Антимикробната резистентност е сред най-големите съвременни предизвикателства  за съвременната медицина. На този фон България все още не е приела Национален план, с който да отговори както на този проблем. Вътреболничните инфекции у нас също не се регистрират достатъчно, което създава редица рискове. По тези теми потърсихме мнението на доц. Валери Велев, специалист по паразитология и инфекциозни болести. Доц. Велев завършва Медицинския университет София, има придобити специалности Медицинска биология, Медицинска паразитология и Инфекциозни болести. През 2017 г. придобива научна и образователна степен „доктор“ след защита на дисертационен труд по инфекциозни болести на тема: Кампилобактериоза в детска възраст – клинично протичане, лабораторна диагностика и етиологично лечение.

Доц. Велев, кои са основните причини за възникване на антимикробната резистентност?

Важно е да се уточни, че тази резистентност засяга микроорганизмите – в случая бактерии, които стават резистентни, т.е. нечувствителни, към определени антимикробни средства – антибиотици, които са им действали преди. Тоест, не става „резистентен“ определен човек, който приема много антибиотици. Прекомерната употреба на антибиотици е първата причина за резистентност – приемаме много повече антибиотици от необходимото. От малки, при всяко заболяване с по-продължителна висока температура, децата започват да се лекуват с антибиотик. Възрастни хора започват да кашлят и дори без температура си „самоназначават“ антибиотик с убеждението, че само така ще се излекуват. Истината е, че подобни оплаквания са най-често вирусни инфекции или екзацербации на стари хронични проблеми при пушачи, които не изискват употреба на подобни медикаменти. В болниците също се злоупотребява с антибиотици. Съжалявам да го кажа, но често колеги прилагат венозни антибиотици „за всеки случай.“ Факт е, че те са подложени на голям натиск и от родители на деца, които лекуват, и от самите пациенти, които често сами изискват антибиотик от своя лекар и често той се подава на това настояване. Използването на антимикробни средства в животновъдството също е много сериозен проблем, но той се контролира по-лесно административно.

Кои са най-опасните бактерии, които вече не се влияят от прилаганите антибиотици?

Те са всъщност и бактериите, които най-често предизвикват вътреболнични инфекции. Това са основно грам-негативни бактерии – E. coli, Klebsiella, Pseudomonas, Enterobacter, от грам-положителните – голям проблем са някои стафилококи. Най-опасни са мултирезистентните микроорганизми – тоест тези, при които изборът на действащ антибиотик е много ограничен.

Възможно ли е лечение на инфекция, причинена от резистентен микроорганизъм?

За щастие, все още да. Мултирезистентните микроорганизми обикновено са чувствителни или поне слабо чувствителни на някой антибактериален препарат. В такива случаи той се прилага, но в по-високи дози и при по-голямо времетраене на лечението. Все по-често обаче се налага за един причинител да ползваме комбинация от антибиотици.

Как се разбира дали някоя инфекция е причинена от резистентен микроорганизъм?

На първо място е добре микроорганизмът да се изолира от болния, тоест той да е доказан като причинител с микробиологично изследване. Това е задължително, ако болният се лекува по-дълго време. Обикновено с изолирания микроорганизъм лекарят получава и антибиограма – това е вид „карта“, по която се разчита на кой антибиотик е чувствителен и на кой не е. Тази карта обаче не е „универсално оръжие“, защото тя е правена е в лабораторни условия, а действието на антибиотика в човешкия организъм е по-различно. Когато има доказателства, че се лекува бактериална инфекция, но тя не се повлиява от прилагания антибиотик, тогава има наличен резистентен микроорганизъм и антибиотикът трябва да се смени.

Какъв е редът за регистриране на вътреболничните инфекции и какви мерки се предприемат след установяването на такива в дадено лечебно заведение?

Т. нар. Наредба 3 определя повечето от дейностите по инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) –  това е новият термин, заменящ вътрешно-болничните инфекции. Всяка болница трябва да има минимум едно лице, компетентно по тези въпроси, което да контролира всекидневно за подобни ситуации, за хигиенните мерки и предотвратяването им. В големите болници има болничен лекар-епидемиолог, в по-малките това често се възлага на микробиолога или на здравен инспектор. При доказана ИСМО се води подробен отчет в болницата. Случаите се докладват на местното РЗИ на тримесечие, а при по-сериозни ситуации и веднага. Възможно е да се стигне до затваряне на сектор, отделение – доста неприятни за болницата неща.

Спазват ли се обаче тези правила достатъчно?

Не, разбира се. Огромната част от тези инциденти си остават зад вратите на болницата. Тя е търговско дружество и трябва да бъде такова, защото няма какво друго да е. Но, представете си, че Вие имате голям хранителен магазин и регулаторен орган временно затвори витрината за колбаси. Ще имате загуби, ще бъдете глобени и освен това ще пострада имиджът на магазина Тоест, държавата по никакъв начин не Ви стимулира да съобщавате за тези инциденти и директно избира подхода с „тоягата“, а не с „моркова“, както е в цивилизованите страни. Практика там е да се търсят конкретни причини за подобни проблеми, в болницата да влязат компетентни епидемиолози, които да създадат адекватна организация,  да запушват „пробойните“, да обучават – тоест,  държавата идва, за да помогне, а не за да наказва. Разбира се, ако при тези стъпки, няма резултат и мерки не се вземат, трябва да следват и санкции.

Къде е България в „картата“  на антимикробната резистентност?

За съжаление, това не е лесно достъпна информация. Ние сме на едно от челните места по използване на антибиотици в болничните заведения. Като резултат, косвено може да предполага и че имаме високи нива на антибиотичната резистентност и в разпространението на инфекции, свързани с медицинското обслужване.

До какви последици води все още липсващият у нас Национален план за намаляване на АМР?

Доколкото ми е известно, Национален план за антибиотична резистентност е разработен, но още е в етап на одобрение от институциите. Българската асоциация One Health, благодарение на ръководителя си д-р Драгомир Иванов работи по този план, който трябва да събира капацитета на хуманни и ветеринарни медици, биолози, статистици. В момента тя се занимава на доброволни начала с обучение на медицински служители в големите болници из страната. В световен план проектът One Health е изключително мащабно застъпен, но без адекватни действия от държавата и съвременни планове за обучение по профилактични дисциплини в медицинските училища у нас, ситуацията няма да се промени.

СЗО алармира, че разработването на нови антибиотици не се реализира с нужните темпове. Тогава как може да се отговори на увеличаващата се АМР?

Така е. Възможността да се произвеждат нови молекули не е безкрайна. Създаването на един напълно нов медикамент и пускането му на пазара е изключително бавен и скъп процес. На засилващата се АМР можем да отговорим само с профилактика, дезинфекция, ползване на предпазни средства, намаляване използването на антибиотици до минимум, където е възможно – имунизации. Смятам и че необходим нов манталитет и сред медиците, и сред пациентите в това отношение. АМР е навсякъде около нас и с всеки прием на антимикробен препарат без причина, помагаме за увеличаването й.

Полина Тодорова