В периода 9 – 12 октомври във Варна се състоя Националната онкологична конференция СОНМ-МОРЕ 2025. Първата пленарна сесия, озаглавена „Диагностични и предтерапевтични проблеми при карцином на маточна шийка“, даде силен старт на събитието, поставяйки много и значими теми пред аудиторията. Сред акцентите от нея бе презентация на доц. д-р Илия Карагьозов, озаглавена „България- между HPV-ваксинацията и скрининговата програма“.
„По отношение на ваксинацията и скрининговата програма, актуалните цифри са тревожни в глобален мащаб и сме в ситуация, в която не профилактираме достатъчно“, каза доц. Карагьозов по отношение на имунизационното покритие против HPV и допълни, че възрастта за безплатна ваксинация е повишена до 15г. „Осигурени са catch-up ваксинации за изпуснатите от стандартната ваксинационна програма пораснали деца, която се състои от тридозов, а не в двудозов режим. Включени са и момчетата, което вероятно ще доведе до сериозни рестрикции в прехвърлянето на вируса“, допълни той.
Лекторът се спря на основните типове HPV, водещи до прекурсорни лезии, и подчерта, че тип 16 и 18 доминират при аденокарцинома, и тип 16 е в основата на развитието на плоскоклетъчния карцином. „В крайна сметка, ваксината, освен тях, покрива и другите типове, които биха могли да създадат проблеми на младите хора впоследствие, след стартиране на сексуалния им живот“, заяви той.
В момента по отношение на рака на шийката на матката се прилагат HPV-базиран и цитологичен скрининг, като HPV-базираният е с по-добра чувствителност и специфичност, както и с по-добра възможност за диференциация на рисковите групи. „Триажната структура и самият триаж са изключително важни елементи от всяка скринингова HPV-базирана програма като се търси баланс между определяне на правилните рискови жени и минимизиране или изключване от практиката на ненужните интервенции.“, обясни лекторът. Той коментира, че опциите за триаж са две – HPV с дуал-стейнинг или HPV с цитология, като и двата типа са достатъчно точни и вършат прекрасна работа.
По отношение на скрининговата програма в България, доц. Карагьозов заяви, че началната възраст, в която се установяват прекурсорните лезии, намалява от 30г. на 25г. поради по-ниското ваксинално покритие, в сравнение с други страни от ЕС. Скрининговият интервал при отрицателни резултати остава в рамките на 5 години като цервикалният секрет е за предпочитане пред вагиналния при взимане на материал. „Вторият етап на скрининговия процес все още се разработва и включва определяне на скрининговите лаборатории с единна методика. Той включва, според резултата, решение или управление на риска“, разясни специалистът и допълни: „Високорисковите за рак на шийката на матката пациентки, т.е. носителките на HPV тип 16 и18 и тези, които триажната система определя като такива, трябва да бъдат насочени за колпоскопия и при необходимост диагностика и лечение. Това прави много важна връзката между общопрактикуващите лекари и гинеколозите, и приоритизира системата за оценка и за оповестяване на позитивните резултати“, настоя лекарят.
Пътят на пациентката стига до хирург-гинеколог, който трябва да вземе решение след поставяне на диагноза дали има нужда тя от лечение и какво да бъде то. Доц. Карагьозов допълни, че е необходимо то да бъде ефективно, минимално инвазивно, да не нарушава репродуктивните възможности и да не създава излишен стрес в живота на жената.
