Д-р Александър Атанасов е педиатър, практикуващ в София. Той е специализирал Детски болести в Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ София. Разговаряме с него за нагласите на родителите към задължителните и препоръчителни имунизации, рисковете от боледуване от грип, HPV и други важни теми.

Доктор Атанасов, какви са Вашите наблюдения по отношение на нагласите на родителите да ваксинират децата си – как се отрази вече отминалата пандемия от COVID в това отношение?

Пандемията даде тласък не само на антиваксърското движение, каквото погрешно впечатление като че ли се създаде, но и засили желанието на много хора да намерят достоверна и достъпна информация по отношение имунопрофилактиката не само в детска възраст, а и през всички етапи от живота на един човек. Според мен интересът на родителите особено към незадължителните ваксини осезаемо се повиши.

Какви е картината на разпространението на грипа, както и желанието за имунизация срещу него?

Случаи на грип, включително тежки, има през всеки сезон с изключение на пандемията, когато всички се пазехме усилено, носехме маски и тогава разпространението на грипния вирус бе сведено до санитарния минимум. Ще споделя малкоизвестния факт, че благодарение на противоепидемичните мерки един от основните щамове на грипа – Ямагата е бил унищожен и в резултат той не се съдържа в съвременните ваксини. За мен има осезаем повишен интерес  към противогрипни ваксини, поне в София, и тази есен имаше сериозен дефицит по аптеките. Причината е, че страната ни няма програма за имунизация срещу грип на деца – имаме действаща програма за възрастни, навършили 65 години, която се осъществява от общопрактикуващите лекари, но за хронично болните, за младите хора, за бременните, за малки деца нямаме програма и всички те трябва да търсят ваксината от аптеките. На този фон се осигуряват ограничени количества, тъй като ние сме малък пазар и фармацеветичните компании не са толкова заинтересовани. Това води до сериозни дефицит, особено за назалната ваксина, която се прилага на деца – имаше много, много сериозен дисбаланс между търсене и предлагане.

Какви са основните усложнения, до които може да доведе грипът при малки деца?

Най-рискови за усложнения деца са тези на възраст между 6 месеца и 5 години, особено между 6 месеца и 2 години. Това са бебета и деца в много ранна детска възраст. Основните усложнения при тях са тежки вторични бактериални инфекции, тоест пневмонии, отити. Може да се развие менингит и тежко засягане на мускулите. Дори една неусложнена инфекция може да протече по много неприятен за детето начин – с продължителни високи температури до 39-40 градуса, които въпреки че няма развита бактериална инфекция, стоят така високи с дни и трудно се повлияват от лекарства за температура. Малкото човече се изтощава, не ходи на училище, не ходи на градина. Родителите са изключително притеснени, налагат се посещения в лекарски кабинети, изследвания – моменти, които могат да бъдат избегнати до голяма вероятност с една имунизация.

Според Вас нужна ли е държавна политика чрез програма за ваксинация срещу грип за децата?

Според мен тя е силно препоръчителна, дори бих казал – задължителна. Не всеки може да си позволи, особено ако има 2 или 3 деца, да закупи ваксина и да си предпази децата, дори да има налични ваксини по аптеките.

Каква е картината по отношение на ваксинацията с препоръчителната ваксина срещу HPV?

Дълги години ваксината срещу HPV в България бе с много нисък обхват. Тук е мястото да отбележим, че в страната ни има програма за безплатна имунизация на момичета на възраст между 10 и 14 години, като до есента на 2023-та година тя се извършваше с четирикомпонентна ваксина, която беше много хубава. След това у нас започна да се прилага най новата ваксина срещу HPV – 9-компонентна. Бавно и мъчително, с много убеждаване, с много разговори и колегите общопрактикуващи лекари, и други колеги лекари успяват да убедят родителите да ваксинират децата си, но все още сме много далеч от целта, която Световната здравна организация си поставя – а именно 90% имунизационен обхват.

Защо се получава тази разлика между доверието, което имаме към задължителните ваксини и огромното недоверие към препоръчителните ваксини?

Обхватът с ваксината срещу HPV през 2023 година е под 3%,  през 2024 г. е малко по-висок,  но все още се очакват окончателните данни. Нека да припоним, че през 2012 година, когато програмата започна, имахме 30% обхват. След това се случи едно изключително трагично съвпадение на събития – едно младо момиче на 13 години се разболя тежко от автоимунно заболяване. Малко преди разболяването си то е било имунизирано срещу HPV. Две години след разболяването си за съжаление то умира от усложнения от болестта. Този случай срина доверието на хората във ваксината. Държавата не направи нищо, за да опровергае евентуално причинно-следствена връзка между тази трагедия и ваксината и в резултат, ние все още не можем да преодолеем тези последствия.

Какъв е Вашият отговор на притесненията сред родителите относно ваксината срещу HPV?

Ваксината срещу HPV не е опасна, тя е тествана още от края на 90-те години. Технологията, която е използвана при нея, е на практика същата, която е използвана при някои от задължителните ваксини. Разбира се, тя има своите нежелани лекарствени реакции, като всеки един лекарствен продукт и те са описани в лекарствената характеристика. Това са основно болка в мястото на поставяне, отпадналост с температура. В изключително редки случаи, но това е описано при абсолютно всички ваксини, може да настъпи тежка алергична реакция, като това би могло да случи при едва една на милион поставен дози.

А по какъв начин тя намалява риска от развитие на тежки онкологични заболявания и защо е важно не само момичетата, но и момчетата  да си я приложат?

Момчетата страдат от не по-малко злокачествени карциноми, отколкото момичетата и те трябва също да бъдат защитени. Има доста неправилно схващане, че момчетата са просто преносители на вируса, което е погрешно. Ваксината е важна  и за двата пола, тъй като човешкият папилома вирус е най-честата полово-предавана инфекции и до 70 и 80% от човечеството се заразява поне един път с него. Този вирус води до различни видове рак – на маточната шийка при момичетата, на външните полови органи при два пола, на устната кухина и на ануса. Описани са случаи на рак на белия дроб при инхалаторното попадане на вируса. Поради тази причина е важно и два пола да се имунизират. Ваксината създава изключително силен имунитет срещу вируса, не позволява заразяване и от там не позволява и развитие рак. Самият вирус е изключително коварен, защото попадайки в човешкия организъм, той засяга само лигавиците – например лигавицата на маточната шийка, където локалният имунитет е слаб. Той е прониква в кръвта, липсва системен имунен отговор и траен имунитет и по този начин може да “измами” имунната система. Ваксината не  позволява това, тъй като тя се инжектира мускулно. Мускулните клетки се срещат със съставките на ваксината, изграждат системен имунитет и така  пациентът не може да се разболее или вероятността да се разболее е много по-малка.

Кога е препоръчително да се постави ваксината?

Препоръчително е ваксината да се постави преди началото на половия живот, в ранните тийнейджърски години между 10 и 14 години, както е по нашата национална програма. Важно е да се отбележи, че ваксината може да се постави във всеки един етап от живота след навършване на 9 години.

Австралия е на път да изкорени HPV благодарение на огромния си обхват с ваксината срещу този вирус. Можем ли да постигнем поне част от техния успех?

Може би след няколко десетилетия. Някой хубав ден и ние ще изкореним рака на маточната шийка, но ще ни отнеме доста повече време.

Имате ли случаи, при които млади хора от практиката ви сами проявяват интерес към ваксината?

За щастие съм се срещал с изключително будни момчета и момичета, които са били информирани било в училище, било от родителите или от интернет. Идвали са заедно с родителите си, разпитвали са ме – понякога родителите им са малко по-скептични, тъй като са чували какви ли не лоши неща. За съжаление съм имал и случаи, при  които родители не дават на децата да се ваксинират, особено  когато са разколебани от недобросъвестни колеги лекари. Ще призная, че в България имаме проблем с това отношение. Има колеги, които са скептични към тази ваксина и не я препоръчват. Но това е професионален проблем на нашето съсловие.
Имам и редица позитивни примери на информирани млади хора, които ме разпитват, искат да разкажат на приятелите си и на приятелките за ваксината и за моя огромна радост се получава верижна реакция. Последният такъв случай беше на 17-годишно момиче, което сподели, че е убедило три свои приятелки да се ваксинират. Не трябва да подценяваме младите хора в тяхната информираност, дори и да изглеждат разсеяни и заровени в социалните мрежи, съзнанието им е много будно.

Какво е Вашето послание към родителите, които все още изпитват някакви страхове към ваксините?

Аз проявявам разбиране към страховете на хората. Всеки има право да чувства притеснения и това е най-нормалното нещо. Насърчавам родителите да търсят достоверна информация и да проявяват критичност, когато някой говори по темата за тяхното здраве, особено когато в разговора има “апокалиптични неща” или предлагане на чудодейни лекарства. Всяко едно от тези две послания трябва да буди много сериозно притеснение и скептицизъм спрямо човека, който ги отправя. Достоверната информация обикновено е поднасяна със спокоен, премерен и разбираем тон.

Полина Тодорова