Необходимостта от въвеждането на национални скринингови програми в сферата на онкологията обсъдиха водещи специалисти, които взеха участие VI-ия Национален конгрес на БЛС.
Ракът е основна причина за смъртта на европейците под 65-годишна възраст, като през 2020 г. той е отнел живота на 1,3 милиона души. Един на всеки двама души е вероятно да се разболее от рак, а един от пет да почине от онкологично заболяване, посочи проф. д-р Асен Дудов, председател на Българско онкологично научно дружество. В същото време, около 40 % от случаите на ракови заболявания могат да бъдат предотвратени чрез ефективните стратегии за профилактика на рака. Специалистът припомни основните приоритети, залегнали в Европейския раков план, които и страната ни трябва да реализира чрез националната си антиракова стратегия, а именно – профилактика, ранно откриване, иновативна диагностика и лечение и качество на живот на пациентите с онкологични заболявания.
Планът залага, че до 2025 г. 90 % от населението на ЕС, което отговаря на условията за скрининг за рак на гърдата, рак на шийката на матката и рак на дебелото черво, ще получи възможност за извършване на скрининг. „Тази болест започна да се контролира все по-добре, но не и толкова, колкото ни се иска“, посочи проф. Дудов. Той се спря и на новите моменти в европейския подход за ранно откриване на рака, който си постава за цел активно лечение и изкореняване на хеликобактер пилори, увеличаване на локализациите за скрининг и унифициране на обучителните програми по медицинска онкология, както и уеднаквяване на алгоритмите за лечение.
Участниците в панела, посветен на антираковата стратегия, обаче бяха единодушни, че у нас все още липсват нужните скрингови програми.
Доц. Веселка Стойнова, завеждащ Клиника по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София, разгледа подробно необходимостта от скрининг за рак на млечната жлеза. Тя отбеляза, че РМЖ е най-често диагностицираният рак при жените в България. Средната петгодишна преживяемост в България е 73% на фона близо 84% за Европа. „За съжаление дължим много на българските жени. Скринингът е това, което може да ни помогне да променим това съотношение“, каза доц. Стойнова. Липсата на систематична скрингова програма води и до често откриване на метастатичен рак на гърдата, който има едва 27% петгодишна преживяемост. „Затова трябва да бъде въведен сериозен организиран скрининг за рак на млечната жлеза“, посочи специалистът. Основните методи за скрининг са дигиталната мамография, ултразвук и магнитно-резонансна томография (МРТ). Тя отбеляза още, че европейските препоръки са скринингът за рак на млечната жлеза да започне над 25-годишна възраст.
Рисковите фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза са фамилна анамнеза за заболяването при майка, сестра или дъщеря, лична анамнеза за лекуван друг карцином, доброкачествена дисплазия на млечната жлеза, продължителен прием на естрогенни препарати, първо раждане над 35 години.
Проф. Д-р Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология и председател на Експертен съвет към Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, разгледа темата за скрининга за рак на дебелото черво. Той отбеляза, че колоректалният карцином е едно от най-честите заболявания и при двата пола, като се наблюдава тенденция за намаляване на възрастта на пациентите с тази диагноза. Преживяемостта от пет години при диагноза в ранен стадий е 90%. За съжаление при късна диагноза едва 14% от пациентите оцеляват пет години. Програмите за превенция и скрининг могат да намалят смъртността от КРК с близо 30% до 2030 година, отбеляза специалистът. Страната ни обаче е една от 4-те държави, които не провеждат скринингови кампании за колоректален карцином, каза той. Специалистът припомни и че в българския антираков план се залага националната скрингова програма с провеждането на гваяков тест за скрита кръв в изпражненията да включи възрастово население от 60-64 години с висока заболяемост, със значителна очаквана продължителност на живот. Скринингът за колорекателен карцином работи чрез ранно откриване и превенция на рак и е процес от няколко етапа, посочи проф. Антонов.
Доц. д-р Илия Карагьозов, началник на Отделението по оперативна гинекология и онкология в болница „Вита“, разгледа темата за цервикалния скрининг и ваксинацията срещу човешкия папилома вирус HPV, който е основен причинител на рака на маточната шийка. Той подчерта, че една от основните причини за високата заболеваемост от това заболяване у нас е фокусът върху лечението, а не превенцията и скрининга и посочи, че докато тази тенденция не се обърне, този проблем няма да се реши на национално ниво.
“Целта на скрининга е да отдели пациентите, които са в риск от тези, които са носители на причинителя и да има система, която да даде сигурна насока за поставяне на диагнозата “, отбеляза специалистът. Той се спря и на ниската чувствителност на PAP цитологията и навлизането на по-модерни методи за диагностика. „Множество ръководства вече препоръчаха смяната на скринговия модел, надявам се и България да не изостане от тази тенденция“, каза доц. Карагьозов. Специалистът представи и модел за HPV базиран скрининг с триажна система, която определя риска от прогресия при всяка пациентка, така че да тя бъде насочена правилно и навреме към диагностика и последващо лечение. В този смисъл той подчерта и необходимостта от ранно започване на лечението при доказана диагноза, а не забавяне и допускане на прогресия на заболяването, която най-често води до смърт.
Доц. Карагьозов наблегна и на ниското ваксинално покритие срещу HPV в България, което припомняме, че за 2022 г. е едва 1%. В същото време Австралия, която има високо ваксинално покритие, обяви, че си постави за цел да елиминира изцяло рака на маточната шийка, допълни той.
За да постигнем ефект върху преживяемостта, всяка една от тези категории трябва да бъдат изследвани поголовно, това означава скрининг, обобщи проф. Дудов. Tой посочи още, че в Европейския антираков план има заложени средства и за квалификация, но е нужно страната ни да кандидатства за обучителните програми. Всяка една пропусната минута от институциите, защото експертите си свършиха работата, означава и пропуски по отношение на скрининга и квалификацията, коментира специалистът.
Полина Тодорова
Снимки: Medical News
