Момиче с тежка вродена сърдечна малформация бе спасено от кардиолозите в УМБАЛ Токуда. Това съобщиха от пресцентъра на болницата, където 18-годишната тийнейджърка е приета с оплаквания за пристъпи на задух нощем, заради които няма пълноценен сън.

Вродената сърдечна малформация е здравословен проблем, който изисква проследяване цял живот. Родителите на момичето се сблъскват с диагнозата още след раждането на детето им. То се ражда с пълен атриовентрикуларен септален дефект. Става дума за наличието на големи дефекти в предсърдната и междукамерната преграда, причиняващи изключително голямо обременяване на белодробната артерия и двете камери на сърцето. Заболяването е причина за тежка сърдечна недостатъчност и налага извършването на кардиохирургична операция още през първата година от живота на момичето. Чрез хирургична интервенция лекари затварят междупредсърдния дефект и правят пластика на митралната клапа. Няколко години по-късно се налага повторна сърдечна операция и поставянето на механична митрална клапа, поради връщане на кръв към лявото предсърдие, поради недостатъчност на бикуспидалната клапа. През 2011 г. поради атриовентрикуларен блок (АV блок), настъпил в следствие на операцията, се налага поставяне на пейсмейкър.

Заради здравословните си проблеми момичето живее със сериозна умора, умерени трудности с дишането и болка. През годините преминава през смяна на пейсмейкъра и през повторна смяна на митралната клапа. Родителите й установяват, че има и деформация на гръбначния стълб.

Поради чести пристъпи на задух нощем, семейството решава да направи кардиологичен преглед в АСК УМБАЛ Токуда. Дни по-късно момичето е прието в Клиника по кардиология на болницата. Там специалистите извършват редица изследвания, след което взимат решение за извършване на сърдечна хирургична интервенция.

„Основният проблем в случая беше, че тя имаше сменена митрална клапа в детството. Тогава е използван много малък модул, поради факта, че в този етап от живота сърцето е много по-малко. И тъй като говорим за механична клапа или по-популярно в обществото – „изкуствена“, тя няма как да нараства заедно със сърцето в годините“. Това обяснява проф. Димитър Николов, началник на Клиника по кардиохирургия.

Поради не оптималния за пациентката режим на стимулация проф. Васил Трайков, началник на Отделение по електрофизиология и кардиостимуация и екипът му извършват поставяне на стандартен трансвенозен пейсмейкър. За да предоставят най-физиологичния вариант на стимулация използват наскоро навлязлата широко в клиничната практика стимулация на проводната система, а именно стимулацията на зоната на лявото бедро, съобщиха още от пресцентъра на болницата.

Основната цел на лекарите е да стимулират проводната система, така че да запазят синхрона в двете камери и това да попречи на по-нататъшното развитие на левокамерна дисфункция, както и задълбочаване на сърдечната недостатъчност вследствие на стимулацията.

„Използвахме модерна методика за допълнително изобразяване на сърдечните структури, която ние прилагаме рутинно в нашия център. Тъй като сколиозата беше деформирала гръдния кош и сърцето беше изключително ротирано, за да намерим точното място, на което да имплантираме електрода и да намалим максимално риска от усложнения, ние използвахме интракардиална ехокардиография. Като резултат пациентката вече има по-голям физически капацитет, чувства се по-добре и може да премине към следващата стъпка, а именно корекция на сколиозата“, допълва още проф. Трайков.