Част 1: Планът за болничната помощ – финансиране, детско здравеопазване и спешност по въздух

След приключването на вчерашните избори и категоричната победа на партия „Прогресивна България“, вниманието на обществото логично се насочва от предизборните кампании към конкретните управленски решения. Здравеопазването традиционно е най-чувствителният и критичен сектор за българските граждани, а програмата на новите управляващи залага на амбициозни реформи, които обещават цялостна трансформация на системата.

За да представим тяхната здравна стратегия максимално ясно и детайлно, систематизирахме заложените мерки в два отделни материала. Те очертават точните стъпки, приоритети и финансови механизми, които „Прогресивна България“ планира да реализира в двете основни направления на сектора: болничната помощ и доболничната грижа.

Приоритети и мерки в болничната помощ

Финансиране и здравно осигуряване

• Запазване на солидарния модел на здравно осигуряване, като основа на системата;
• Поетапно увеличаване на публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП до средните европейски нива;
• Ясен и публичен контрол върху бюджета на НЗОК;
• Преразглеждане на клиничните пътеки и преминаване към по-реалистични и ефективни модели на заплащане, ориентирани към качество на лечението и остойностяване на труда;
• Намаляване на доплащането от пациента;
• Преминаване към централизирани доставки на скъпи медикаменти, апаратура и изделия;
• Строги мерки срещу злоупотреби и източване на здравни средства.

Национална детска болница и детско здравеопазване

• Изграждане на Национална детска болница като стратегически национален приоритет, със съвременно оборудване, висококвалифициран персонал и мултидисциплинарен подход;
• Болницата да бъде публична и ориентирана изцяло към нуждите на децата и техните семейства;
• Развитие на детските специалности и създаване на центрове за редки и тежки детски заболявания;
• Подобряване на детската спешна помощ и педиатричната грижа в цялата страна;
• Инвестиции в профилактика, ранна диагностика и училищно здравеопазване.

Кадри в здравеопазването

• Справедлив механизъм за адекватно заплащане на медицинските кадри (лекари, медицински сестри, акушерки и санитари), който да премахне огромните разлики в заплащането между отделните специалности;
• Национална програма за задържане на младите медицински специалисти в България:
  • Единен национален изпит за зачисляване за специализация на анонимен конкурсен принцип за всички региони и болници в Република България
  • Промяна в Закона за Академичното развитие и Медицинските Университети за подготовка на кадри според нуждите на здравната карта на Република България.
  • Ясно изразена система за стимулиране на заплащанията на медицински сестри, специализанти, лекари със специалност, асистенти, главни асистенти, доценти и професори с цел стъпаловидно кариерно развитие
  • Ясно дефиниране на длъжността „Лекарски асистент“ (Фелдшер) и „Парамедик“ и тяхното интегриране в здравната система и разпределението им по региони в страната
• Подобряване на условията на труд и намаляване на административната тежест;
• Регламентиран ред и условия за провеждане на специализациите и финансирането на следдипломното обучение, с повишена ангажираност на държавата при продължаващо обучение и специализации в страната и чужбина;
• Реални мерки за справяне с недостига на медицински сестри.

Болнична помощ и лекарства

• Оптимизация на болничната мрежа без закриване на жизненоважни структури;
• Ясни критерии за откриване и финансиране на болници;
• Извеждане на дейности от болничната в извънболничната помощ. Значителна част от случаите могат да се лекуват амбулаторно;
• Контрол върху цените на медикаментите и ограничаване на недостига;
• Болници за продължително лечение и хосписи.

Пълно разгръщане на системата за спешна медицинска помощ от въздуха (HEMS)

• Създаване на работещ единен национален модел за управление и координация на HEMS, пълноценно интегриран със системата 112, регионалните центрове за спешна медицинска помощ и лечебните заведения с ясно разписани отговорности и критерии за активиране;
• Преглед и допълване на медицинските стандарти за задължително използване на HEMS и предоставянето на спешна медицинска помощ в рамките на т. нар. „златен час“ при тежки ПТП, политравми, инфаркти и инсулти, инциденти в труднодостъпни места и др.;
• Осигуряване функционирането на системата при спазване на европейските стандарти за авиационна безопасност;
• Създаване и поддържане на адекватен капацитет за изпълнение на мисии по всяко време на денонощието и всякакви метеорологични условия, чрез провеждане на системна политика за обучение, надграждане на способностите и задържане на летателен, технически и медицински състав;
• Изграждане на капацитет за търсене и спасяване, който да допълва способностите на Военновъздушните ни сили, след пълното разгръщане на системата за спешна медицинска помощ по въздуха;
• Изграждане на необходимата инфраструктура на оперативните бази и площадки, позволяващи оперирането на системата 24/7, съхранението и обслужването на авиационната техниката;
• Гарантиране на устойчиво финансиране на системата, което позволява непрекъснато осигуряване на спешна медицинска помощ по въздуха за всички българи.

Управление, прозрачност и контрол

• Публичност на всички ключови решения и договори в здравеопазването;
• Засилен парламентарен и граждански контрол;
• Въвеждане на ясни индикатори за качество на медицинските услуги;
• Нулева толерантност към корупцията;
• Разработването на диагностично-лечебни алгоритми, което ще допринесе за подобряване качеството на здравната помощ;
• Перманентен контрол по спазване правилата за добра медицинска практика;
• Преодоляване на негативното отношение и персоналните обвинения към лекарите, довело до уронване престижа на лекарската професия.

Очаквайте материала, посветен на доболничната помощ само на сайта на Medical news.