Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници излязоха с обща декларация, в която изразяват принципната си подкрепа към усилията на държавата да намери трайно решение на проблема с различните цени на онколекарствата. Двете организации са категорични, че ресурсите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да се разходват по-ефективно, но не смятат, че задължаването на частните лечебни заведения да провеждат обществени поръчки е правилният път за постигане на тази цел.

Вместо разширяване на приложното поле на Закона за обществените поръчки, болничните сдружения предлагат въвеждането на универсален модел за ценообразуване, който да бъде приложим за всички медицински структури. Авторите на позицията отбелязват: „Най-логичното решение е лекарствата за онкологично лечение да се заплащат по същия модел, по който НЗОК реимбурсира останалите лекарствени продукти – за лечение на диабет, хипертония, белодробни, сърдечно-съдови и други заболявания.“ Според тях именно този подход ще гарантира уеднаквяване на стойността на всеки конкретен медикамент и ще осигури реален контрол върху харченето на публичния ресурс.

Организациите изразяват сериозни опасения относно идеята всяко лечебно заведение да бъде принудено да провежда собствени търгове. Те аргументират позицията си с факта, че десетки самостоятелни поръчки с различни обеми и в различно време чисто практически няма как да доведат до една и съща цена за един и същ продукт. Освен това подобен модел крие сериозни рискове от постоянни обжалвания, забавяне на процедурите и дори прекъсване на доставките. Затова в декларацията си те са категорични: „Изразяваме несъгласието си с предложенията частните болници да правят обществени поръчки, включително и за онколекарства, не само защото не са публичноправни организации и не са възложители по смисъла
на чл. 2, §1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС, но и защото това няма да реши проблемите с различните цени и произтичащите от това загуби на НЗОК.“

В заключение, от двете болнични организации напомнят, че всяка промяна в системата на здравеопазването трябва да бъде оценявана преди всичко през ефекта ѝ върху пациентите. Всякакви административни механизми, които биха могли да забавят достъпа до животоспасяваща терапия или да застрашат ритмичността на лечението, трябва да бъдат избегнати. В тази връзка те застават плътно зад инициативата на Българския лекарски съюз за свикване на широка експертна дискусия с участието на институциите, съсловните, пациентските и работодателските организации. „Убедени сме, че само чрез професионален диалог могат да бъдат намерени решения, които едновременно гарантират ефективно разходване на публичните средства, равнопоставеност между всички лечебни заведения и най-важното – навременен достъп на пациентите до необходимото лечение“, се посочва в края на становището.