Министерството на здравеопазването предложи промени в Наредбата за критериите за определяне на университетски болници, които ще позволяват на повече болници да придобият статут на университетски. За мнение по тях потърсихме председателя на Асоциацията на университетските болници в България (АУБ) проф. д-р Красимир Иванов. Той е бил ректор на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна два последователни мандата в периода 2012-2020г., а преди това изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“-Варна.
Проф. Иванов, как ще коментирате предложените промени, които облекчават реда за придобиване на университетски статут на лечебните заведение чрез занижаване на изискванията, свързани с броя и направленията на обучаваните студенти ?
Предлаганите промени са резонни и са правилен тактически ход, с който да се даде възможност на повече болници да осъществяват подготовка на здравни специалисти. Досега имаше императивно изискване за броя на студентите, които трябва да преминават през конкретното лечебно заведение. Той доведе до това болници, които са с традиции в обучението на студенти, специализанти и докторанти, да нямат университетски статут, защото не отговаряха на изискванията например да провеждат обучение на студенти по дентална медицина. Промените се правят именно с цел да се дава възможност и на специалистите по здравни грижи, на медицинските сестри, да специализират в тези лечебни заведения. Така ще се отговори на острия кадрови дефицит, който наблюдаваме сред медицинските сестри – това е стъпка, която трябва да бъде направена и аз я подкрепям.
Занижавайки критериите обаче, не съществува ли риск прекалено много болници да станат университетски и това донякъде да изпразни от съдържание смисъла на този статут?
Така е. Опасявам се, че с тези промени почти няма да остане болница в страната, която да не стане университетска и с това ще девалвира значението на самата дума “университетска”. Проблемът, който виждам аз, че е нужно да настъпи сериозна реорганизация на нормативната база, касаеща университетските болници.
В каква насока?
В насока университетските болници да не се определят от Министерски съвет, както е в момента, а от медицинските университети и всяка болница, която покрива критериите на висшето училище за обучение на студенти, докторанти и специализанти, да бъде университетска. Университетът знае най-добре кои са критериите, на които трябва да отговаря лечебното заведение, за да бъде то университетска болница, а не Министерството на здравеопазването, което дава предложение до МС. В момента единствената университетска болница в този смисъл е УМБАЛ “Св. Марина”-Варна, защото държавата е предоставила правата на управление на медицинския университет във Варна. Самата дума “университетска” предполага, че именно университетът трябва да определя критериите, на които трябва да отговарят лечебното заведение – в него трябва да работят преподаватели, които са на договор с университета, трябва да изпълнява програмите на университета, да подготвя и обучава студентите по правилата на университета.
На какви правила ще трябва да отговарят болниците, ако този подход бъде възприет и няма ли това да създаде условия за липса на единни критерии?
Критериите ще бъдат определяни от университетите. В момента има университетски болници, в които не влиза нито един студент. Има други болници, от които само определена част – отделни структури и клиники отговарят на критериите за университетски, но цялата болница се води със статут на университетска. Затова и в бъдеще, от стратегическа гледна точка ние трябва да определим кои са университетските болници. Нека припомня, че университетска болница е лечебно заведение, което покрива критериите на висшето училище за обучение на студенти, специализанти и докторанти. Преди те бяха към медицинските университети, но със Закона за лечебните заведения през 2000 година обособените лечебно-диагностични структури към висшите училища се отделиха от университетите, регистрираха се като търговски дружества и започнаха да функционират. Тоест, дотогава университетските болници бяха в университетите и смятам, че стратегически това трябва да бъде възстановено, разбира се на друго ниво – по-технологично. Но университетът е този, който определя каква да му е базата, на какви критерии трябва да отговаря тя, каква да е апаратурата, каква да е обезпечеността с преподаватели, на колко студенти по колко преподавателя ще има и други изисквания, които да създадат условия за конкурентоспособност.
Какво е качеството на обучението в медицинските университети в България?
В момента медицинските университети сме най-добре развиващите се висши учебни заведения в България. Направихме нещо, което доскоро бе немислимо – по няколко чуждестранни студенти да кандидатстват за едно място в българско висше училище. Това е безспорен принос на медицинските университети в страната, които по този начин се явяват и инвеститори в България, защото докато се обучават, тук чуждестранните студенти инвестират в българската икономика. Ние работим в един много конкурентен пазар и затова винаги когато става дума за промяна на регулация и нормативна база в тази сфера, тя не може да се прави изолирано от медицинските университети и те трябва да участват активно в тези процеси.
Полина Тодорова
