Любомир Гайдарски е студент по медицина VI-ти курс в Медицинския университет – София. Той е с отличен успех, съаовтор на публикации в научни издания с висок импакт фактор. По време на следването си работи като болногледач в УМБАЛСМ „Пирогов“ и демонстратор в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология. Гайдарски е носител на наградата „Студент на годината“ на МУ-София, носител на стипендия по целево дарение на фондация „Еврика“ за 2022 г и лауреат на стипендия на фондация „Еврика“  за високи постижения в сферата на здравеопазването на името на акад. Методи Попов за 2023 г. Разговаряме с него за избора на професия, предизвикателствата и трудностите пред младите лекари в България.

Г-н Гайдарски, защо избрахте медицината за свое поприще?

Медицината е изключително отговорна и изискваща професия. Добрият специалист трябва да притежава не само солидни теоретични познания, но и същевременно, да има голям набор от практически умения. Той трябва всеки ден да надгражда знанията и уменията си, тъй като ежедневно приетите от него пациенти му доверяват най-съкровеното – живота си. По тази причина медицината е изкуство, занаят, философия, но най-вече призвание. Затова не мисля, че човек избира медицинската професия, а по скоро тя избира него. Вярвам, че и при мен точно така се получи. Едни от най-ранните ми детски спомени са свързани с желанието да помагам на околните, както и любопитството към непознатото, особено свързано с човешкото тяло и устройството му.

През 2022 година бяхте отличен за студент на годината в МУ-София. Какво е за Вас подобен приз?

За мен бе огромна чест и удоволствие да бъда отличен с тази престижна награда.Тя бе признание за целия положен труд. Пътят към тази награда бе дълъг и трънлив, започвайки с кандидатстването в университета, преминавайки през трудностите на онлайн обучението по време на ковид пандемията, както и всички безбройни безсънни нощи, прекарани в подготовка за изпити или в писане на научни трудове. Обаче от всичките събития допринесли за спечелването ми на наградата „Студент на годината за 2022-ра година на Медицински Университет-София“, за мен най-важен бе моментът, в който започнах съвместната си работа с проф. Бойчо Ланджов. Той е човекът, който ме въведе в научните среди. Той е човекът който ме прие с отворени обятия и ме научи на всичко, което знам сега. Благодарение на неговите напътствия и съвети, днес имам множество статии с импакт фактор зад гърба си.

Работил сте и като болногледач в УМБАЛСМ „Пирогов“. Това ли е най-голямата „школа“ за eдин бъдещ лекар?

Всъщност, аз все още работя като болногледач към клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Пирогов“. Като цяло бих казал, че най-голямата „школовка“ беше по време на Ковид пандемията, където придобих голям набор от практически умения и си изградих уменията за комуникация с болните. Самата пандемична обстановка и породения от нея огромен товар върху здравната система подложи всички здравни работници на огромно изпитание, но според мен и помогна на много колеги да доизградят „медицинския си характер“.

Кое е най-трудното в работата в „Пирогов“?

В началото почти всичко се явяваше като предизвикателство за мен, но мисля, че успях бързо да се адаптирам. Като цяло спешната медицина е най-тежката част от медицината, но според мен, хубавото й е че калява характера и психиката на бъдещия специалист. Спешната медицина категорично не е за всеки, но по мое скромно мнение всеки медик трябва да премине през трудностите на спешната медицина, поне за кратко, за да може да разшири мирогледа си за професията.

Вие сте сред лауреатите на наградите на фондация „Еврика“ за 2022 г. връчвани за значими постижения в науката. Имате и редица публикации в научни издания с висок импакт фактор. Разкажете малко повече за научните си сфери.

Аз съм носител на стипендия по целево дарение на фондация „Еврика“ за 2022 г. и лауреат на стипендия на фондация „Еврика“  за високи постижения в сферата на здравеопазването на името на акад. Методи Попов за 2023 г. Също така съм и лауреат на стипендия от БЛС за подпомагане на студенти с високи научни постижения за 2023 г. Към този момент имам публикувани 17 статии в световно известни списания с общ импакт фактор от 25. Голяма част от споменатите публикации са резултат на съвместна работа със световноизвестни учени от САЩ и Европа, сред които е и проф. Ричард Шейн Тюбс, главен редактор на англоезичната „библия“ по анатомия – Gray’s Anatomy. Основните научни направления в които работя са, в областта на анатомията – макроскопски вариации на сърдечно-съдовата и опорно-двигателната система, както и хистологични изследвания на редица рецептори, растежни фактори и молекулни системи в миокард и бъбрек на експериментални животински модели на артериална хипертония. Също така работя и по редица изследвания, свързани с установяването на регенеративните възможности на епилигамента на предната кръстна връзка и медиалната колатерална връзка при човек. Последният проект върху когото работя, е свързан с изследване на молекулните, клетъчни и поведенчески изменения в хода на процесите на демиелинизация и ремиелинизация в експериментален животински модел на множествена склероза.

Избрал сте една от най-тежките сфери на медицината за специализация, а именно неврохирургията. Защо?

Още от дете проявявах необяснимо любопитство към тайните на човешкия мозък и по-конкретно как точно работи човешкото съзнание. Когато започнах да изучавам анатомия в университета, най-интересна ми бе невроанатомията. След като успешно издържах изпита по анатомия във втори курс, станах демонстратор в Катедрата по Анатомия, хистология и ембриология, като вече 4-та поредна година основно водя упражнения по невроанатомия. За мен всяка хирургична специалност в основата си е анатомия и тъй като невроанатомията най-много ми се отдава, реших да се насоча към неврохирургия като клинична специалност. Освен това планирам да продължа научните си разработки в областта на невронауката, тъй като за мен това е най-интересната и неразгадана част от медицината.

Много млади лекари все още споделят за проблеми с намиране на места за специализация, за ниското заплащане на специализантите, Вие сблъсквал ли сте с подобни трудности?

Да, едни от най-наболелите проблеми в здравеопазването са именно опциите за специализация и заплащането на специализантите. Не ме разбирайте погрешно, не искам да омаловажа нито една професия, но все си мисля, че лекарската професия трябва да бъде ценена поне малко повече. Официално една специализантска заплата се равнява на две минимални заплати, а уви не навсякъде е точно така. Дори да приемем, че това е чистото възнаграждение на един специализант, то ние говорим за един човек на 26 години, инвестирал последните близо 7 години от живота си за да придобие необходимите теоретични знания и практически умения в университета. А след придобиването на дипломата тепърва започват истинските трудности, явяват се и трудностите при зачисляване на специализация, което е един сложен и изпълнен с подводни камъни процес, особено за някои определени специалности. Само ще спомена, че една от опциите за специализация е сключването на тристранен договор, при което специализантът на практика работи на две места за без пари. Пак казвам, нямам нищо против другите професии, но все си мисля, че когато човек е отделил необходимото време, за да придобие строго специфични знания и умения и ежедневно в ръцете му се поверяват човешки живот, то е съвсем нормално, такъв човек да очаква по-достойно заплащане за отговорността, която поема. С други думи, мисля, че е нормално специализантите да получават достойно заплащане на фона на финансовата ситуация  в страната – заплащане, позволяващо им нормален стандарт на живот и осигуряващо им възможност за създаване на семейство.

Напоследък активно се говори за въвеждане на задължително Продължаващо медицинско обучение в България. Какво е Вашето мнение по въпроса?

Категорично съм „за.“ Медицината е професия, изискваща ежедневно припомняне и надграждане на теоретичните познания. За мен е повече от нормално един специалист да преглежда ежедневно последните научни достижения в областта си, тъй като в съвременния свят се практикува медицина, базирана на доказателства.

Какви са плановете за бъдещето Ви професионално развитие и в коя държавате бихте искал да ги реализирате?

Повече от всичко бих желал да зачисля специализация по неврохирургия тук, в България. След придобиване на специалност бих желал да отида на допълнителни курсове за тясна специализация в страните с най-развитата неврохирургична практика, а именно Швейцария, Франция, САЩ, Канада, Япония. След като усвоя необхидиме теоретични знания и практически умение, планирам да се завърна отново в България, където да прилагам наученото, но и същевременно да обучавам по-младите колеги.

Кое би Ви задържало у нас?

Засега основното нещо, задържащо ме тук, е семейството – възрастните ми родители, които са направили всичко по силите си да се изуча и да бъда успешен. Както вече казах, аз много бих желал да продължа професионалното си развитие в България, затова искрено се надявам да зачисля желаната специалност и да продължа изкачването си по академичната стълбица. Уви, ако обаче нещата не потръгнат, търсенето на реализация в чужбина ще се превърне в напълно реална опция за мен.

Добро място за наука ли е България?

Това е един доста сложен въпрос на когото не мога да дам категоричен отговор. Всяко нещо притежава плюсове и минуси. Като цяло, според мен България е сравнително добро място за развитие на научна дейност, но за съжаление все още технологичната ни база не е изцяло на световно ниво. Но независимо от това, аз съм на мнение, че ако човек има достатъчно добри идеи и желанието да ги преследва, то всичко е възможно. Още повече, сега под ръководството на проф. Бойчо Ланджов, в Медицински Университет-София започват програми за развитие на научноизследователската дейност и интегриране на студентите в научните среди.