На ваксинопрофилактиката трябва да се разглежда като инвестиция, не като разход. Това заяви заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова, която участва във Втората национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания и изнесе презентация на тема „Фармакоикономически анализ на имунизационната политика в България“, създадена заедно с проф. Мария Димитрова от фармацевтичния факултет, МУ-София.
Проф. Петрова разгледа данни за ефекта от прилагането на различни ваксини у нас, както върху общата заболеваемост, така и икономическите ефекти от ваксинопрофилактиката.
Проучването разглежда и социалната и икономическата тежест на преждевременната смъртност от COVID.
Разходите за преждевременна смърт се изчислени по метода на човешкия капитал, а социалната тежест като години изгубен живот. Според данните за смъртността в България до началото на април 2021 година от COVID са починали 14 384 души, което е 173 на 100 000 души от населението или 4% съотношение между заразени и починали. Въз основа на данните за смъртността очакваната продължителност на живота и брутния вътрешен продукт на глава от населението се изчислява, че изгубените години живот от преждевременна смъртност са 182 621 години. При непроменен и недисконтиран БВП икономическите загуби са изчислени на 3,14 милиарда лева. Така се вади изводът, че COVID 19 причинява не само високи здравни разходи, но има и също така висока социална икономическа тежест. “Toва е само, защото нашето ваксинално покритие е най-ниско. Тук не се включват и разходите за лечение, които не бяха никак малко“, отбеляза проф. Петрова.
Друг фокус на проучването е ваксинацията срещу хепатит Б. За 20-годишния период след навлизането на задължителната ваксинация срещу хепатит Б, броят на инфектираните у нас е спаднал почти 10 пъти и от средно 2100 души на година той е намалял до около 200 души. Това се отразило и на намаляването както на директните, така и на индиректните разходи, свързано с лечението на пациентите с това заболяване, изразяващите се в средствата за хоспитализации и загуба на продуктивност.
Проф. Петрова изнесе и данни, касаещи ваксинпрофиликатиката на сезонния грип. През 2022 година подлежали на имунизация са били 362 699 лица на възраст над 65 години. Имунизирани от тях са били 157 476 души, което означава, че неваксинирани и изложени на риск от ОРЗ и риск от усложнения, свързани с хоспитализация, са били 205 193 възрастни хора. Тя припомни, че рискът от грипна инфекция сред неваксинирани е 61%. Когато изчислихме директните разходи за лечението на тези от тях, които биха се срещнали с вируса на грип, видяхме, че те биха били около 34 млн.лв., а индиректните – около 50 млн.лв., разясни тя.
Друга разгледана ваксинация е тази срещу човешки папиломавирус (HPV). По данни на НЦЗПБ до 2022 г ваксинационно покритие срещу HPV у нас сред целевата популация варира едва от 1%-3%, на фона на 37% средно за ЕС. HPV ваксинацията при момичета на възраст до 13 г. намалява риска от развитие на Рак на маточната шийка с 87%, напомни в презентацията си проф. Петрова. Изгубените години живот от преждевременна смъртност поради ниския обхват в разглеждания период са 2823, а икономическите загуби са изчислени на над 57 милиона лв.
Намаляването на нивото на ваксинално покритие повишава разходите за лечение на заболявания, посочи проф. Петрова в заключение.
Полина Тодорова
