Министерството на здравеопазването очертава развитието на трансплантационната дейност и повишаването на капацитета на страната като основни приоритети в областта на донорството. Тази високоспециализирана медицинска интервенция изисква наличието на подготвен мултидисциплинарен екип, специфична материално-техническа база и натрупване на значителен практически опит. Това става ясно от официален отговор на здравния министър на парламентарно питане на депутата Александър Симидчиев.

Според документа Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), съвместно с Министерството на здравеопазването, организира и координира обучения на медицински специалисти в утвърдени международни центрове. Усилията за изграждане на национален капацитет преминават през стратегически партньорства с водещи световни институции, става ясно от отговора.

Още през 2019 година стартира обучение на български екип в Университетската болница във Виена, а през 2025 година десет родни специалисти са преминали обучение в 25-тата Виена Торонто Вандербилт академия по белодробна трансплантация. Тъй като у нас не е налице болница, която да разполага едновременно с необходимите специалисти и съответната апаратура, е взето решение за сформиране на съвместен екип от ВМА София и УМБАЛ „Св. Екатерина“, който ще премине продължително обучение от не по-малко от шест месеца в австрийската столица.

„По този начин се цели преминаване от модел, основан преимуществено на обучение на отделни специалисти в чужбина към устойчив национален капацитет за организиране и извършване на белодробна трансплантация.“

В документа се посочва, че намирането на подходящи органи в Европа се оказва сериозно предизвикателство поради ограничения брой трупни донори в европейските страни. Това налага търсенето на алтернативни възможности в Съединените американски щати.

„Дългогодишният опит при водене на кореспонденция показва, че болниците в Европа реално не приемат чуждестранни пациенти за органни трансплантации.“

Документът информира, че ИАМН поддържа активна комуникация с клиники в САЩ, като със съдействието на агенцията са осигурени оферти за девет органни трансплантации на български пациенти, четирима от които вече са успешно трансплантирани.

Изключително важен аспект от медицинския процес, застъпен в становището, е дългосрочното проследяване на пациентите след тяхното завръщане. Всички граждани, претърпели белодробна трансплантация в чужбина, се проследяват в специализирани лечебни заведения в България. Пациентите, оперирани в Австрия, се наблюдават от пулмолози във ВМА София или в УМБАЛ „Лозенец“, а след завръщането от САЩ проследяването се осъществява от родни специалисти, които стриктно следват препоръките на американските лекари.

„Имуносупресивната терапия се назначава от наблюдаващия пулмолог и се финансира от Националната здравноосигурителна каса.“

В заключение на своя отговор, Министерството на здравеопазването потвърждава ангажимента си да продължи да координира взаимодействието между институциите у нас и международните партньори. Активно се обсъждат и допълнителни подходи за усъвършенстване на нормативната уредба, което да гарантира качественото и навременно медицинско проследяване.