Министерството на здравеопазването публикува проект за изменение на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Обществено обсъждане ще продължи до 23 юни. Документът има за цел да отстрани съществуващи неточности и да оптимизира процеса по диспансерно наблюдение на пациенти над 18 години с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ).

Промените идват в отговор на актуализация в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (регламентиран в Наредба № 9 от 2019 г., обн. ДВ, бр. 18 от 2026 г.). Основният фокус е поставен върху обвързването на медицинските грижи с конкретния стадий на заболяването.

Една от най-значимите промени е ясното разграничение кои пациенти от кои медицински специалисти ще бъдат наблюдавани:

• Стадии 1, 2 и 3 на ХБЗ: Диспансеризацията и наблюдението на лица над 18 години в тези по-леки фази ще се извършват изцяло от избрания общопрактикуващ лекар (ОПЛ).
• Стадии 4 и 5, както и неуточнени форми: Тези пациенти, които се намират в по-напреднал стадий на заболяването или развиват хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), преминават за диспансерно наблюдение към специалист по нефрология.

За да стане това възможно, се изменя Приложение № 11 към наредбата. Остарелите и общи кодове по МКБ-10 се заменят с прецизирани кодове за петте отделни стадия на ХБЗ (от №18.1 до №18.5, както и №18.9 за неуточнена хроника). Този детайлен подход дава нормативното право на НЗОК да заплаща целево за дейностите спрямо тежестта на заболяването.

С проекта се въвеждат важни корекции в Приложение № 13, което определя вида и периодичността на провежданите изследвания:

1. Ехография на отделителната система: Текстът изрично посочва, че това изследване е извън обхвата на дейностите, които ОПЛ може да извършва. Ехографията ще се реализира единствено от нефролог по време на регулярните консултативни прегледи.
2. Задължително изследване на креатинин: При проследяването на изчислената стойност на гломерулна филтрация (eGFR), в алгоритъма изрично се включва изследването на креатинин. Той явява задължително условие и база за вярното математическо изчисление на eGFR. По този начин се създава пълна нормативна яснота за лабораториите и лекарите.
3. Диференциран контрол: Честотата на изследванията (вкл. калий, албумин-креатининово отношение в урината – UACR и др.) се определя динамично в зависимост от стойностите на eGFR и нивата на албуминурия.

Промените в Наредба № 8 няма да изискват допълнителни финансови средства от държавния бюджет или бюджетите на самите лечебни заведения. Всички разходи за диспансеризацията са подсигурени в рамките на предвидените годишни бюджети на Националната здравноосигурителна каса, се казва още в мотивите към проекта.