8-ми март – Международният ден на жената, е и ден, в който можем да си спомним за дамите, оставили историческа следа в медицината и здравеопазването. Това са историите на няколко жени, които въпреки дълбоко вкоренени стереотипи и дискриминация във времената, в които са живели, са изградили болници, спечелили са Нобелова награда, ръководили са медицински училища и драстично са подобрили здравето на милиони хора по света. Те са само част от многото дами от цял свят, които са успели да „отворят“ медицинската професия и за нежния пол, доказвайки, че и жените могат да лекуват наравно с мъжете.
Елизабет Блекуел
Елизабет Блекуел е британско-американска лекарка, смятана за първата съвременна жена-лекар в Съединените щати и Великобритания. Родена е на 3 февруари 1821 г. в Бристол, Великобритания. През 1832 г. семейството се премества в Ню Йорк. Малко по-късно бащата умира и Елизабет и две от сестрите ѝ започват да работят като учителки, за да издържат семейството. През следващите години Елизабет Блекуел започва да се самообразова като чете медицинска литература. Тя иска да стане лекар, но всички водещи медицински училища отхвърлят молбата й. Все пак Блекуел бива приета в Женевския медицински колеж (предшественик на колежа „Хобарт“ в Ню Йорк). Месеците й на обучение там са изключително трудни – жителите на града и голяма част от колегите й я подлагат на присмех и тормоз, като дори й забраняват да участва в демонстрации в класната стая. Това обаче не срива Елизабет и през януари 1849 г. тя е класирана първа в класа си по успех, а впоследствие става и първата жена в Съединените щати, завършила медицинско училище. През 1849 г. Блекуел заминава за Англия, а оттам за Париж, където постъпва в курс за акушерки. Там получава инфекция на едното око, след което и ослепява с него. Блекуел заминава за Ню Йорк, но не е взета на работа в никоя болница. Тогава лекарката взема решение да започне частна практика, а през 1853 г. основава малък диспансер, преобразуван впоследствие и в Нюйоркска амбулатория за бедни жени и деца.
Елизабет Гарет Андерсън
Елизабет Гарет Андерсън е жена, оставила огромна следа в „отварянето“ на медицината като професионална възможност и за жени във Великобритания. Тя е родена през 1836 г. в Лондон и е второто от единадесет деца в семейството. В района, в който семейството й живее в ранните й години, няма училище, така че Гарет научава четене, писане и аритметика благодарение на майка си. Впоследствие получава основно образование, което завършва през 1851 година. Следващите девет години от живота си прекарва в домашни задължения, но продължава да учи латински и аритметика сутрин и също така да чете много. Гарет се присъединява към Обществото за насърчаване на заетостта на жените, което гани и Елизабет Блекуел като лектор с лекции на тема „Медицината като професия за дами“. Впоследствие, Гарет известно време работи като хирургична сестра в болница в Middlesex Hospital в Лондон. Неуспешно се опитва да се запише в медицинското училище на болницата, но й е позволено да посещава частни уроци по латински, гръцки и фармакология при аптеката на болницата, като същевременно продължава работата си като медицинска сестра. Успоредно с това тя наем частен учител за изучаване на анатомия и физиология. Опитите й да учи медицина продължават, но кандидатурата й е отхвърлена от редица университети като тези в Оксфорд, Кембридж, Единбург и други. Налага се и да напусне болницата, заради острата реакция на мъжете, работещи там. Все пак тя успява да придобие ценз за практикуване на медицинска професия, предоставен й от Общността на аптекарите, в чийто устав е записано да не отхвърлят студенти заради техния пол. Елизабет обаче остава нежелана от британските болници и затова създава собствена медицинска практика на едва 29 години. В началото пациентите са скептични към нея, но постепенно практиката й се разраства. След шест месеца практика Гарет отворя диспансер за амбулаторни пациенти, с което дава възможност на бедните жени да получат медицинска помощ от квалифициран лекар от техния пол. През 1865 г. във Великобритания избухва епидемия от холера и в паниката си хората бързо забравят всички предразсъдъци, които имат по отношение на жените лекари.
Впоследствие Елизабет Гарет Андерсън става съосновател и декан на Лондонското училище по медицина за жени, първата жена във Великобритания, избрана в училищен съвет и първата жена кмет във Великобритания, заставайки начело на Алдебург.
Герти Кори
Герти Кори e първата жена в Америка, която получава Нобелова награда за медицина. Кори е родена на 15 август 1896 г. в Прага, попадаща тогава в рамките на Австро-Унгарската империя. Кори израства в среда, все още предлагаща ограничени възможности за образование и реализация на жените в науката. Въпреки това тя успява да си спечели място в медицинско училище, където по време на следването си среща бъдещия си съпруг Карл Фердинанд Кори. След дипломирането си, през 1920 г., двамата се женят, но заради лошите условия за живот в Европа след Първата световна война, емигрират в САЩ. Гърти Кори се отдава на началните си интереси в областта на медицинските изследвания, помагайки на съпруга си в лабораторията. Публикува научните си открития както в съавторство с него, така и самостоятелно. Заради пола си обаче тя непрекъснато среща трудности в назначаването на постоянно място като изследовател и получава оскъдни средства за труда си. Въпреки това тя не спира да се занимава с наука заедно с мъжа си.
През 1947 г. Гърти Кори получава заедно със съпруга си Карл и аржентинския физиолог Бернардо Усай Нобелова награда за откриването на механизма, по който гликогенът се разгражда в мускулните тъкани на млечна киселина и после обратно се ресинтезира в организма и съхранява като източник на енергия – процес, известен като „Цикъл на Кори“. Екипът също така идентифицират и важно катализиращо процеса вещество – глюкозо-1-фосфат, наричан и „Естер на Кори“. В същата година Корис става и професор по биохимия, но за съжаление бива диагностицирана с рядкото заболяване миелофиброза. До смъртта си през 1957 г. Кори остава активна в лабораторните си изследвания. За изясняването на процесите при въглехидратния метаболизъм, през 2004 г. Гърти Кори и Карл Кори получават признание от Американското химическо общество с поставяне на паметна плоча на стената на Медицинското училище при Вашингтонския университет, където двамата са работили.
Вирджиния Апгар
Вирджиния Апгар е американски лекар, детски анестезиолог и медицински изследовател. Тя е създател на метода, носещ нейното име – оценката на Апгар, с който се оценяват жизнените функции на новороденото. Чрез тази скала се преценява здравословното състояние на бебето и евентуалната нужда от реанимационни мероприятия, което е огромна крачка в преодоляването на детската смъртност веднага след раждането.
Апгар е родена в Уестфийлд, Ню Джърси. Още от ранна детска възраст има интерес към науката и медицината, най-вероятно вдъхновени от баща й, който бил изобретател и астроном-аматьор. До приключване на гимназиалното си образование Вирджиния решава да се занимава с медицина, но преди това е приета в колежа „Mount Holyoke“, където специализирала зоология и се издържа сама, работейки почасово на няколко места. Още тогава младата жена прави впечатление с безкрайната си енергичност – тя спортувала, пишела за колежанския вестник, изявявала се в пиеси и на музикалната сцена. След дипломирането си през 1929-та, Апгар започва медицинското си обучение в колежа за лекари и хирурзи в Колумбийския университет. През 1933-та се дипломира като лекар и започва стаж по хирургия в Презвитерианската болница (в момента – нюйоркската Презвитерианската болница към медицинския център на Колумбийския университет). Още в началото му младата лекарка се справя добре, но менторът й Алън Уипъл, опасявайки се, че икономическите перспективи пред жените-хирурзи ще са твърде ограничени по време на икономическата криза в САЩ, й предлага да се посвети на друга, по-обещаваща, сфера, а именно – анестезиологията. Това е и периодът, в който тя се и оформя като медицинска специалност. Апгар приема съвета и след обучение и натрупан опит през 1938-ма оглавява новосформираното анестезиологично отделение в Презвитерианската болница, ставайки първата жена начело на структура в болницата.
Апгар става и професор по анестезиология в колежа за медици и хирурзи към Колумбийския университет, пост, който също за пръв път бил заеман от жена. През целия си професионален път тя не спира да обучава млади специалисти и да проучва акушерската анестезия. Обект на интерес в работата й са ефектите на упойките върху родилките и новородените, както и понижаването на процента на неонатална смъртност. До 1952-ра Апгар развива и своя скала за установяване здравословния статус на новородените, базирана на техния сърдечен ритъм, скорост на дишане, мускулен тонус, рефлекси и цвят. До края на петдесетте години лекарката е присъствала на близо 17 000 раждания, даващи й възможности да изучи вродени дефекти при новородени.
Анастасия Головина
Анастасия Ангелова Головина е бесарабска българска лекарка психиатърка, допринесла много за здравеопазването в България и сочена за първата българска жена лекар.
Тя е родена на 20 октомври 1850 година в град Кишине в семейство на български преселници от Калофер. Баща й умира рано и Анастасия започва да работи като стенографка, за да може да се издържа, но се стреми към по-високо образование. През 1871 година започва да учи медицина в Цюрих, където става част от общност на руски емигранти. Заради прогресивните й разбирания швейцарските власти я депортират заедно с други студенти обратно в Русия. Желанието да изучава медицина обаче не секва и тя завършва образованието си в Париж, където се и дипломира и известно време трупа опит в различни болници. Защитава докторска теза в Сорбоната на тема „Хистологично проучване на стените на артериите“, която предизвиква възхищението на учения Жан Шарко. След това Анастасия заминава в България, където работи като в Търновската общинска здравна служба, като училищен лекар в 1-ва Софийска девическа гимназия, ординатор в Александровската болница. През 1887 г. работи във Варна, а година по-късно в Пловдив оглавява психиатрично отделение във Варна от 1889 до 1893 г. като старши лекар на болницата. Головина се интересува от теми като условията и начина на живот за възникване на душевни болести и други. Занимава се с описание на болести като идиотия, налудност за величие, социална деменция, Хънтингтънова хорея и други. Нейни са нововъведенията в България, свързани с аутопсията на починалите за уточняване и потвърждаване на причината за смърт. Тя е автор на множество научни и научно популярни статии в областта на медицината, публикувани в български и чуждестранни списания.
Въпреки активната си дейност в полето на медицината, Головина, демонстрира и завидна смелост и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като лекуващ лекар във Варна. Головина развива и широка обществена и благотворителна дейност.
Бадри Теймурташ
Бадри Теймурташ e първата жена зъболекар в Иран, наричана „Майката на стоматологията“ в Иран.
Родена във влиятелно иранско семейство през 1908 г. в Машхад, Бадри е сестра на втората най-влиятелна политическа личност в Иран по време на ранната династия Пахлави, – Абдолхосеин Теймурташ. През 20-те години на миналия век е изпратена в Белгия, където учи в зъболекарски факултет. Изпадането в немилост на нейния брат през 1932 г. я принуждава да се върне в Иран, където заедно със съпругата и децата на Теймурташ претърпява осем години домашен арест и изгнание. След абдикацията на Реза Шах през 1941 г., съгласно обща амнистия, всички политически затворници са освободени и Бадри Теймурташ се премества в Машад, където следва стоматология. През 1965 г. тя и Есмаел Сондузи основават факултета по дентална медицина към университета Машхад.
