Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ възобновява костно-мозъчните трансплантации, които бяха временно спрени поради липса на достатъчно сестрински персонал. За това информираха от лечебното заведение. От там обаче настояват за целево финансиране от държавата, с което да се подпомогне дейността на тази изключителна по същността си структура, в която се извършва автоложни и алогенни трансплантации на нуждаещите се от това хематологично и онкологично болни деца и младежи до 18-годишна възраст от цялата страна. Toзи тип трансплантации бяха временно спрени поради липса на достатъчно медицински сестри. Причината за това е отливът на такъв тип кадри поради изключително тежката специфика на професията и ниското заплащане. В резултат нуждаещите се костно-мозъчни трансплантации български деца се изпращат за лечение в чужбина.

От болницата информират, че вече е извършена и първата трансплантация. Става въпрос за момиче на 3 години, което е с невробластом (коремен тумор). Високоспециализираната интервенция е направена преди няколко дни. Трансплантацията е автоложна, т.е. за нея са използвани собствени клетки на детето, които са обработени по определен начин.

„Планираме постепенно да увеличим броя на трансплантациите, като се надявам през есента да имаме възможност да направим и алогенна трансплантация (при която стволовите клетки са от лице, различно от пациента), която е по-сложна от автоложната“, обясни доц. д-р Боряна Аврамова, която от два месеца е началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология. Тя обаче подчертава, че, за да има устойчив резултат и дейността на клиниката да бъде възстановена в пълния си обем, са необходими промени в модела, по който се финансира. „Клиниката по детска клинична хематология и онкология до голяма степен е бутикова – дейността ни е много специфична, а пациентите, за щастие, не са толкова много, че да могат да осигурят финансирането й от клинични пътеки. Трябва да се помисли за целево финансиране, което да осигури сравнително високи заплати на средния медицински персонал, за да няма текучество. Нашите сестри са високоспециализирани, подложени са на голям стрес, да работиш с тежко болни деца не е лесно, за разлика от лекарите нямат възможност за научно развитие и единствения мотивиращ фактор, с който разполагаме, са сравнително високи заплати“, убедена е доц. д-р Аврамова.

За целта ръководният екип на клиниката предвижда срещи с члeновете на Комисията по здравеопазване в НС, за да се намерят законови начини за целево финансиране на клиниката, подобно на това, което получава спешната помощ.

„В момента медицинска сестра при нас получава щатна заплата от 2300 лв., което е недостатъчно, като напомняме, че когато не правим трансплантации, ние и не получаваме от средствата от държавата за трансплантационна дейност. Според нас щатната заплата на медицинска сестра трябва да бъде между 3000 – 3500 лв., а за лекарите, в зависимост от това дали са със специалност или са млади лекари – между 5000 – 7000 лв., каквито са заплатите в частните клиники“, обясни още доц. Аврамова в подкаста на БНР „В центъра на системата“. „В частните болници с онкологични звена има много повече клинични пътеки, по-голям оборот, затова е нужно ние да получим допълнително финансиране от държавата от бюджета на МЗ и да излезем от възможностите на клиничните пътеки и процедури. Ако продължваме да работим по този начин е невъзможно да се осигурят такива заплати, предупреди тя.

В България средно годишно около 10-12 деца се нуждаят от алогении и 15-20 деца от автоложни трансплантации. Възстановяването на алогенните трансплантации е по-сложно, тъй като зависи от много фактори, включително възстановяване на контактите с донорни регистри, с имунологичната лаборатория на УМБАЛ „Александровска“, осигуряване с медикаменти, назначаване на още медицински сестри финансово обезпечаване.

„Искаме максимално бързо да възстановим всички дейности, така че да не се налага да се изпращат деца в чужбина. Работим активно по привличане на специализиран персонал, планираме и посещение на Годишния конгрес за костно-мозъчни трансплантации, където да научим всички новости в областта“, допълни доц. д-р Аврамова. На по-късен етап амбициите на специалиста са в Клиниката по детска клинична хематология и онкология да бъде въведена и най-модерната клетъчна терапия, при която се използва генно инженерство, за да се засили антитуморната активност на лимфоцитите от кръвта на пациента. Това е най-модерният начин за борба срещу злокачествените заболявания на кръвта.

Предстои възстановяването и на дом-пансионат към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на „Царица Йоанна – ИСУЛ“. След 4 годишна пауза заради пандемията от Covid-19, той отново ще приютява деца със злокачествени заболявания от цялата страна, както и техните родители. Съоръжението се намира в двора на болницата и в момента върви активна кампания за неговото дооборудване, допълват от болницата.

Сред плановете е и ремонт на самата клиника, която не е ремонтирана от 10 години.