Фините прахови частици са причинa за около 239 000 смъртни случая в Европа. Замърсяването на въздуха е свързано с рак на белите дробове, със сърдечни и респираторни заболявания, инсулт и други тежки последици. То е особено опасно за по-възрастните хора, причинявайки около 4 процента от всички смъртни случаи сред хората на 65 и повече години.

Замърсяването на въздуха е смъртоносна заплаха за общественото здраве, но някои части на Европа са изложени на много по-високи нива на замърсяване от други. Сред тях е и България.

През 2021 г. Световната здравна организация (СЗО) актуализира своите насоки за качество на въздуха, като понижи препоръчителния праг за годишните концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици (PM2,5), като прах, дим и сажди от отработените газове. Този месец влязоха в сила по-строги правила за качеството на въздуха, които имат за цел да доближат Европейския съюз до стандартите на СЗО до 2030 г. и да задължават държавите-членки да наблюдават замърсители като фини прахови частици, черен въглерод и амоняк.

Планът е „една от най-големите интервенции в общественото здравеопазване за едно поколение“, каза Марк Нювенхуйсен, директор на инициативата за градско планиране, околна среда и здраве на Барселонския институт за глобално здраве, цитиран от Euronews Health. Излагането на PM2.5 е причинило около 239 000 преждевременни смъртни случая в Европа през 2021 г., докато други 48 000 души са починали в резултат на излагане на азотен диоксид, според Европейската агенция по околна среда.

В момента всички страни от ЕС отчитат нива на азотен диоксид над препоръчаните от СЗО нива, но някои са по-силно засегнати от замърсяването на въздуха от други.

Според скороешен доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Централна и Източна Европа има най-висока смъртност, свързана с PM2.5.

Това съвпада много с БВП и социално-икономическия фон на двата региона“, заяви Зорана Йованович Андерсен, професор по екологична епидемиология в Университета на Копенхаген и член на Европейското респираторно дружество комисия по околна среда и здраве. Изследването на Nieuwenhuijsen на ниво град подчертава различните предизвикателства, пред които са изправени различни части на Европа.

В Северна Италия, Полша и Чешката република се наблюдават повишени нива на смъртност от ФПЧ2,5, което се дължи най-вече на жилищни източници, като изгарянето на въглища за отопление на домове и селскостопанския сектор. Междувременно смъртността от NO2, която се дължи главно на автомобилния трафик и индустриалния сектор, е най-висока в големите и столични градове в Западна и Южна Европа.

Някои държави предприемат стъпки за ограничаване на нивата на замърсяване, включително Дания, която може да стане първата страна в света, която ще наложи въглероден данък върху животновъдството през 2030 г.

Актуализираната директива на ЕС дава на гражданите със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, правото да съдят своето правителство, ако не спазва правилата на ЕС за качеството на въздуха.

Въпреки това в доклада на ОИСР и Европейската комисия се казва, че докато ЕС е на път да ограничи смъртните случаи, свързани с PM2.5, с 55 процента до 2030 г., рисковите фактори за околната среда като замърсяването на въздуха и изменението на климата са „нарастващи заплахи за общественото здраве“.

Източник: https://www.euronews.com/health/2024/12/29/pollution-deaths-the-air-in-these-countries-is-the-deadliest-in-europe