Нарастващите разходи за болнична помощ, засилени особено след отпадането на лимитите за лечебните заведения, ще доведат до дефицит в бюджета на фонда в края на годината. За това, за пореден път, предупреждават представители на НЗОК става ясно от стенограма от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 26-ти юни. Темата се повдига от представителя на Министерството на финансите Кирил Ананиев, който представя справка за надлимитната дейност на болниците и очертаващия се недостиг на средства. Това е поредното предупреждение, че здравноосигурителният фонд е изправен пред дефицит. Нещо повече, заради големите разходи в болничната сфера, има риск от забавяне на дължимите за декември плащанията към аптеките. Ако пък се плати на аптеките в срок, тогава Касата ще трябва да плаща отложено надлимитната дейност на болниците от второто полугодие на тази година, се разбира от разговора.
Припомняме, че през юни управителят на фонда доц. Петко Стефановски изпрати писмо до председателите на комисията по здравеопазване и комисията по бюджет и финанси в парламента, с което предупреди, че НЗОК е изправена пред безпрецедентен недостиг на средства на здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ.
На срещата в края на юни Ананиев представя справка за надлимитната дейност, която Касата ще трябва да заплати на болниците за месец май – тя е в размер на 16.8 млн. лв., като това е приблизителната месечна сума, която ще се заплаща до октомври. Прогнозата за плащане през декември ще е 20 милиона лева отчетена дейност над планираните бюджети на болниците, като тя обхваща работата им през септември.
При тези допускания целият резерв, който имаме в размер 277 млн. лв., се получава така, че накрая ще завършим с 63 млн. лв. в годишен размер дефицит. Тук трябва да се вземе решение, ако така вървят нещата, дали не трябва да се прехвърля последната половинка от плащанията за лекарствата декември да отиде за следващата година. Много е притеснително положението, пояснява Ананиев.
Затова и той настоява, освен предоставяне на отчети за изразходването на средствата, НЗОК да осъществи и анализ с препоръки как трябва да се работи до края на годината с цел НЗОК да влезе в рамките на бюджета, който е планиран. Липсват ни прогнози, които ние да получаваме навреме, за да можем да вземем съответни решения, отбелязва и подуправителят на НЗОК Момчил Мавров.
От стенограмата се разбира, че ръст има и в отчетените средства за лекарства и медицински изделия в болничната помощ, но очертаващият се дефицит е именно заради общите плащания на лечебните заведения.
„Най-големият проблем, обаче идва от болничната медицинска помощ. В крайна сметка разходите за медицински изделия и лекарствени продукти са проекция на обема на дейността в болнична медицинска помощ. И неяснотите по отношение на причините, които водят до тези обеми, липсата на мерки за ограничаване на тези разходи, неясната прогноза какво трябва да очакваме до края на годината ни поставя в състояние да не можем да влезем в преговори успешно с ясни цели и ясни числови резултати, които трябва да следваме“, допълва Мавров.
Продължаваме главоломно свръх хоспитализация. (…) Конституционният съд махна тъй наречените лимити, сега може не 3 – 5%, а 20 – 50% да имаме надлимитна дейност. Няма как да продължава тази работа по този начин, заявява и представителят на пациентите Пламен Таушанов.
Директорът на ИАМН Иванка Динева посочва, че ще изиска справка за плащанията за болнична помощ в периода 2022 г., 2023 г., 2024 г. до май 2025 г., на база, на който ще изготви анализ. Ние още миналата година знаехме, че ще имаме 146 млн. лв. дефицит, но така и не представиха експертите на касата анализа, който аз исках, да остойностят договорите, за които са поели ангажимент, защото, подписвайки договор за дейност, реално те ни вкарват в поемане на ангажимент. Но ние нямаме информация този ангажимент колко струва, заявява тя.
Припомняме, заложените средства за болнична помощ в бюжета на НЗОК за тази година възлизат на 4,1 млрд. лв. и са с 582 млн. повече спрямо преходната. Поради неконтролируемото разкриване на нови болници и на нови дейности във вече съществуващите, отпадането на лимитите и липсата на реален механизъм, който да задължи НЗОК да работи с тези, предлагащи най-доброто лечение, а не с всички, за пръв от години бюджетът на фонда е застрашен.
Полина Тодорова
