абсолютно необосновано и противоречи на основния принцип в спешната неврология: „Времето е мозък“. При инсулт всяка минута е от решаващо значение за спасяването на мозъчна тъкан, а задължението за изчакване блокира възможностите за навременна тромболиза или тромбектомия. Допълнителен проблем е остойностяването на пътеката за ТИА на едва 350 евро. Провеждането на задължителния скенер или ядрено-магнитен резонанс поглъща между една трета и над 60% от целия ресурс, което прави финансовата и административната рамка абсолютно нереалистична.
Освен това настоящият модел на клиничните пътеки пречи на изграждането на гъвкава междуболнична мрежа. Доц. Калпачки разясни, че ако пациент постъпи в една болница, но се наложи спешното му превеждане в друг център за високоспециализирана интервенция, клиничната пътека на практика се губи за първото заведение. Това административно спира естествената колаборация между лечебните заведения.
Въпреки нормативните спънки, специалистите отчетоха, че през последната година има известен напредък. Все повече областни болници прилагат интравенозна тромболиза, а с разкриването на новите центрове се разширява и прилагането на ендоваскуларно лечение (механична тромбектомия). Д-р Емилиян Гулев от УМБАЛ „Св. Анна“ и доц. Велина Гергелчева от УМБАЛ „Софиямед“ посочиха като отличен пример за сработена мрежа сътрудничеството между двете болници, при което връзката се осъществява още по време на провеждането на тромболизата в линейката, за да може пациентът да влезе директно в ангиографската зала.
Въпреки това доц. Гергелчева подчерта, че България продължава значително да изостава спрямо европейските стандарти в лечението на инсулт.. Зам.-председателят на Асоциацията за инсулт и афазия д-р Георги Георгиев цитира тревожни данни, според които от около 50 000 случая годишно, близо 5 000 пациенти умират още в острата фаза в болниците, а общо 18 000 губят живота си в рамките на първата година.
Топката след спасяването на живота на пациента остава в полето на долекуването и рехабилитацията, където пробойните са най-големи. Д-р Гулев и доц. Калпачки подчертаха, че невроинтензивното лечение у нас е изключително слабо развито, а за пациентите с последваща инвалидизация, двигателни проблеми или афазия липсват системни грижи след изписването от болницата. Специалистите настояват за спешно въвеждане Национален регистър на инсултите по европейски образци, който да даде реална картина къде и как се лекуват пациентите.
Всички тези критични теми ще бъдат във фокуса на предстоящия IV национален конгрес по инсулт, който ще се проведе между 23 и 25 октомври в София. Програмата включва 13 тематични форума, които ще обхванат както иновациите при тромболизата и ендоваскуларното лечение, така и въпросите на невроинтензивните грижи, рехабилитацията, логопедичната подкрепа и медицинско-правната рамка.
В заключение доц. Росен Калпачки заяви, че клиничните пътеки остойностяват работата единствено на входа на болницата, докато общественият интерес изисква проследяване на резултата на изхода. Основното послание на гилдията е, че справянето с инсулта изисква цялостен, комплексен подход – от ранна профилактика и правилно кодиране от Спешна помощ, през работеща национална мрежа от центрове, до доживотна подкрепа и възстановяване на засегнатите пациенти.
Medical News
