„В България все още липсва ясна политика за това как да бъде организиран скринингът в сферата на онкологията“. Това заяви д-р Надя Димитрова, експерт-изследовател към Международната агенция за проучване на рака (International Agency for Research on Cancer), с фокус проекти, насочени към скриниговите програми и оценката за грижата за хората с онкологични заболявания. Д-р Димитрова бе сред лекторите на Националната онкологична конференция СОНМ-МОРЕ 2025. По думите й в момента тази дейност се извършва основно от общопрактикуващите лекари, но не е организирана в цялостен мащаб.

Лекторът представи и резултатите от проект, реализиран в България и насочен към създаването на комплексна онкологична инфраструктура. Той се oсъществява с подкрепата на СОНМ и обособява три основни полета на действие в сферата на онкологията, които се нуждаят от надграждане, а именно – скрининг и ранна диагностика, създаване на пациентски маршрути и инфраструктура за комплексна онкологична грижа.
„По отношение на пациентските маршрути, дейностите започват от скрининга и ранната диагностика и завършват с последните моменти от живота на пациентите с онкологични заболявания, така че да се създаде усещането, че комплексната онкологична грижа обхваща и всички процеси извън болничното лечение“, обясни тя. „Маршрутът на пациента е инструмент, който се използва, за да опише процесите, през които преминава човек с онкологична диагноза. Той спомага както за планирането и дейностите, свързвани с това обслужване, но и за взимането на решения в мултидисцплинирания екип“, отбеляза д-р Димитрова.

Реализираният у нас проект е бил насочен към определяне на пътя на пациента при рак на маточната шийка и на дебелото черво. Като част от него, освен определянето на всички процеси, тяхната зависимост и последователност, е изготвен и списък с индикатори, показващи качеството на оказваните грижи на всеки етап. „Този маршрут не е административно-организационен, но е основан на съвременните ръководства за лечение на тези заболявания, сред които на Европейската асоциация по онкогинекология“, отбеляза д-р Димитрова. За скринговата част са използвани насоките от друг проект –  CanScreen-ECIS.

Общият маршрут включва стадиране след хистологично потвърдена диагноза, обсъждане от мултидисцплиниран екип, решение за това какво да е лечението според стадия, обсъждане на следлечебния план и проследяване на пациента с цел ранна диагностика, а в случай на рецидив, неговото лечение и последващите палиативни грижи. Той е разработен от експертния борд, създал клиничното ръководство за рак на маточната шийка, и е приложен пилотно в болница „Надежда“. „Искахме да покажем, че това е нещо напълно изпълнимо в условията на България и е много удобно и лесно средство за планиране и управление на всички процеси, свързани с диагностиката и лечението на пациентите. Той спомага не само за по-доброто разпределение на ресурсите, за контрола на качеството, за оценката на качеството от лечението, но и за по-добрата комуникация с пациентите, както и за изследователски цели“, коментира д-р Димитрова. Тя изтъкна и ролята на мониторирането на индикаторите на качеството за оказаното лечение. Д-р Димитрова подчерта, че графичното изобразяване на пътя на пациента в никакъв случай не замества решението на мултидисциплинарния екип във всеки индивидуален случай. Като предизвикателство пред реализирането на проекта лекарят отбеляза трудното идентифициране за това кой за какво отговаря в различните дейности около целия процес.

Участие в конференцията взе и проф. д-р Серж Еврар, специалист по онкологична хирургия в Университета в Бордо, Франция, който представи лекция на тема „Инфраструктура на всеобхватен онкологичен център: обратно към основите“.

„Всеобхватен център означава мултидисциплинарен“, подчерта той.   

„Онкологията не е специалност като другите. Когато искате да лекувате пациента, имате нужда от няколко специалности – хирург, медицински онколог и лъчетерапевт. Трябва да си говорите, трябва да имате мрежа, за да обедините вашите уникални гледни точки. Коментирайки българския антираков план, той сподели, че е бил силно изненадан от факта, че в него не е застъпена ролята на хирургията. „Много болници имат онкологични отделения, но те не са всеобхватни структури, защото там например липсват хирурзи. Ако не включвате хирургия в процеса, никога няма да имате цялостен център – първият начин за лечение на рак е чрез хирургия. Във всеобхватния център трябва да има трите основни стълба – хирург, лъчетерапевт и специалист по медицинска онкология“, каза той.

По думите му е нужно да се заложи на холистичния подход, така че да се покрият всички аспекти на онкологията – скрининг, превенция, биологично лечение, таргетна терапия, палиативна помощ. Трябва да предлагате всички етапи на пациентския път“, посочи специалистът, добавяйки, че не трябва да се лекува туморът, а пациентът, който има тумор.

Той представи и историята на създаването на френските всеобхватни онкологични центрове. Ключова в тази насока е 2004-та година, когато държавата решава, че трябва да се създаде мултидисциплинарен подход, който трябва да стане задължителен в цялата страна. „Чрез него независимо дали работите в държавна или частна структура, в университетска или друг тип болница, трябва да имате унифициран процес на пътя на пациента. В противен случай няма да имате лиценз за онкологично лечение. Ако правите онкология извън всеобхватен онкологичен център, нямате достъп до нищо – до клинични проучвания, до скрининг, до подкрепяща помощ, до палиативна медицина“, разясни той. Важен момент в тези центрове е и включването на поне 10% от пациентите в клинични проучвания.

В заключение проф. Еврар сподели, че във Франция също е отнело десетилетия за създаването на мрежа от всеобхватни онкологични центрове и изрази очакване, че подобни структури може да станат факт в България през 2027 година.

Полина Тодорова