За възобновяване на раковия регистър, организиране на всеобхватен скрининг за рака на гърдата, прилагане на най-съвременните диагностични и терапевтични методи за това заболяване, както и промени в клиничните пътеки, финансиращи операциите на гърдата, настояха водещи специалисти на форум в София. Те участваха в Национална конференция по хирургия на гърда с международно участие, която се проведе в периода 30 януари -1 февруари в столицата под егидата на Българското хирургично дружество. Главен организатор на форума е проф. Свилен Маслянков, ръководител на направление „Лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на гърдата“ в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Александровска“.
По време на събитието бяха обсъдени както липсата на скрининг в страната, проблемите, които води закриването на раковия регистър и прехвърлянето му към НЦОЗА, гайдлайните за добра практика при диагностиката и лечението на карцинома на гърдата, органопластични техники, приложение на методите на сентинелна биопсия, дебелоиглена биопсия на лезии в млечната жлеза и други важни теми. Участие взеха видни наши специалисти, както и чуждестранни лектори.
През ноември 2023 г. Националният раков регистър в България преустанови дейността си, припомни проф. Иглика Михайлова, началник на Клиниката по лъчелечение в Университетската специализирана болница по онкология „Проф. Иван Черноземски. По думите й липсата на действащ раков регистър в момента не дава възможност да се оцени действителният брой на пациентите, както и тяхната преживяемост.
Припомняме, че през 2023 година Националният раков регистър бе прехвърлен от УСБАЛО на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Според редица специалисти обаче към момента новата система не дава изчерпателна картина на заболеваемостта от рак, на структурата на заболеваемост и преживяемостта и като цяло не изпълнява задачите на раковия регистър.
Проф. Михайлова посочи, че в България се очаква смъртността от рак на гърдата, която е водеща причина за смърт сред жените, да нарасне с 22%, а заболеваемостта с 10%. 21% ще се увеличат новите случаи при мъжете, а смъртността сред силния пол с 32%. Рискът от развитие на рак на гърдата при жените през целия живот в България е 1 от 10. При мъжете този риск е 1 случай на 909, посочи тя, цитирайки презентация на проф. Здравка Валерианова. Проф. Михайлова посочи, че в България все още няма организиран скрининг на рак на гърдата. „Това, което е тревожно, е по-ниската 5-годишна преживяемост в сравнение с тази в Европа при основни локализации. Сред причините за това е късно диагностицираните стадии, липсата на скринингова програма и като цяло начинът на живот на българите”, обясни специалистът.
“България е една от малкото страни в Европа без наличието на организиран популационен скрининг при основните локализации на рака, включително на рак на гърдата. Провежданите национални и регионални опортюнистични инициативи, поради неразбирането за организиран популационен скрининг, не водят до решаване на проблема, а до късната диагностика при ¼ от новите случаи, нарастване на смъртността и ниската 5-годишна преживяемост в сравнение с другите страни на Европа. За успешна борба с рака на гърдата в България трябва да са приоритет новите европейски ръководства за скрининг, диагностика и грижа за онкологично болните, както и новата схема за осигуряване качество на живот на пациентите с тази локализации”, заключи проф. Михайлова.
“Българският раков регистър е четвъртият разкрит в Европа. През ноември 2023 година той бе закрит. За всичките ни опити това да не се случи нямаше чуваемост”, каза проф. Иван Гаврилов, началник на Клиника по гръдна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски”. Той посочи, че събраните архивирани данни за онкоболните в НЗИС надхвърлят 1 милион. “Тази информация остава без никой да се ангажира да я обработи”, подчерта специалистът и апелира за възстановяване на регистъра.
Преживяемостта на пациентите със злокачествени заболявания е основната мярка за ефективността на здравните системи, припомни в лекцията си специалистът и цитира данни на организацията EUROCARE-5, които показват големи разлики в преживяемостта на населението между отделните държави. Те се дължат на различия в организацията на здравеопазване, стадия на диагностициране, достъпа до класифицирана болнична помощ, биология на раковите заболявания, начина на живот и общото здравословно състояние на съответното население, подходите за скрининг, предпочитанията за лечение, но и от спазването на медицински стандарти, изброи проф. Гавраилов. “Само 60-70% от пациентите с рак на гърдата получават лечение, основано на доказателства. Нужно е изработване на критерии за контрол и подобряване на качеството на лечението в ежедневната клинична практика, както и система за спазване на стандартите и придържане към конкретни клинични ръководства”, каза лекарят.
Специалистите се спряха и на нуждата от нормативни промени, касаещи сентинелната биопсия, която дава много по-добро качество на живот на лекуваните пациентки с диагноза рак на гърдата.
“Настояваме да направим сентинелната биопсия с подкод към Клинична пътека № 193 Оперативно лечение на онкологично заболяване на гърдата”, за да може да се отделят повече средства за осъществяването й. Това ще мобилизира повече хирурзи да я прилагат рутинно”, обясни за Medical News проф. Маслянков. Друго предложение на специалистите са промени в амбулаторната процедура за рак на гърдата. Лекарите настояват и за финансирането на импланти при съвременната онкопластична хирургия. “Специално за реконструктивната хирургия, особено когато оперираме двустранни карциноми, е нужно по-високо заплащане, защото тези операции са по-трудоемки, по-сложни и понякога изискват по-обширен екип”, каза той. “Ракът на гърдата е най-социално значимият тумор, който е пряко свързан с качеството на живот на жената. Не трябва да се подценяват и възможните усложнения след лечение, които изискват рехабилитация, като лимфедем и нарушения на функцията на ръката”, допълни специалистът.
Акценти от новостите при лечението на карцинома на гърдата и обзор от 43-тия конгрес на Европейската асоциация по хирургична онкология (ЕSSO) представи д-р Мариела Василева от Медицински комплекс „Д-р Щерев“, която е и основател на Българското дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори. Според ESSO, ракът на гърдата се лекува успешно от мултидисцплинирен екип, посочи тя, отбелязвайки, че пациентите, лекувани по този начин, имат 18% по-малка смъртност.
Д-р Василева се спря на резултатите на проучването SOUND, което показва предимствата на сентинелната биопсия. “Вече две години след публикуването на проучването ние можем безопасно да изберем между сентинелна биопсия и никаква операция в аксилата при пациенти с нисък риск”, посочи лекарят. Тя припомни и че при провеждането на сентинелна дисекция се наблюдават много по-малко усложнения при пациентите като лимфедем, парестезии, инфекции на оперативните рани и значително по-добра мобилност на раменната става. Д-р Василева цитира и проучване, представено на конгреса, в полза на органосъхраняващите операции и проведена лъчетерапия срещу тези, на които е приложена мастектомия. Данните са обработени въз основа на шотландския раков регистър, обясни лекарят и, подобно на колегите си, отбеляза липсата на добре функциониращ раков регистър у нас, който е пречка за подобни анализи в България.
Проф. д-р Георги Байчев от ВМА представи лекция на тема Съвременно поведение при високорискови жени за развитие на карцином на гърдата, акцентирайки на актуалните стратегии за контрол на риска. Сред тях са оптимизиране на наблюдението, избор на подходяща хирургична биопсия и превантивни операции при съответните показания.
Проф. д-р Теофил Седлоев от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се спря на поведение при неинвазивен (ин ситу) карцином на гърдата. В презентацията си той отбеляза, че ДКИС е най-бързо растящата субгрупа във фамилията на раковите заболявания на гърдата. В САЩ се наблюдава седемкратно увеличена честота (20-25% от новооткритите случаи), в Европа – 4.5%. В България процентът е около 1-2%, което може да се обясни с недостатъчно използване на образната диагностика и липсата на организиран популационен скрининг, изтъкна той.
С лекции участваха и редица други специалисти.
“Имахме високи очаквания към този форум и мисля, че успяхме не само да ги реализираме, но и да ги надвишим. Доволен съм от събитието, отдавна не е имало подобен хирургичен форум, към който да има толкова голям интерес. До края на конференцията залата беше пълна с хора, които искаха да участват, да мислят мултидисциплинарно и да обсъждат как нещата могат да се случват по правилния начин”, обобщи събитието проф. Маслянков.
Полина Тодорова
