България е на последно място по отношение на политиките за скрининг в сферата на онкологията сред страните от Европейския съюз. Заедно с Румъния двете държави са с най-лоши показатели за индекс за скрининг – с под 35%, докато страни като Словения и Португалия достигат индекс от 90%, информират от пресофиса на Европейската ракова организация, която проведе конференция в дните 20-21 ноември.
Нивото на индекса за скрининг в България е едва 26,1, като по този показател нашата страна е на последното място. Пред нас е Румъния с 34,7%.
Индексът на европейската политика за скрининг на рака е нов политически инструмент на инициативата “ Time To Accelerate for Cancer” на Европейската ракова организация. Той се изчислява на база съществуващи данни от водещите инициативи в областта на онкологията, както и на ключови показатели в тази област. Индексът има за цел да покаже текущото състояние на скринговите политики в европейските страни, да осигури единна скала за измерване на напредъка за въвеждането им и да създаде препоръки за прилагането им на политическо ниво.
Европейските данни идват на фона на факта, че България е единствената страна, която отчита нарастване в смъртността от онкологични заболявания както сред мъжете, така и при жените за последните 10 години. Страната ни остава и сред страните от ЕС с най-ниските нива на петгодишна преживяемост за основните онкологични диагнози.
Европейският съюз цели до 2025 г. 90 процента от отговарящите на условията хора да бъдат прегледани за рак на гърдата, шийката на матката или колоректален рак. Това би могло да се случи чрез поетапно въвеждане на програми за скрининг на рак на простатата, белия дроб и стомаха. Анализът на групата обаче сочи, че това зависи до голяма степен от това къде живеят те, като за съжаление страната ни отново оглавява мрачната статистика за лошо изпълнение на политиките за ранно откриване на онкологичните заболявания. Припомняме, че скрингът в сферата на онкологията е един от приоритетите в Националния антираков план, който страната ни въвежда с голямо закъснение. Скринговите програми, залегнали в него, започнаха да се осъществяват едва сега и то само някои от тях.
“Скринингът е ключов елемент в борбата с онкологията. Прилагането на най-добри практики за скрининг е от решаващо значение за ранното откриване на заболяването и увеличаването на шансове за успешна терапия”, припомнят от Европейската ракова организация. Настоящата Европейска среща на върха за борбата с рака излиза с извода, че напредъкът по отношение на прилагането на скринговите програми в отделните държави е крайно различен. От там информират, че процесът по провеждането на популационен скрининг за рак не е завършен, както и че някои европейски страни все още не изпълняват програмите, препоръчани от 2003 г., като по този начин възпрепятстват достъпа на гражданите си до ранно откриване на рак и шансовете им за оцеляване от това заболяване.
От организацията дават и някои силно положителни пример – Гърция е постигнала по-висок резултат при скрининга за рак на гърдата, което се дължи на силни комуникационни стратегии и иновативно използване на различни възможности за прегледи, включително мобилни. Също така все по-голям брой държави започват да изпробват нови скринингови програми за белите дробове и рак на простатата, като Хърватия е забележителен лидер в ЕС по отношение на скрининга на рака на белия дроб.
„Колкото по-рано ракът бъде открит, толкова по-големи са възможностите за оцеляване и възстановяване. Въпреки това, все още е шокиращо да видим липсата на напредък в скрининга за рак в много европейски страни. Имаме нужда от по-смели политически действия, както и от съвместен подход за информиране на гражданите и ангажираност по въпроса. Надяваме се, че този нов индекс може да предложи еталон за нови препоръки за актуализиране на политиките за скрининг за рак с европейските стандарти”, коментира проф. Изабел Рубио, съпредседател на Европейската мрежа за борба с рака.
Препоръките на Съвета на ЕС относно скрининга за рак бяха публикувани през декември 2022 г., призовавайки страните-членки към продължаване и подобряване на изпълнението на скрининговите програми за рак на гърдата, цервикален и колоректален рак. Държавите трябваше да проучат и възможностите за прилагане на скринингови рограми за рак на простатата, белия дроб и стомаха.
Участие в конференцията от българска страна взе доц. д-р Желязко Арабаджиев. Научното дружество по имуноонкология, на което той е е председател, е сред научните организации, които активно участват в Мрежата за здравни системи и оптимизацията на лечението към Европейската ракова организация. Специалистът представи доклад на тема „Значението и необходимостта от качество, подкрепено с доказателства в здравните системи“. Основни акценти бяха: неравенството в достъпа до модерно лечение, изграждане на мрежа от всеобхватни онкологични центрове като гарант за качествена грижа, въвеждане на иновации и осъвременяване в лечението на раковите заболявания. Доц. Арабаджиев, който е и член на експертния борд към Мисията за рака към Европейската Комисия, обърна и внимание и на нуждата от изграждане на мрежа от ракови регистри. За България тази тема е особено актуална поради години нефункциониращия раков регистър и липсата на надеждни данни за заболеваемостта и смъртността в страната ни.
Полина Тодорова
