Въвеждането на дигитализация по този начин води до задънена улица. Това заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров на пресконференция на тема: „Защо така въведената електронна рецепта няма да ограничи продажбата на антибиотици и няма да е успешна в борбата с антибиотичната резистентност?“.

На нея от съсловната организация за пореден път представиха проблемите за съсловието след изискването антибиотиците и лекарствата, прилагани при диабет, да се отпускат единствено с електронна рецепта, и настояха за решения. Сред тях e паралелно използване на хартиена и електронна рецепта за определен период от време, въвеждане на ефективен контрол от страна на държавата на доставката и складовите наличности в аптечната мрежа и други мерки. От съсловната организация отново изразиха и готовността си да се обърнат към съда, ако институциите не се вслушат в призивите им.

По време на конференцията д-р Маджаров изнесе данни, според които издадените бели рецепти за антибиотици и лекарства срещу диабет от въвеждането на задължителните електронни рецепти до 30 октомври са 204 230, като от тях изпълнени са 66%, а анулирани близо 7%. Близо 50 000 са рецептите с отбелязана възможност от лекарите за заместване. „Какво виждаме, лекарите се възползват от това свое право по преценка за целесъобразност за лечението на пациента и понякога за удобство на аптеката“, посочи той.

От въвеждането на е-рецептите заедно с хартиените са били издадени 44 000 електронни, но само 1000 от тях са изпълнени, каза още той. „Къде беше МЗ, къде беше ИАЛ да направи анализ защо това се случва. Защо не направихме срещи с аптеките, срещи с лекарите, които са изписвали електронни рецепти“, попита председателят на БЛС, посочвайки, че ако това се е било случило, са щели да бъдат видени проблемите с кодовете и други пропуски в системата по време на преходния период. Д-р Маджаров посочи още, че лекарите, които не са регистрирани като лечебно заведение, нямат възможност да издадат рецепти. Това са около 70 на сто от лекарите у нас. Също така безплатното мобилно приложение може да бъде използвано само и единствено, ако има регистрирано лечебно заведение и електронен подпис, тъй като няма възможност за генериране на QR код. Друг проблем е разминаване между информацията, с която разполага софтуерът на лекаря и този на аптеката.

„Всички тези трудности са разбираеми за нас и ние няма да ги използваме като аргумент, защото това е нормално, когато прохожда една нова система, но трябва да се вземе предвид“, отбеляза той.

Д-р Маджаров се спря и на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (СЕСПА), посочвайки, че тя не проследява антибиотиците, както и на процеса на верификация на медикаментите. Мнението на БЛС е, че антибиотиците в България не се верифицират. В тази връзка съсловната организация зададе и въпроса каква част от продадените антибиотици у нас са верифицирани при отпускане от аптеките. Той посочи още, че от 69 376 активни рецепти, 28 264 са изтеглени от аптека, но за тях няма изпълнения към системата.

Проследяването и контрола на лекарствените препарати у нас на практика към този момент е само на ниво изписване на рецепта, заключи председателят на БЛС. У нас няма информация и проследимост за движението на лекарствените продукти в България, посочи д-р Маджаров, отбелязвайки, че това е упрек не към аптеките, а към онези, които трябва да осъществят контрол, но „мачкат лекарите“ и ги наричат противници на прогреса.

Д-р Маджаров припомни, че в нито една държава членка на ЕС, с изключение на Естония, няма категорично задължение лекарства да се изписват единствено на електронни рецепти.

В заключение от БЛС настояха за възстановяване на възможността за успоредно използване на хартиената рецепта за определен период от време, която задължително да се качва от фармацевта в НЗИС и да се съхранява след изпълнението й. Друго искане на съсловната организация е изискване за блокиране на електронното предписание, отворено в аптеката, докато фармацевтът не отбележи дадено действие, както и контрол за изпълнение на изискването за въвеждане на информацията за отпуснатите медикаменти в досието на пациента. От БЛС настояват и за въвеждане на ефективен контрол от страна на държавата на доставката и складовите наличности в аптечната мрежа с цел реално сравнение отпуснати и налични медикаменти, изпълнение на изискванията за верификация на лекарствените продукти и създаване на платформа с информация не само за регистрираните, но и за наличните лекарствени продукти на територията на България.

„Ние ще продължим да се дигитализираме, но няма да позволим някой да го прави само на наш гръб, без да има ефект от отсрещната страна“, обобщи председателят на БЛС. 

Полина Тодорова