Българското здравеопазване е изправено пред задълбочаващ се кадрови проблем, свързан с липсата на медицински сестри. Темата бе повдигната по време на днешния парламентарен контрол с участието на здравния министър Катя Ивкова от народния представител д-р Александър Симидчиев.

Данните, цитирани както във въпроса на депутата, така и в отговора, за пореден път очертаха сериозната криза в осигуреността със специалисти по здравни грижи:

• За последните 35 години броят на медицинските сестри у нас е намалял почти двойно – от 53 810 през 1990 г. до 28 357 в края на 2025 г..
• Към края на 2025 г. съотношението между медицински сестри (28 357) и лекари (30 409) е едва 0,93:1, докато препоръчителният минимум е 2:1, а Световната здравна организация препоръчва 3:1.
• Според здравния профил на България от Европейската комисия осигуреността е 4,4 сестри на 1000 души при средно 8,5 за Европейския съюз.
• Според Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), недостигът само в болниците е над 20 000 души, а Българският лекарски съюз го оценява на 29 000.
• Възрастовата структура е критична: над 76% от медицинските сестри са на възраст над 45 години.
• Близо 80% са над 45-годишна възраст, около една пета са в пенсионна възраст, а сестрите под 35 години са малко над 2000.
• Според данни на Института за пазарна икономика за 2025 г., в общини като Опан, Трекляно, Копривщица, Дългопол и Ковачевци няма нито един специалист по здравни грижи.

В своя въпрос д-р Симидчиев изрази притеснение, че публичната реакция на министерството е предимно декларативна и че мерките са насочени към дългосрочния приток на кадри, докато кризата е настояща. Той обърна внимание, че при средна възраст на сестрите от близо 58 години, в следващите 4-5 години системата ще загуби повече хора, отколкото ще постъпят в нея. Относно заплащането на кадрите, народният представител отбеляза разминаването между предвиденото основно възнаграждение от 1550 евро (125% от средната заплата) и реалността, като цитира данни на БАПЗГ, че на места стартовото заплащане е все още около 767 евро.

Въпросите, които той отправи към министър Ивкова, бяха свързани с конкретните мерки със срок и финансово осигуряване за задържане на настоящите медицински сестри и за осигуряване на грижи в общините без нито един специалист. Д-р Симидчиев попита и дали министерството гарантира и контролира прилагането на минималното възнаграждение и на медицинския стандарт „Здравни грижи“ в лечебните заведения и какви нарушения са констатирани през 2026 г.

В своя отговор министърът потвърди данните за намаляващия брой на сестрите и застаряващия състав, като определи това като „трайна негативна тенденция“. Като причини за кризата тя посочи ниското заплащане, свръхнатоварването с нискоквалифицирани дейности, недооценяването от обществото и феминизирането на професията.

От думите на Ивкова стана ясно, че за справяне с проблема, министерството прилага следните мерки:

• Увеличен е броят на местата за студенти, като за учебната 2026/2027 година за първи път са предвидени 1310 места за специалност „Медицинска сестра“.
• Утвърдени са 771 места по държавна поръчка, при които държавата заплаща обучението на студенти, сключили договор с работодател.
• През 2025 г. специалността е определена за защитена, а студентите по държавна поръчка са освободени от такси.
• Подпомага се специализацията на кадри чрез проекти.
• През 2025 г. е издаден медицински стандарт по здравни грижи, който предвижда срок от 10 години, в който лечебните заведения трябва да осигурят необходимия брой сестри.

Министърът призна, че ефектът от тези мерки ще стане видим най-рано след четири години, като подчерта, че тежестта на проблема изисква паралелно действие на мерките. В отговор д-р Симидчиев посочи, че е привърженик на „evidence-based policy“ (политика, базирана на данни). Той заяви, че международните данни категорично показват, че нито една мярка за справяне с подобен проблем не работи самостоятелно.