Темата за заплатите на лекарите и медицинските сестри у нас отново разпали сериозни дебати в парламента. По време на заседанията на комисиите по бюджет и здравеопазване, управляващото мнозинство отхвърли ключови предложения на опозицията за преразпределяне на средства и за обвързване на възнагражденията в сектора със средната заплата за страната, предаде БНР. На този фон Бюджетната комисия одобри на второ четене финансовата рамка за бюджет на Здравната каса (НЗОК) за годината, чийто размер е 5,2 милиарда евро.
Депутатите от Бюджетната комисия отхвърлиха няколко опозиционни предложения за промени в проектобюджета на Касата. Едно от тях бе насочено към преразпределяне на разходите и насочване на повече средства към извънболничната помощ с цел по-добра превенция и профилактика.
Сериозна дискусия предизвика и предложението на „Продължаваме промяната“ (ПП) за прехвърляне на 45 милиона евро от парите за болнична помощ към механизми за подпомагане на областните и общинските болници. Идеята бе тези средства да отидат директно за увеличение на заплатите на лекарите и медицинските сестри.
Мнозинството обаче гласува като недопустимо предложението, което задължава болниците да актуализират заплатите на медиците от 1 септември тази година, предаде Mediapool. Това предизвика реакцията на депутата Асен Василев (ПП): „Тук става въпрос за разпределението на същите тези 218 милиона евро повече, които ние ще платим на болниците. Дали те да ги дадат на лекарите, медицинските сестри, акушерките и персонала или да ги използват за други цели. Увеличението на средства за болници тази година спрямо миналата година е с над 10% – най-голямото увеличение, което се случва в бюджета за здравеопазване.“
Паралелно с това, парламентарната Здравна комисия отхвърли предложенията на ПП и „Възраждане“ за обвързване на възнагражденията на медицинските специалисти със средната заплата за страната. Тези идеи всъщност повтарят предложения от миналата година за неприетия тогава бюджет за 2026 г.:
- Предложението на ПП: Минималната лекарска заплата да бъде не по-малко от 150% от средната за страната, а минималната заплата за сестри и акушерки – минимум 125% от средната.
- Предложението на „Възраждане“: Минимална заплата от 150% за лекар и 140% за медицинска сестра.
Управляващите от „Прогресивна България“ и ГЕРБ се обявиха категорично против подобен подход. Депутатите от „Прогресивна България“ нарекоха този модел „неработещ“ и изразиха опасения, че прагът от 150% може сериозно да затрудни общинските болници.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова също призова за устойчивост и финансово обезпечаване:„Решенията за възнагражденията трябва да бъдат част от цялостна политика, подкрепена с финансов анализ, приемане на бюджета на НЗОК, договарянето на Националния рамков договор и Колективния трудов договор. Само така можем да гарантираме устойчивост както за лечебните заведения, такa и за медицинските специалисти.“
От другата страна на дебата стоят представители на медицинската общност и народни представители, които алармират, че ситуацията изисква спешни и трайни мерки. Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, призова за бързо решение, като посочи, че недостигът на медицински сестри е изключително сериозен, а средната им възраст в момента е 57 години.
Василена Димитрова от инициативен комитет „Бъдеще в България“ настоя за адекватно остойностяване на труда на всички работещи в здравеопазването. Тя подкрепи допълнителното заплащане на нощния труд и стимулирането на продължаващото обучение, припомняйки, че лекарите настояват за промени в заплащането вече година.
Въпреки сериозния натиск от опозицията и синдикатите, финансовата рамка на Здравната каса от 5,2 милиарда евро продължава своя път без механизмите за гарантиран ръст на заплатите. Дискусията за това как да се задържат кадрите и да се финансира достойно трудът на медиците у нас обаче остава отворена и напрегната.
