В средата на октомври се проведе 16-тата Национална онкологична конференция – инициатива на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ), която събра общо повече от 460 участника. Носител на отличието „Венец на дързост за принос в българската онкология“ стана д-р Боряна Генова – специалист по лъчелечение в Клиниката по лъчелечение на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, София и водещ специалист при провеждане на брахитерапия за простатен карцином.
Д-р Генова, какво е за Вас отличието на СОНМ „Венец на дързостта“?
Оценявам тази награда като много голямо признание, особено когато идва от Съвместната онкологична национална мрежа. Тя е и отражение на съвместната работа в болницата, в която аз работя, но и признание за учителите ми, благодарение на които се развивам в професията си.
Кои са вашите учители в онкологията?
В Клиниката по лъчелечение това са проф. Първанова, проф. Иглика Михайлова. Д-р Елена Петкова която вече е пенсионер, но беше основен „двигател“ в отделението по брахитерапия, в което работя, както и целият екип на нашата клиника, която всъщност е с доста дълга история, както в областта на брахитерапията, така и на лъчелечението. От 1956 г. в Клиниката има линеен ускорител, а от 60-те години се работи брахитерапия, макар и с източници за ръчно посленатоварване. Разбира се, днес разполагаме с далеч по-модерна техника, целият процес е компютризиран. Оценката на плана на лечение се извършва от лекар и от физик и се изисква задълбочено познаване на техниката. Ние можем да направим това и благодарение на тази приемственост в екипа и високата му квалификация.
Защо се насочихте към лъчението?
Лъчелечението е много интересна специалност, тъй като тя включва не само клиничния поглед върху пациента, но се базира и на математиката и физиката, давайки една математическа сигурност за успех в прилаганата терапия. От друга страна, самата сфера, в която аз работя – брахитерапията, е предизвикателна, защото тя е слабо застъпена в повечето болници и е специалност, която изисква допълнителни умения и знания. Много по-лесно се започва работата в прилагането на перкутанно (външно – бел.ред.) лечение, докато брахитерапията изисква по-дълга подготовка. Радвам се, че в нашата клиника имаме двама млади колеги, които са се насочили именно към тази част от медицината.
Кога брахитерапията е най-подходящото лечение?
Брахитерапията е метод, при който в тумора или много близко до него се поставя източник на лъчение, който го облъчва с висока доза, но същевременно опазва близките здрави тъкани. Тоест, прилага се много висока доза радиация в целевата зона, като същевременно се минимизира облъчването на здравите околни тъкани. Брахитерапията се използва за лечение на различни видове рак, сред които на простатата, на шийката на матката с цел избягване на оперативно лечение като е част от цялостното лечение на карцином на маточната шийка. Прилага се и като следоперативен план при карцином на ендометриума, за да се избегне проявата на влагалищен рецидив. Много добър ефект се вижда и при кожните тумори. В нашето отделение имаме и апликатор за приложение на брахитерапия и при очни тумори. Прилагаме и метаболитна терапия със 131 радиоактивен йод, която е по-различен вид – чрез поглъщане на източника и се прилага при рак на щитовидната жлеза, като чрез нея много деликатно се унищожават тъкани, които не са могли да бъдат отстранени.
По време на конференцията стана дума за нуждата от комплексен подход в онкологията, който е пряко свързан с т. нар. „път на пациента“. Защо все още у нас той е силно фрагментиран?
Действително пътят на пациента с онкологично заболяване е изключително важен, защото той е пряко свързан с бързото и пълноценно оказване на нужното лечение. Мога да споделя факта, че УСБАЛО е част от проект на Европейската комисия – EUnetCCC, който цели именно създаване на всеобхватни онкологични центрове. Целта е до 2028 г. да има 100 подобни центъра в Европа. В проекта участват 36 страни, като УСБАЛО за момента е единственото лечебно заведение от България.
Основната цел на проекта е в унисон с Европейския план за борба с рака, който цели 90% от отговарящите на условията пациенти да имат достъп до подобни всеобхватни центрове до 2030 г. Получавайки статут на ВОЦ, структурата ще може да се сертифицира и други структури на национално ниво.
По-информиран ли е вече българският пациенти за смисъла от профилактиката и скрининга на онкологичните заболявания?
Действително съществува един страх в пациентите и като цяло в хората преди да станат пациенти, да посетят лекар, да проведат нужните изследвания. Може би е нужно да се работи повече за увеличаване на информираността на българина по отношение на здравната му култура, да се засили отговорността му както към него самия, така и към семейството му чрез осъзнаване на нуждата от повече грижи за здравето му. Дори с риск да се открие нещо, когато то е засечено навреме, шансовете да се третира успешно са много по-големи, отколкото, когато е вече в напреднал стадий и дава съответната симптоматика.
Полина Тодорова
