Липсата на работещ раков регистър, неизпълнението на Националния антираков план и продължителното институционално мълчание поставят българската онкология в критично състояние. За това алармираха водещи специалисти преди началото на 17-ата национална онкологична конференция МОРЕ 2026, организирана от Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) в София, предаде БТА. Според лекарите липсата на точна национална статистика възпрепятства провеждането на адекватни политики за превенция, а данните в Националната здравноинформационна система (НЗИС) са крайно недостатъчни. Новият раков регистър е напълно готов и съобразен с европейските изисквания, но въпреки това все още не е пуснат в действие.
Остър проблем остава и забавянето на Българския национален хъб на Мисията срещу рака – неправителствено движение, чиято цел е да организира реалното изпълнение на европейския и националния антираков план. От СОНМ съобщиха за над 204 дни мълчание от страна на държавните институции спрямо тяхното включване в проекта. Координаторът на процесите по учредяване на хъба маг.-фарм. Ивайло Петров определи като неморално неглижирането на темата от страна на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на иновациите и дигиталното развитие и Министерството на труда и социалната политика. Докато в България процесът е блокиран, 17 аналогични хъба в други европейски страни вече се институционализират, за да преведат политиките в конкретни действия.
Основен научен фокус на тазгодишното издание на форума е нерезектабилният авансирал хепатоцелуларен карцином (рак на черния дроб). В рамките на конференцията се представя първото в историята на българската онкология Национално ръководство за клинично поведение при лечение на рак на черния дроб, което съдържа и специализирана глава за фармакоикономиката. Председателят на Организационния комитет доц. Димитър Калев посочи, че макар заболяването да е със сравнително ниска честота (около 7 на 100 хиляди души), в Европа се наблюдава стремително нарастване на заболеваемостта. Едва 15-17% от пациентите с чернодробен рак преживяват пет години след диагнозата, което го прави една от водещите причини за смъртност в световен мащаб.
Онколозите подчертаха, че без организиран скрининг, превенция и здравна грамотност българската онкология остава „конус с глинени нозе“. Проф. Мария Димитрова от Фармацевтичния факултет на МУ-София акцентира, че инвестицията в ранната профилактика е инвестиция в човешкия капитал, а не просто финансов разход. Завеждащият отделение във ВМА доц. Александър Кацаров допълни, че ракът на черния дроб се развива най-често при пациенти с цироза, хепатит B и C и алкохолна зависимост, поради което ресурсът трябва приоритетно да се насочва към превенцията, вместо към скъпоструващото лечение на късните стадии.
Сериозни предизвикателства се наблюдават и при трансплантациите и генетичната диагностика. Ръководителят на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА проф. Ивелин Такоров отбеляза, че макар чернодробната трансплантация да е напълно достъпна у нас, програмата страда от най-ниското ниво на откриване на донори в цяла Европа – проблем с институционален характер, който изисква по-добра организация. Същевременно специалистът по медицинска генетика доц. Драга Тончева предупреди, че пътят на онкологичния пациент е прекъснат и фрагментиран, а предвиденото заплащане от НЗОК за процедура по генетични изследвания в размер на 25 евро е крайно недостатъчно. Тъй като при 10% от онкологичните заболявания има генетична предразположеност, осигуряването на достъпна придружаваща диагностика за здравите родственици е от ключово значение за ранното откриване и навременната терапия.
Източник: БТА
Още по темата:
