След предварително и публично обявените проверки в болници у нас, НЗОК оповести резултатите от извършените инспекции. Данните бяха представени на заседание на парламентарната здравна комисия от управителя на фонда доц. Петър Стефановски. Пред депутатите той отчете силно намалена надлимитна дейност от страна на болниците в сравнение с началото на годината, опроверга хипотезата за фиктивни хоспитализации и предложи нормативни промени, с които да се засили контролът в болничната сфера. В същото време призна, че проверяващите контрольори в Касата, които биха могли да извършват задълбочени проверки, каквито предполага характерът на инспекциите, са недостатъчно, както и че част от налаганите санкции не отговарят на извършените нередности.
Какво установи Касата
През юли тази година НЗОК официално обяви, че започват мащабни проверки в болниците у нас, които се осъществявиха съвместно с екипи на Държавна агенция “Национална сигурност”, Изпълнителна агенция “Медицински надзор”, както и инспектори от Агенцията за държавна финансова инспекция. Четири месеца по-късно стана ясно, че НЗОК е проверила 42 болници с различна собственост, като е установила 981 нарушения. Основните сред тях са неспазени задължителни изисквания по клиничните пътеки, неправомерно поискани и заплатени суми от пациентите и документални нарушения. Болниците са проверявани по два критерия, обясни управителят на НЗОК – такива, надвишили бюджетите си над 1 млн. лв. спрямо 2023 г., и болници, надвишили с над 1000% месечните си индикативни стойности. От думите му стана ясно, че има болница с превишение от над 12 000% спрямо заложения бюджет.
След проверките са наложени санкции от близо 1,5 млн. лв. От тях болниците ще трябва да възстановят на фонда и близо един милион лева, получени неоснователно. Припомняме, че заложените средства за болнична помощ в бюджета на НЗОК за тази година възлизат на 4,1 млрд. лв. и са с 582 млн. повече спрямо преходната. Целият бюджет на Касата възлиза на 9,5 млрд. лв.
Проверките са установили и силно намаляване на надлимитната дейност на болниците през летните месеци в сравнение с началото на годината. Тя е намаляла с 90% или 50 млн. лв. По думите на управителя на НЗОК инспекциите показват, че няма разлика в отчената надлимитна дейност спрямо собствеността на болниците, а проверките развенчавали хипотезата, че тя се трупа само от частните лечебни заведения. Той отбеляза и че делът на държавните болници, които генерират надлимитна дейност, се увеличава с 10%. „Държавните болници започват да генерират все повече надлимитна дейност, тоест собствеността няма никакво значение“, обясни управителят на НЗОК. Пациентите си бяха по леглата. Болниците бяха дисциплинирани и нямаше ръст на хоспитализациите, каза той. Установените фиктивни хоспитализации са под 1%, стана още ясно от представените данни.
Въпреки това, от предоставената от НЗОК справка явно, че първите болници с превишение в надлимитна дейност от над 1 млн. в началото на 2025 година, са частни. Частните болници продължават да генерират и основния дял от нея през настоящата годината.
В началото на лятото се вижда явен спад в отчетената дейност над заложените бюджети. Този период съвпада и с върнатите чрез законови промени лимити на болниците. Депутатите приеха тези изменения поради реална риск за изпълнението на бюджета на НЗОК и дефицит в системата, за което предупреди и управителят на НЗОК в писмо до парламентаристите.
Слаб контрол и недостатъчно обучени проверяващи в НЗОК
По време на представянето на резултатите от проверките управителят на НЗОК призна за недостатъчно ефективен контрол от страна на инспекторите по места, както и проблем с подготвеността на част от тях. Въпреки че проверките са били на „кръстосан принцип“, тоест инспектори от една РЗИ са проверявали лечебни заведения на територията на друга, доц. Стефановски посочи, че на места не е имало достатъчно компетентни проверяващи. Той е установил и диспропорции в извършените проверки извън София и в столицата. „В отделите за контрол на НЗОК работят под 1000 човека. От тях лекарите са малцинство. Когато правихме кръстосаните проверки, не можехме да използваме някои от РЗОК, защото там нямаше нито един лекар, нито едно медицинско лице – ние пускаме тези хора да проверяват професори, медицинско обучение. Правим инструктаж, но очевидно той е недостатъчен“, коментира доц. Стефановски. Затова и той предлага както въвеждане на регулярни обучения, така и по-строги санкции за проверяващите, ако те не извършват качествено работата си.
Повече контрол
С цел засилване на контрола, доц. Стефановски предложи въвеждане на електронна здравноосигурителна карта, която да се използва за задължителна верификация на извършените медицински дейности и съответно да е основание за заплащане от НЗОК към болниците. Други предложения са контрол в реално време чрез НЗИС и въвеждането на информирано съгласие от страна на пациентите при изписването им за извършените му манипулации и дейности. Той предлага и при установени груби нарушения да се отнемат кредити, получени от продължителното медицинско обучение, както и обвързване на размера на налаганите санкции спрямо извършените нередности.
Управителят на НЗОК даде заявка, че проверките ще продължат.
Полина Тодорова
