След края на летните месеци, прекарани под яркото слънце, настъпва най-подходящият момент да обърнем внимание на състоянието на своята кожа. Дерматолозите от ВМА напомнят, че фокусът ни трябва да бъде насочен не само към познатите образувания, но и към всяко ново пигментно петно или дискретна промяна, останала незабелязана до този момент. Макар повечето бенки да са напълно доброкачествени, именно динамиката във вида им е един от основните сигнали, които изискват професионална оценка.
„Не е необходимо човек да се тревожи за всяка бенка по тялото си. Това, което изисква внимание, е динамиката – промяна в размера, формата, цвета или релефа на съществуваща лезия, както и появата на ново образувание, което изглежда различно от останалите. При съмнение правилното решение е дерматологичен преглед, а не самодиагностика“, споделя доц. д-р Весел Кантарджиев, началник на Клиниката по дерматология към Военномедицинска академия (ВМА).
Бенките, или т.нар. меланоцитни невуси, са сред най-често срещаните кожни образувания и самото им наличие не означава автоматично риск от развиване на рак на кожата. Има обаче определени групи хора, при които индивидуалната уязвимост е значително по-висока. Това се отнася за хората със светъл фототип, голям брой или атипични бенки, фамилна или лична анамнеза за меланом, както и за тези с история на чести слънчеви изгаряния. Както посочва доц. Кантарджиев, в медицинската практика се оценява не просто визията на отделна лезия, а цялостният профил на пациента – съвкупността от тип невуси, UV излагане и най-вече дали дадено образувание се променя във времето.
За да помогнат на хората в самонаблюдението, дерматолозите често използват световноизвестното правило ABCDE. То не служи за самостоятелно поставяне на диагноза, а като ориентир за промени, заслужаващи оценка от специалист. Системата следи за асиметрия във формата (Asymmetry), неправилни или назъбени гранични ръбове (Border), неравномерно оцветяване с няколко различни нюанса (Colour), както и за диаметър над 6 милиметра (Diameter) – макар меланомът да може да бъде и с по-малки размери. Последният и изключително важен критерий е еволюцията (Evolution) – всяка промяна в размера, цвета, релефа или поведението на образуванието. „Ако трябва да откроим един от тези критерии, особено важна е еволюцията. Бенка, която години наред изглежда по един начин и започне да се променя, трябва да бъде прегледана. Същото важи и за нова пигментна лезия с нетипичен вид“, коментира специалистът.
Покрай познатите букви медиците въвеждат и друг изключително лесен за разбиране ориентир – т.нар. знак на „грозното патенце“ (ugly duckling sign). Логиката е проста: обикновено бенките на един човек имат сходни характеристики. Ако сред тях има една, която видимо се отличава по цвят, форма, размер или структура от останалите, тя заслужава специално внимание. За пациента не е необходимо да познава медицинските подробности на всяка кожна лезия, а просто да познава собствената си кожа и при най-малкото съществено различие да се обърне към лекар.
Огледът с просто око обаче е само първата стъпка. При съмнителни пигментни образувания специалистите във ВМА използват дерматоскопия – неинвазивен метод, който позволява да се оценят дълбочинни структури, невидими при обикновен преглед. „Самонаблюдението е важно, но не замества дерматоскопията. Нашата задача е да различим доброкачествената лезия от тази, която изисква проследяване, допълнителна оценка или отстраняване“, пояснява началникът на клиниката.
Един от основните предотвратими рискови фактори за появата на кожни злокачествени заболявания остава ултравиолетовото лъчение. Интензивното излагане на слънце и изгарянията, особено тези в детска и юношеска възраст, имат натрупващ се ефект с годините. Поради тази причина слънцезащитата не бива да се разглежда единствено като сезонен аксесоар за плажа. „Кожата има памет. Слънчевите изгаряния не изчезват от биологичната ни история, когато зачервяването отмине. Натрупаното UV увреждане има значение години по-късно. Затова фотозащитата е част от профилактиката на кожния рак, а не просто средство срещу изгаряне“, категоричен е доц. Кантарджиев, като допълва, че най-внимателни трябва да бъдат хората със светла кожа, имунокомпрометираните пациенти и хората с фамилна обремененост.
Лекарите не спират да се борят и с трайно вкоренените митове. Един от най-опасните сред тях е разбирането, че ако една бенка се премахне, това може да предизвика рак. Медицинската реалност е точно противоположна – хирургичното отстраняване на подозрително образувание и последващото хистологично изследване не причиняват рак, а представляват решаващата стъпка към ранната и спасителна диагноза. Страхът да не се „пипа“ бенката често води до фатално забавяне. Дерматолозите уточняват, че не е необходимо профилактично да се премахват всички образувания, а само онези с ясни медицински показания.
Друга опасна заблуда е, че бенката става опасна едва когато започне да боли или кърви. В ранните си стадии меланомът обикновено е напълно безсимптомен. Повод за преглед е не само кървенето без травма, но и промяната във формата, размера или цвета, появата на нов сърбеж, образуването на коричка или появата на лезия с различен вид.
Самонаблюдението изисква внимание и към зоните от тялото, които слънцето рядко вижда, но където меланомът също може да се развие – гърбът, скалпът, дланите, стъпалата, зоните между пръстите и около ноктите. За труднодостъпните места експертите съветват да се използва огледало или помощ от близък човек.
„Меланомът не е заболяване, което трябва да чакаме да започне да боли. Нашата цел е да открием подозрителната лезия много преди това. Когато диагнозата бъде поставена в ранен стадий, прогнозата е значително по-добра“, обобщава доцент д-р Весел Кантарджиев. Именно затова отминаващото лято е най-добрият повод да погледнем кожата си малко по-внимателно и при най-малкото съмнение да се допитаме до специалист.
Източник: ВМА
