PANDAS и PANS синдроми – етиология, диагностични критерии и състояние на клиничната практика в България

През последните години в детската неврология и психиатрия все по-остро се поставя въпросът за имунологично медиираните невропсихиатрични разстройства. Две ключови и тясно свързани състояния са в центъра на европейските здравни дебати:

  • PANDAS (Pediatric Autoimmune Neuropsychiatric Disorders Associated with Streptococcal Infections) – Педиатрични автоимунни невропсихиатрични разстройства, свързани със стрептококови инфекции.
  • PANS (Pediatric Acute-onset Neuropsychiatric Syndrome) – Педиатричен синдром с остро начало на невропсихиатрични симптоми, който обхваща по-широк спектър от тригери.

Основната патофизиологична хипотеза зад тези синдроми е феноменът на молекулярна мимикрия. При засягане от определен патоген (най-често Бета-хемолитичен стрептокок от група А при PANDAS), имунната система на детето произвежда антитела, които погрешно атакуват собствените структури на организма – по-конкретно базалните ганглии в мозъка. Тези зони отговарят за контрола на движенията, емоциите и поведенческите модели, което обяснява драматичната промяна в клиничната картина.

На този етап тече европейска инициатива за официално признаване, навременна диагностика и стандартизирано лечение на PANDAS/ PANS в Европейския съюз. Въпреки предложението за резолюция на Европейския парламент, внесено на 1 март 2017 г., относно деца с педиатрични автоимунни невропсихиатрични разстройства, свързани със стрептококови инфекции (PANDAS), все още няма цялостно решение или единен подход към този проблем в цяла Европа. Липсата на единен кодиран протокол в държавите членки води до системно забавяне на терапията, хронифициране на симптомите и огромно финансово и емоционално бреме за семействата.

Клинична картина и диференциална диагностика

Основният белег, който отличава PANDAS/PANS от класическото психиатрично проявление на Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) или синдром на Турет, е експлозивното, внезапно начало. Родителите често описват състоянието с фразата: „Детето си легна здраво, а на сутринта се събуди напълно различно“.

Основни диагностични критерии

Критерии за PANDAS (NIMH)Критерии за PANS
Наличие на изразено обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и/или моторни и вокални тикове.Внезапно, драматично начало на ОКР или рязко и тежко ограничаване на приема на храна (рестриктивно хранително разстройство).
Педиатрично начало на симптомите (обикновено от 3-годишна възраст до пубертета).Едновременна поява на поне два от следните тежки невропсихиатрични симптоми: тежка тревожност (особено от раздяла); емоционална лабилност или депресия; рязка раздразнителност, агресия или опозиционно поведение; поведенческа регресия (бебешки говор и др.); внезапен упадък в училищния успех; сензорни или моторни аномалии (драстично влошаване на почерка); соматични признаци    (нарушения на съня, енуреза или чести позиви за уриниране).
Пристъпно-ремитиращ ход – симптомите се обострят внезапно и могат частично да затихнат, но всяка следваща инфекция провокира нов пик.Симптомите не се обясняват по-добре с друго известно медицинско или неврологично състояние (напр. Хорея на Сиденхам, лупус, синдром на Турет).
Ясна и доказана връзка с инфекция от група А Бета-хемолитичен стрептокок (позитивен гърлен секрет, перианален секрет или повишени титри на ASO/Anti-DNase B).Етиологията е многофакторна: може да бъде задействан от микоплазма, лаймска болест, вирус на Epstein-Barr, грипни вируси (H1N1) или силни неинфекциозни имунологични стресори.

Как се диагностицира синдромът?

Към днешна дата не съществува единичен лабораторен или образен тест, който еднозначно да постави диагнозата PANDAS или PANS. Тя остава изцяло клинична диагноза на изключване. За правилното ѝ верифициране се изисква мултидисциплинарен подход.

Препоръчителен диагностичен панел:
  1. Микробиологични изследвания: вземане на гърлен секрет, а при необходимост и перианален секрет (за изключване на стрептококов дерматит, който също може да е тригер).
  2. Серологични маркери: проследяване на Антистрептолизинов титър (ASO) и Anti-DNase B в динамика (през 2-3 седмици), за да се регистрира покачване, а не просто еднократна стойност.
  3. Скрининг за съпътстващи инфекции (за PANS панел): тестване за Mycoplasma pneumoniae, вирус на Епщайн-Бар (EBV), лаймска болест (Borrelia), цитомегаловирус (CMV).
  4. Имунологичен статус: изследване на общи имуноглобулини (IgG, IgA, IgM), IgG субкласове, както и автоантитела (за изключване на Невро-лупус или автоимунен енцефалит). В международен план се прилага и т.нар. Cunningham Panel (измерващ специфични антиневронални антитела и активацията на CaMKII ензима), но той все още има предимно научно-изследователски характер.
  5. Неврологична и психиатрична оценка: оценка на фината моторика, почерка, наличие на хореиформни движения и детайлно снемане на психиатрична анамнеза за изключване на класически психиатрични разстройства.

4.  Стандарти на лечение

Международният консорциум за PANS/PANDAS определя терапевтична стратегия, стъпваща на три основни направления:

Стълб 1: Премахване на инфекциозния източник

Прилага се таргетирана антибиотична терапия. При PANDAS се използват бета-лактамни антибиотици или макролиди. Често се налага по-продължителен курс или антибиотична профилактика, за да се предотврати повторна среща със стрептокока.

Стълб 2: Имуномодулация и противовъзпалителна терапия

Целта е да се спре автоимунната атака над мозъка. При леки форми се използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) или кратки курсове с кортикостероиди. При тежки, инвалидизиращи или животозастрашаващи състояния се преминава към Интравенозен имуноглобулин (IVIG) или плазмафереза, които изчистват патологичните автоантитела.

Стълб 3: Симптоматична невропсихиатрична подкрепа

Включва когнитивно-поведенческа терапия (CBT) за управление на ОКР и тревожността. Прилагането на психофармакология (напр. SSRI) изисква изключително внимание и ниски дози, тъй като децата с PANDAS/PANS са високочувствителни и често проявяват парадоксални реакции (влошаване на възбудата и агресията).

Клиничната реалност и лечението в България

В България ситуацията около PANDAS/PANS отразява основните проблеми, срещу които се бори и европейската петиция – липса на институционално признаване, дефиниран протокол и реимбурсация.

Към момента в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма обособена клинична пътека за PANDAS или PANS. Това води до сериозни последствия:

  • Забавяне: общопрактикуващите лекари и педиатрите масово не са обучени да разпознават синдрома. Децата биват препращани по класическия психиатричен път, губейки ценно време (прозорец за ранно антибиотично лечение).
  • Финансово бреме: всички специфични имунологични изследвания и разширени вирусологични панели се заплащат изцяло от родителите.

Въпреки липсата на държавен стандарт, в страната има водещи специалисти, които активно работят по темата, изнасят доклади на научни форуми и прилагат съвременни терапевтични подходи:

Най-сериозният проблем в българската реалност е финансовият достъп до скъпоструващото лечение. Тъй като PANDAS/PANS не е официална диагноза за реимбурсация на скъпоструващи медикаменти, НЗОК не покрива провеждането на курсове с IVIG за тези пациенти.

Един курс терапия с висококачествен имуноглобулин, изчислен на база теглото на детето е скъпоплатен. За да получат лечение, българските семейства са принудени:

  1. Да заплащат терапията изцяло със собствени средства или чрез дарителски кампании.
  2. Да търсят диагностициране в чужбина (в клиники в Италия, Германия, Великобритания или САЩ), където съществуват специализирани PANDAS центрове.
  3. Да разчитат на хоспитализации по други неврологични клинични пътеки (напр. автоимунни заболявания на периферната или централната нервна система), ако детето покрива тесните критерии за припокриване на симптоматиката.

Подписването и разпространението на петицията за официалното признаване на PANDAS/PANS в ЕС е критична стъпка за промяна на реалността в България. Приемането на единен европейски медицински стандарт ще принуди Министерството на здравеопазването и НЗОК да изработят официален национален консенсус за диагностика и лечение, да въведат кодове за заболяването и да осигурят безплатен достъп до животоспасяващата имуномодулираща терапия.

Източници:

  1. Официалната европейска петиция в Change.org
  2. Диагностични критерии на NIMH (National Institute of Mental Health, САЩ)
  3. Терапевтични стандарти на Международния PANS/PANDAS консорциум