Националната детска болница ще бъде изградена най-рано след 4 години, тоест през 2028 година, като към момента има два варианта за нейната структура. Въпросът бе обсъден по време на вчерашното заседание на здравната комисия в парламента, а междувременно стана ясно и резюме на доклада, изготвен със съдействието на Европейска инвестиционна банка с цел изясняване на нуждите от педиатрична болница в София.
По време на заседанието членовете на комисията приеха Проект за решение за необходимите действия за изграждане, оборудване, пускане в експлоатация и кадрово обезпечаване на Националната детска болница от „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД. Те задължиха и здравния министър да представи на Народното събрание отчет, изготвен след цялостен одит на извършените действия, постигнатите резултати и изразходваните средства по проекта. Той ще трябва да предложи и план за ускорено изграждане, оборудване и пускане в експлоатация на бъдещата детска болница, отговаряща на стандартите за качество за детско здравеопазване в ЕС. Николай Борисов, директор на ЗИКДБ, прогнозира, че строителството на болницата, без въвеждане в експлоатация и без оборудването ѝ, ще отнеме 28 месеца, а по думите на председателя на здравната комисия проф. Костадин Ангелов най-оптимистичният срок за бъдещата детска болница е четири години или януари 2028 година.
Припомняме, страната ни се обърна към Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за изготвяне на анализ за „Оценка на нуждите за създаване на Национална педиатрична болница в град София“. В него са заложени два възможни модела за създаване на Национална педиатрична болница.
В анализа се посочва, че е необходимо изграждането на мултидисциплинарна болница за лечение на детски заболявания от най-високо ниво на компетентност, осигуряваща комплексна и цялостна медицинска помощ във всички педиатрични специалности. Създаването на национална педиатрична болница е отвъд простия модел на нови болнични легла, а по-скоро стратегия за развитие в грижите за деца и начин за реорганизиране на детското здравеопазване, за да бъде достъпно, навременно и предлагащо висококачествени медицински услуги. Изграждането на национална педиатрична болница ще повлияе положително на обучението на студентите и специализацията на лекарите, а това в дългосрочен план ще обърне тенденцията на недостиг на персонал в положителна посока, гласи резюмето към него.
Конкретно се предлагат два варианта, обобщени като неоптимален и оптимален.
Първият залага създаване на Национална детска болница от най-високо ниво на компетентност, която е университетски център за обучение на студенти и специалисти по медицина. Тя ще трябва да поеме всички съществуващи детски структури в многопрофилни болници в София. Това означава, че съществуващите педиатрични клиники в другите лечебни заведения в столицата ще бъдат затворени. При този модел в националната болници ще се създадат допълнителни клиники за лечение, което в момента се търси най-често в чужбина. По данни, посочени в анализа, за периода 2019—2022 г. общо 854 деца са били изпратени за лечение в чужбина, главно за онкологични заболявания, за трансплантация на органи, заболявания на окото, ортопедични заболявания, вродени аномалии или вродена хидронефроза. Общата стойност на средствата, отпуснати от Касата лечение в чужбина за този период, е 12,827,498 лв. Освен тези случаи, има много семейства, които вземат децата си за лечение в чужбина и финансират чрез собствено финансиране или набиране на средства.
В този вариант се предлага общият брой на леглата в Националната болница да е аритметична сума от броя на съществуващите легла в София, както за обща педиатрична, така и за специализирана грижа, с включване на допълнителни 30%, които които да поемат лекуваните в чужбина български деца.
Вторият вариант, предложен от ЕИБ, е по-цялостен и предвижда създаването на Национална педиатрична болница и едновременно с това преструктуриране на педиатричната помощ в София, Западна България и на национално ниво.
При него също се планира сливане на основните специализирани педиатрични структури в мултидисциплинарните болници за активно лечение на територията на София с цел създаване на Национална педиатрична болница, но и запазване на част от съществуващите такива. Това са Клиниката за изгаряния и пластична хирургия и педиатричното отделение при Спешния център на УМБАЛСМ „Пирогов, както и детската психиатрия на територията на УМБАЛ Александровска.
Нова структура ще предоставя интегрирани болнични и амбулаторни услуги за диагностика, лечение и последващ мониторинг на деца със заболявания, обхващащи всички медицински специалности. Болницата следва да гарантира всеобхватността на диагностиката и лечението чрез извършване на високоспециализирани медицински дейности, осигуряване на високотехнологично оборудване и осигуряване на достатъчен брой компетентни медицински персонал.
Решението за обхвата, структурата и функционалностите на Педиатричната болница следва да бъде част от решение за преструктуриране на системата на детското здравеопазване както в София, така и на национално ниво, се отбелязва по този модел. Според авторите на анализа е необходимо е да се разработи цялостна стратегия за персонала в системата за детско здравеопазване с краткосрочни и средносрочни задачи за планиране на необходимия брой лекари, медицински сестри и друг персонал, свързани с функционирането на системата.
Анализът се спира и на някои основни проблеми, касаещи както изграждането на детската болница, така и цялостно на педиатричните грижи у нас.
В него се подчертава, че един от основните рискове, пред които е изправен проектът на Националната педиатрична болница, е очевидната липса на обща комуникация между всички участници и заинтересовани страни в процеса. Затова според авторите е нужно създаване на едно звенно, което да координира, анализира и обединява всички дейности и да не позволява изразходването на енергия в независими, понякога припокриващи се, а понякога и противоречиви дейности.
Припомня се и големият брой хоспитализации у нас за състояния, които могат да бъдат лекувани ефективно в амбулаторна среда. Посочено е още, че педиатричната грижа е съсредоточена предимно в София, както и в други градове с концентрация на медицински университети. В София има 17 болници с 3-то ниво на компетентност, 9 болници с 2-ро ниво на компетентност (като 2 от тях са разположени извън София в радиус от 30 до 60 км), а 7 от 1-во ниво на компетентност — като 5 от тях са разположени извън София — град в радиус от 70 км. Това отново показва колко добре оборудвани с болници е София и непропорционалното разпределение в страната, се коментира в анализа.
Въпреки многото болници в София и околността, проблеми с педиатричните грижи има и в столицата.
В София пациентите и техните родители са изправени пред проблем, свързан с разпространението на различни педиатрични медицински структури между отделните болници, както и липсата на единна структура, която да се отнася до необходимата диагноза или лечение. По този начин се появява парадоксална ситуация, в която, въпреки големия брой детски медицински заведения в София, наличието на медицински специалисти и високоспециализирана апаратура в тях, пациентите се насочват от една болница в друга и още една болница поради това, че медицинските специалисти и специализираното оборудване се разпръскват между различни, отдалечени заведения. Това създава сериозни затруднения за достъпа на децата до медицинска помощ и по този начин правото на децата на своевременен достъп до специализирана многостранна медицинска помощ, дори и в София, не е достатъчно гарантирано. Този проблем е особено сериозен при спешен случай, когато е необходима медицинска помощ от правилните специалисти в кратък период от време, в медицинско заведение, което разполага с необходимото оборудване за справяне с проблема. В такава ситуация прехвърлянето на пациента от болница в болница води до забавяне на лечението и дори до животозастрашаващи ситуации, гласи анализът.
От него се разбира, честраната ни разполага с 3935 детски легла, като 1450 легла са неонатология и 2485 — педиатрични. Само 215 от тях са педиатрични специализирани легла, които се намират главно в болници в София, Пловдив, Варна и Плевен. Като цяло има недостиг на педиатрични легла в повечето области на страната, а където има излишък, те са в области, където демографията не е толкова добра, няма достатъчно педиатри и няма достатъчно пациенти за педиатрични легла. Най-големият дял на болничните легла е в София и Югозападна България, както и най-голямата разлика, но и сравнително ниска степен на използваемост. Ниската използваемост може да бъде обяснена и с недостиг на педиатрични специалисти, какъвто е случаят в повечето области. В градовете на медицинските университети има педиатри и педиатрични специалисти, но все още не са достатъчни, за да покрият нуждите, гласи анализът.
Данните показват, че годишното използване на детски легла през 2021 г. е само 52 %, т.е. само половината от леглата се използват ефективно. Тези данни косвено показват липсата на медицински специалисти в болниците извън София, което кара много родители да търсят специализирана педиатрична помощ в столицата.
В анализа се казва още, че структурата на Националната педиатрична болница ще бъде предмет на отделен доклад.
Полина Тодорова
