Д-р Петя Баликова е зам. началник на Отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“ и е с насочен фокус в лечението на карцином на млечната жлеза, гинекологични тумори и тумори на гастроинтестиналния тракт. Носител е на наградата „Лекар на годината“ в категория „Ти си нашето бъдеще“ за 2022 г., присъдена от Български лекарски съюз. Също така е оценена и класирана в проекта на Дарик Радио „40 до 40“ в категория „Медицина“ за 2023 г. Д-р Баликова се бори за подобряване на здравната култура и информираността на населението по отношение на профилактични прегледи, превенция и ранно откриване на рака. Какво разказа тя за читателите на Medical News, прочетете в следващите редове:

Д-р Баликова, в последните години наблюдаваме повишена осведоменост по темата за профилактиката на рака на гърдата. Кога е най-подходящият момент жените да започнат редовни профилактични прегледи и колко често е добре да ги правят? Кои са основните рискови фактори за развитие на рак на гърдата, които българските жени трябва да познават? Има ли значение наследствеността и хормоналният профил?

Наблюдаваме повишена информираност по отношение на рака на гърдата в последните години и то благодарение на множеството профилактични кампании, които се организират от различни видове асоциации и компании. Знаете, че все още нямаме работеща задължителна Национална скринингова програма за рак на млечната жлеза. Според Световната здравна организация, редовните ежегодни мамографски прегледи следва да започнат от 40-годишна възраст. Това обаче в настоящето съвремие вече е остаряла препоръка. Аз съветвам всички млади жени които са над 20-годишна възраст да познават добре тялото си и да обръщат внимание на сигналите които им дава то. Съвсем нормално е между 25 и 30 години да се проведе първият профилактичен преглед с ехограф на млечните жлези и той да се повтаря през 2 години. След бременност и кърмене задължително трябва да се скъси интервалът за контролни прегледи – на 6 месеца до една година и да продължат през 12 месеца.

Факторите за развитие на рака на гърдата са 2 основни групи – такива на които можем да повлияем и такива върху които нямаме контрол. Към първата група основни фактори са затлъстяването, тютюнопушенето, злоупотреба с алкохол, вредности от околната среда, хормонални стимулации. Затлъстяването е основен фактор за много заболявания, заплашващо да се превърне в световна пандемия. Преди няколко месеца бяха изнесени последните данни от дългогодишни проучвания разкриващи механизми за развитие на рак на епигенетично ниво доказващи, че развитието на голямо количество мастната тъкан още от ранна детска възраст е основен фактор за онкогенезата – развитието на рака. Данните сочат, че редуцирането на мастната тъкан дори и в зряла възраст биха помогнали за по-благоприятно развитие на възникнало онкологично заболяване.

От втората група фактори, върху които човек няма контрол е генетичната обусловеност. Съветът ми към читателите е да познават семейната си история. Ако имат близки родственици с онкологично заболяване е добре да се поинтересуват как е възникнало то и как протича или е протекло. Съществуват генетични мутации които предопределят развитие на някои конкретни видове рак сред които е и ракът на гърдата като мутациите в BRCA 1 и 2 гените. При хора, провели генетичен анализ поради фамилна анамнеза за рак с установена такава мутация, препоръката за профилактичните прегледи е те да се провеждат на по-кратки интервали от време – ехографски преглед на млечните жлези през 6 месеца. Ако има съмнителен образ за туморна формация, пациентът се реферира към мамография или ЯМР и при нужда биопсия като доуточняващи методи. Не е задължително ако например в едно семейство майката има рак на гърда, и дъщерите й да развият заболяването. Препоръчително е обаче да се проведе генетично тестване, за да знаят и да бъдат подготвени децата за по-честа и редовна профилактика.

Начинът на живот се посочва като ключов фактор за превенция. Какви промени бихте препоръчали – в храненето, физическата активност и справянето със стреса?

Препоръката към всеки човек е да води здравословен начин на живот в контекста на превенция за онкологичните заболявания, който включва максимално редуциране на вредните фактори – цигарите и алкохола, редуциране на телесното тегло и физическа активност поне 3 пъти в седмицата – спорт. Храненето и микробиома са изключително важни за поддържането на добра имунна система, която е първата защитна стена срещу всяко онкологично заболяване. В живота на съвременния активен човек неизменна част е стресът- хроничният стрес сам по себе си не може да предизвика рак, но може да отслаби имунната система допълнително и така защитната система срещу всички надвиснали заболявания да не функционира. Препоръката за редуциране на хроничния стрес включва механизми за ограничаването му – увеличаването на спортните активности допринася за това, медитацията, по-чести почивки сред природата и четене на художествена литература.

Какви са особеностите на профилактиката и диагностиката при жените с гръдни импланти?

Профилактичните прегледи за дами с гръдни импланти трябва да се провеждат със специална образна диагностика. Понякога ехографският преглед може да не е достатъчно информативен -образът на млечните жлези може да е затруднен и да се налага провеждане на рутинно ядрено магнитно изследване, което е златен стандарт за изследване на гърдите и ранно откриване на карцином на млечната жлеза.

Много жени продължават да отлагат профилактичните прегледи. Според Вас – какво стои зад този страх и как можем да помогнем той да бъде преодолян?

За съжаление, все още виждам напреднало заболяване в момента на откриването му и при млади, интелигентни жени, които би следвало да имат добра здравна култура. В тези случаи определено причината за късното откриване е страхът. Той обаче няма да помогне, напротив. Колкото по-рано е открито всяко едно заболяване, толкова по-голям е шансът то да бъде напълно излекувано. Затова хора като мен имат мисия да промотират профилактиката, за да можем да помогнем на повече хора да бъдат излекувани.

Вие ежедневно работите с пациентки с различни диагнози. Какво показва практиката Ви – колко решаващо е ранното откриване за успешното лечение и дългосрочната прогноза?

Колкото по-рано е открито всяко едно заболяване, толкова по-голям е шансът то да бъде напълно излекувано. Единственият шанс да хванем рака на гърдата в най-ранен стадий е докато все още няма симптоми от заболяването – туморът е малък и не променя по никакъв начин структурата на самата гърда или кожата – за това трябва да се провеждат редовни профилактични прегледи на гърдите. Ако вече е променен цветът или релефът на кожата, ако има подуване в прилежащата към гърдата аксила – вероятно има увеличени лимфни възли, което означава, че заболяването вече не е в най-ранен стадий. То все още може да бъде лечимо и в напредналите стадии, но лечението ще включва повече компоненти.

Кои са най-новите терапевтични възможности, които медицината предлага днес при лечение на рак на гърдата – както в ранен, така и в метастатичен стадий?

При суспектна злокачествена туморна формация след образната диагностика задължително първо следва да се направи биопсия на формацията, в никакъв случай не бива да се пристъпва директно към оперативно лечение. След получаване на хистологичната диагноза от патолога, последвана от специфичните имунохистохимични характеристики на тумора, се взима решение от мултидисциплинарен екип, включващ медицински онколог, патолог, лъчетерапевт, гръден хирург и образен специалист. В зависимост от размера на тумора, ангажирането на лимфни възли в аксилата или гръдния кош и наличието на далечно разпространение – метастази в други органи – кости, черен дроб, главен мозък и т.н., както и специфичния вид на тумора и неговите ИХХ характеристики, се взима решението за последващо лечение индивидуално за всеки пациент. Това е сложен процес, в който участват редица медицински специалисти.

В България разполагаме с всички съвременни методи за диагностика и лечение на карцинома на гърдата – Компютърна томография /CT scan/, ядрено магнитен резонанс /MRI/, нуклеарни методи като позитрон-емисионна томография – РЕТ scan или SPECT.  Достъпът до лекарствено лечение за карцинома на млечната жлеза в България е на много високо ниво, много сходно с това в най-развитите европейски държави. Успеваемостта на лечението за рака на гърдата дори и в последния четвърти стадий на заболяването в страната ни е изключително повишена през последните години именно заради еволюцията в лекарственото лечение. То включва химиотерапия, която се използва най-активно в предоперативен аспект. Когато туморите са по-големи от 2 см или имат и ангажиране на лимфни възли в аксилата, или имунохистохимичните характеристики на тумора показват по-агресивно развиващ се тумор, пациентите задължително преминават през курс на лечение с химиотерапия, която има за цел да блокира разпространението на туморни частици в организма и да предотврати далечно разпространение/метастазиране на заболяването и да намали размера на тумора и лимфните възли – за да улесни работата на хирурзите и да се проведе органосъхраняваща операция.

Радикалните оперативни интервенции, при които се отстраняваше цялата гърда, останаха в историята. Всички усилия в развитието на онкологичното лечение вече са насочени към органосъхраняващи операции – онкопластична хирургия, които да не нарушават качеството на живот на пациентите и да се запазва функцията на прилежащата ръка, която се подлага на селективна (таргетна) лимфна дисекция. След органосъхраняващи операции се извършва локална радиотерапия, която да ограничи допълнително риска от локален рецидив на заболяването.

При хормонално-чувствителните тумори се продължава с прием на хормонални таблетки след приключване на локалното лечение. Хормоналната терапия може да продължи 5-7-10 години според рисковата група в която попада конкретния пациент. Степента на редуциране в размера на тумора и лимфните възли при предоперативното лечение е важен прогностичен и предиктивен фактор за хода на лечението на всяко заболяване. Когато пациентите са в по-висок риск от рецидив, като поддържащо лечение освен локалната радиотерапия (лъчелечение) при хормонално-чувствителните тумори, се добавя хормонална терапия в комбинация с таргетна терапия – CDK 4/6 инхибитори, които също са под формата на перорални таблетки, както и хормоналните лекарства, и се приемат за определен период от време в комфорта на дома. При наличие на някои специфични биомаркери като свръхекспресия на HER2 рецептор или налична BRCA мутация, поддържащото лечение може да продължи и с таргетна терапия насочена срещу тези таргети.

Активно прилагаме в комбинация с химиотерапия и имунотерапията, и в предоперативен стадий, и в метастатичен такъв. В напреднал метастатичен стадий на заболяването може да се прилагат всички видове лекарствено лечение, както и комбинации от него според специфичните характеристики на туморите – хормонална терапия в комбинация със CDK4/6 инхибитори, имунотерапия в комбинация с химиотерапия, таргетна терапия и най-новите молекули – антитяло конюгатите.

Живеем в ерата на прецизната медицина според която за всеки отделен пациент се изгражда индивидуален план за лечение, съобразен с характеристиките на пациента, биологията на тумора, хистологичния му вариант и специфичните генетични мутации и биомаркери.

И накрая – какво бихте посъветвали българските жени? Как да преодолеят страха и да превърнат профилактичния преглед в естествена част от грижата за себе си?

Съвременната българска жена е силна, борбена, амбицирана, смела и много ефективна в работата си. Тя носи тежко бреме и много отговорности. В забързаното си ежедневие голяма част от жените пренебрегват себе си и грижата за личното здраве.

Бих искала да мога да излекувам всяка една жена, която някога ще ме потърси, от рак на гърдата. За съжаление, това е възможно все още само в началните стадии на заболяването. Единственият сигурен начин да хванем рака в най-ранния етап от развитието му докато все още е напълно лечим, е чрез редовни профилактични прегледи. Можете да помогнете на близките ви само ако се грижите и за себе си. Отделете време за вас самите, защото времето е живот!