Водещи специалисти в сферата на дерматологията и алергологията у нас обсъдиха наболели въпроси по време на събитието, организирано от фармацевтична компания Novartis, на тема: „Хронична уртикария – от симптом към система“.
Хроничната спонтанна уртикария (ХСУ) е заболяване, при което се появяват сърбящи, червени обриви с неправилна форма, силен сърбеж или парене. Пациентите често страдат от безсъние, хронична умора и са неработоспособни. Това нарушава трудовия им капацитет, особено при професии, изискващи концентрация и прецизност. Болестта има значимо негативно отражение върху социалното функциониране.
Специално интервю за Medical News даде проф. Тодор Попов – специалист по алерголог и имунолог с доказан медицински опит, и управител на Медицински център Екселсиор:
Проф. Попов, хроничната спонтанна уртикария е спонтанна – какво означава това за търсенето на причината?
Бихме искали да можем да намерим причината…По-рано се опитвахме с едно друго, още по-замъглено понятие: идиопатична, но то е съвсем далеч от нашата лексика. Като кажем „спонтанна“, това значи, че в един момент, без никаква видима причина, се появява обрив.
Трябва много ясно да стане на всички, че не става дума за остра уртикария, която може да бъде реакция към храна, към лекарства, към неща, които се проявяват веднъж и вече ги няма. Спонтанната уртикария е нещо, което се проявява повече от 6 седмици, отново и отново.
Как се проявява при различните пациенти?
Има много голяма разлика между отделните индивиди – веднъж месечно, веднъж на 3 месеца, а други веднъж годишно проявяват този обрив. И в един момент започва да зачестява. При тези епизоди на сърбеж, на прояви по кожата, по лицето, пациентът започва да посещава лекарите и идва моментът, в който поставяме въпроса как този човек да го върнем в строя.
Какво представлява биологичното лечение?
То тръгва от концепцията, че ние трябва да се прицелим в нещо, което генерира сигнала, който предизвиква клиничния израз на уртикарията. Клетките, които са много важни при хронична уртикария, са мастоцитите. Това са големи клетки, които са в кожата, навсякъде, където има съприкосновение на външната среда с организма. Това са лигавиците на горните дихателни пътища, кожата, разбира се, в нашия случай, както и стомашно-чревният тракт. Там, където тези мастоцити избухнат и освободят целия този коктейл от биологично активни вещества в тях, се появяват тези типични уртики, които сърбят и са подути. Когато е по-дълбоко в рехавата тъкан, се появяват и отоците, било то по лице, устни, език, меки части, в слабините също.
С това биологично лечение се опитваме да попречим на мастоцита, на тази голяма клетка, пълна със съдържание, предизвикващо тези ефекти, да избухне. И го правим, като блокираме бутоните, които са по повърхността на клетката, с различни средства. Те в случая се ангажират с рецепторите, с т.нар. рецептори за алергични реакции. Освен антителата, има и малки молекули, които пак блокират.
При хроничната уртикария имаме два налични продукта, които могат да се използват, и не са реимбурсирани от Здравната каса, но могат да се намерят. Има и други, вече са разрешени по света и които, когато узреем да можем да си позволим, ще лицензираме за употреба и при нас.
Освен медикаментозното лечение, нужни ли са някакви промени в начина на живот на тези пациенти, за да подобрят качеството си на живот?
Много е индивидуално. Бих искал да спомена нещо много важно – ролята на неврогенните стимули – нервната система има съществено значение. Това е общото състояние на организма, свързано с автономната нервна система, с висшата нервна дейност – когато човек е напрегнат, когато е притеснен. Всичко, което теоретично знаем, че облекчава стреса, трябва да се прилага. Нещата, които натоварват стомашно-чревния тракт и раздразват и лигавица, и кожа, също трябва да се избягват – тежки храни, силни подправки, газирани или оцветени напитки.
Споменахте Здравната каса и липсата на реимбурсация на биологичното лечение. Какви са основните предизвикателства пред пациентите в тази ситуация?
С рутинните антихистамини ние можем да постигнем успех някъде в 40%, най-много в 50% от случаите. Въпросът е как бихме могли да подобрим повлияването. И тук идват биологично-активните вещества.
По принцип, уртикарията не е едно понятие – има различни степени на тежест. При всички хронични заболявания има леки форми, които са някъде 60-70% от случаите. Има средно тежки форми, които са най-много 20%, и тежки форми, които по правило са около 5%. За тези тежки форми, които иначе изискват хоспитализация, ненужно болнично лечение най-вече, са предназначени биологичните терапии, за да го предотвратят.
Има ли нови терапии, които да очакват пациентите?
Биологичното лечение има за цел да установи контрол и следващата стъпка е да се стигне до ремисия, със всички условности, когато позиционираме определението ремисия, защото това не е лесно. Вече имаме и абсолютно нови прицелни молекули, в които трябва да се съсредоточим.
Основното, най-важно послание, е че се надявам биологичната терапия скоро да бъде широкодостъпна за българските пациенти. Текат сериозни проучвания и има много други медикаменти, което надявам се, че е добра новина за всички пациенти.
Петя Дончева
