Изкуственият интелект в медицината – какво вече се промени

Изкуственият интелект (ИИ) вече не е бъдеще, а ежедневната медицинска практика. Към март 2024 г. Американската агенция за лекарства (FDA) отчете 882 одобрени медицински изделия с ИИ като броят им расте със стотици всяко тримесечие. Навлизането на новите технологии е застъпено във всички дялове на медицината, а ето и някои конкретни примери, които доказват ползата от приложението им за човешкото здраве.

Улеснени очни прегледи

През 2018 г. системата IDx-DR стана първата автономна технология за диагностика на диабетна ретинопатия, която може да се проведе в директно в кабинета на личния лекар, без нужда от потвърждение от офталмолог. Улесненият скрининг позволява на хиляди пациенти да получават ранна диагноза. През 2024 г. FDA даде зелена светлина на още една иновация в офталмологията, одобрявайки преносима камера Optomed Aurora с алгоритъм на AEYE Health. Тя позволява скрининг за минути, включително извън болница – в селски райони или в мобилни кабинети.

Инсулт – секундите, които спасяват мозъка

“Времето е мозък” е златното правило при инсулт. Във Великобритания софтуерът Brainomix e-Stroke автоматично анализира компютърно-томографски изображения, ускорявайки вземането на решения за лечение. Резултатите от британската здравна система NHS показват – пациентите се насочват по-бързо към тромболиза или тромбектомия, а възстановяването им е по-добро. Лекарите обаче подчертават, че технологията е само помощник, а не заместник на невролога. Прилагането на иновативния софтуер обаче е поредното доказателство за ползите от ИИ в критични ситуации, свързани с човешкото здраве.

Откриване на нови лекарства: ИИ срещу супербактериите

Разработването на нови лекарства е бавен и скъп процес. Алгоритмите променят това, откривайки молекули за дни вместо за години. През 2020 г. чрез ИИ беше открит halicin – антибиотик срещу резистентни бактерии. През 2023 г. учени от MIT и McMaster идентифицираха abaucin, ефективен срещу Acinetobacter baumannii – патоген от “критичния списък” на СЗО. Макар тези молекули още да са в предклинични етапи, те са символ на нова ера в борбата с антимикробната резистентност. Приложението на изкуствения интелект носи редица ползи както за индустрията, изявяващи се в съкратени разходи и срокове, а за пациентите – по-бърз достъп до терапии.

Какво печели пациентът от ИИ:

  • Достъпност – автономните системи осъществяват скрининг на места със затруднен достъп до специалисти;
  • Бързина – при спешни състояния ИИ съкращава критични за оказването на медицинска помощ минути;
  • Нови терапии – благодарение на новите технологии процесът на разработване на лекарства срещу резистентни бактерии е улеснен.

Истинският успех чрез внедряването на иновациите в медицината ще настъпи, ако те се прилагат разумно, с етична регулация и обучение на специалистите. Тогава пациентите ще получат не само по-бързи и точни диагнози, но и нови възможности за лечение, които преди изглеждаха немислими. Най-важното обаче е, че ИИ не цели да замени лекаря, а само да го подпомогне в работата му.

Източници:

  1. FDA: AI/ML-enabled medical devices – 882 устройства към 31.03.2024.
  2. IDx-DR (2018) – автономна диагностика на диабетна ретинопатия.
  3. Optomed Aurora + AEYE Health – преносим скрининг (FDA, 2024).
  4. Brainomix e-Stroke – данни от NHS и научни публикации.
  5. AlphaFold 3 – Nature (2024), DeepMind.
  6. Halicin и Abaucin – открития чрез ИИ (MIT, McMaster, CIDRAP).