Замърсяването на въздуха в световен мащаб допринася за около 12% от преждевременната смъртност годишно или на около 6.67 млн. смъртни случая само през 2019 г. Това го превръща в четвърти подред рисков фактор за преждевременна смъртност, изпреварвайки чисто биомедицински рискови фактори като високите кръвна захар и холестерол и затлъстяването. В България замърсяването на въздуха се нарежда на седмо място сред рисковите фактори за преждевременна смъртност с около 11 000 смъртни случая годишно.
Тези данни бяха представени от експерти от сдружение „Въздух за здраве“, които в партньорство с Министерството на здравеопазването, представиха три доклада с проучване на проблема със замърсения въздух. Специалистите подчертаха важността на осъзнаване на проблема и необходимостта от превенция. „Замърсяването на въздуха увеличава риска от заболеваемост и преждевременна смърт от всякакви увреждания“, посочи доц. д-р Ангел Джамбов, който представи основните изводи в доклада „Превенция на заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха в България – роля на научните данни“. „С напредването на научните изследвания все повече разбираме какъв голям проблем е замърсяването на въздуха“, отбеляза той.
Между 15 и 20% от смъртните случаи поради най-честите хронични незаразни болести (сърдечносъдови, метаболитни и дихателни) у нас се свързват със замърсяването на въздуха. Измежду източниците на фини прахови частици с най-голяма тежест е комунално-битовото отопление, следвано от производството на енергия от топлоелектрически централи, разнасяния от вятъра прах, както и селското стопанство. Възрастните хора и тези с придружаващи заболявания, децата, бременните жени, домакинствата и общностите с по-ниски доходи и хората с други съществуващи рискови фактори са най-уязвими към здравните последици от замърсяването на въздуха, е посочено в доклада.
Доц. Джамбазов посочи, че като цяло качеството на въздуха у нас се подобрява през последното десетилетие и в повечето български градове биват спазени граничните стойности за излагане на замърсители. Въпреки това здравната тежест на замърсяването на въздуха върху обществото остава висока. В момента пределно допустимите средногодишни стойности, съгласно европейското и национално законодателство, за един от най-значимите замърсители – фини прахови частици с диаметър 2.5 микрона или по-малък, е 25 мкг/м3 , но според Световната здравна организация има данни за повишен риск от преждевременна смърт при концентрации над 5 мкг/м3 .“Замърсеният въздух носи изключително голям риск и продължава да е бич за общественото здраве“, обобщи доц. Джамбов.
Той акцентира и на ролята на здравните специалисти при начертаването на оптимален план за
управление на заболяванията, повлияващи се от замърсяването на въздуха.
България е сред тези страни, в които почти цялото население живее в среда с мръсен въздух, особено в есенните и зимни месеци, когато потреблението на енергия за битово отопление от фосилни горива е голямо, е посочено в доклад „Промоция на здравето“ с автор проф. д-р Анжелика Велкова – Монова. Данните сочат, че постигането на препоръките на СЗО за концентрацията на ФПЧ2.5 би предотвратило 253 000 преждевременни умирания в ЕС, би подобрило качеството на живот на хората с хронични заболявания и би намалило икономическата тежест върху обществото в резултат на лошото здраве поради рак на белия дроб, сърдечно-съдови болести, астма, диабет.
„Замърсяването на въздуха е допълнително утежняващ фактор за здравето. Мръсният въздух е следващата капка отрова, която води до там да се развият онкологични, сърдечно-съдови и други заболявания в ранен етап от живота“, коментира заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Той посочи и че у нас няма достатъчно станции за мониторинг на атмосферния въздух. Околийски акцентира на ролята на профилактиката и подчерта важността на личната отговорност към здравето.
Проблемът с качеството на въздуха не може да се решава на „парче“. Нужно е обединение, а политиките за профилактиката трябва да са с превес, за да можем да живеем по-дълго и по-добре, коментира и д-р Александър Симидчиев, председател на Сдружение „Въздух за здраве“.
